Почина Ейми Уайнхаус

Мдам. Явно да си звезда не е лесно.

не виждам нищо обидно в поста. Както сама споделих, за съжаление комшията ми умря от наркотици и майка му доста ми е разказвала. Много ясно, че всеки се моли да не разбере никога какво е. Това не ни пречи да коментираме.

ЗаМ.Дж. не знаех, че е имал травма (поправям се: имате предвид запалването на косата). От проетеното от вас разбирам, че при него е било по-скоро случайно предозирането  

Еми тогава е най-добре да направим такава тема и там да коментираме  последиците от наркотиците или определен начин на живот


Иначе темата е възпоменателна за Ейми затова не ми се стрва уместно много  

..... за умрелите или хубаво или нищо


Тъжно е наистина, мир на праха и  


Лично аз ще я запомня с музиката и а не с това как е живяла  Различни сме , да ,други ще я помнят с трагедията .

казах го във връзка с двата клипа, на които се вижда ТЯ в Белград в какво състояние е и как се чеше навсякъде. Тогава момичета споделиха, че един от страничните ефекти на нарктичната зависимост е точно това, което Е. Уайнхаус е демоснтрирала на концерта т.е. все за нея си ставаше дума.

Любимата ми  песен на Ейми.Клипа....ме кара да настръхвам.Толкова пророчески изглежда..

В коментарите е добре все пак да има някакво приличие и уважение към вече отишлите си.

тук наистина е супер. Кога е записван клипа?

п.с. Блонди, не желая да влизам в полемики излишно и да обяснявам какво съм имала предвид.

Блонди мерси това имах предвид и аз

ето и моята любима нейна песен като завършек на участието ми в темата.

Лека й пръст!

Страхотен глас!Това мога да кажа.
Животът на талантите е труден,да, и то не само поради причина известността,
шедьоври се създават от фини натури,крехки,емоционални,живеещи приживе в друг свят,
какво чувстват,как възприемат действителността-САМО те си знаят,
обидно и жалко е да се рови в личния им живот,
като знам каква помия се изсипа върху един бургаски поет,който създаде неповторими стихове  и на когото има паметник в Морската градина  ,
Не бих посмяла да "тълкувам" такива създания,само се наслаждавам на творчеството им........

Споменали сте Майкъл Джексън. И за него ми е ужасно, ама ужасно тъжно.
Още, когато избухна скандалът и той бе обвинен в педофилия.
Имах някакво страшно силно усещане, че скандалът е измислен, но той го съсипа.


Има хора, които не могат да понесат славата. А при него тя бе огромна и заслужена.

Абсолютно съм съгласна. Имам усещането, че Ейми си е следвала някакъв неин си път и нито е искала, нито е имала нужда да бъде спасявана. Жалко за нас, феновете й, обаче тя явно е знаела как иска да живее и как да умре. Така поне си мисля.

Едно прекрасно нейно изпълнение, не спирам да слушам тази песен:

И аз така.

Бащата на Ейми Уайнхаус планира да създаде център за рехабилитация oт наркотици, в името на дъщеря си.

Идеята е чудесна, лошото е обаче, че ще се лекуват само тези, които искат да се лекуват. Аз разбирам, че се уважава личното решение на всеки пълнолетен човек да определи сам, как ще протече живота му и дали ще живее "чист" или дрогиран, и разбирам донякъде, че принудителното лекуване не е позволено, защото зависимите от наркотици са пълнолетни хора, които според закона имат право да вземат самостоятелни решения, но се питам, тези хора, специално тези, които са стигнали до там, че да имат нужда от лечение, за да могат да се откажат от наркотиците, доколко са в състояние, да вземат тези решения на "трезва" глава или дали са в състояние, да осъзнаят решението си??? Всъщност ако някой подпише договор или направи завещание, или продаде имот и някой успее да докажа, че една от сделките е направена под въздействието на наркотици, то тогава е възможно тази сделка да се анулира. Защо тогава се счита, че решението да се лекуват или не, е валидно и се уважава. Знам, че някои ще скочат и ще кажат, че принудителното лекуване би нарушило техните права. Защо тогава анулирането на сключената сделка не е нарушение на правата им. Или защото в сделката има и други участници и там или са нарушени правата им, или са неправомерно облагодетелствани. A по въпроса за лечението, щом са решили да умрат и да се тровят, то това не засяга никой и закона ги оставя, да решат сами. Не се ли явява закона в този си вид като помощник при осъзнато/неосъзнато самоубийство.
Все пак ако закона задължаваше зависимите да се лекуват, то тогава би ли се стигнало до там, не само Amy, а и много други като нея, да умрат толкова млади???
Не изразих мисълта си съвсем ясно, но се надявам да ме разберете, ако не, по-късно, при следващата работна пауза, ще я доизясня.