Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

колко време е приемливо един родител или родители да проявяват немарливост по отношение на това доста сериозно състояние .....и остава не санкционирано от никой ..... и никой да не може да задължи родителя да обърне внимание .....

Райка, това, което пишеш не е безпочвено,но няма как да докладваш на когото и да било за което и да е дете,ако нямаш позволението, писмено, от родителите.

Защото учителките от градината не могат да поставят диагнози,само,защото някое дете е различно от останалите.А и причините за забавяне на говора и поведенческите трудности могат да имат много и различни причини.

Детето е част от семесйтвото,родителите са отговорни за състоянието му,физическо и психическо и ако ей така им сервираш,че има някакъв възможен проблем /деликатен начин да съобщиш на една майка,че детето и не е съвсем добре,изостава,има проблем или се държи като лошо възпитано няма/,ти се намесваш в нещо много лично за едно семейство.Те хората няма как да не са се наслушали,как,виждаш ли,детето на братовчедите е по-малко от тяхното,а вече е без памперс,приказва без да спре и се залепя за всеки срещнат, а тяхното губи състезанието кой е по- по- най.....

Освен това,в едно изключително нетолерантно общество към хората с увреждания,какъв стимул могат да имат родителите да изследват детето си,виждайки как една диагноза може да преобърне живота му ,а и техния и на близките им,да бъдат неприемани,отхвърляни и вербално обиждани,че "нещо им има".
Не всеки  родител има сили и възможности,даже и да иска,да заведе детето на консултация,да му предложи терапии,диети,и най-вече....време и среда, в които да се чувства добре.

По-скоро трябва да има някакви медицински центрове,които да следят развитието на децата до поне 6-7 годишна връзка,да ги преглеждат редовно и ако има някакви тревоги у родителя да го насочат към специалист,който наистина да помогне-психолог,педагог или психиатър,логопед,физиотерапевт....

Здравейте момичета

Знам че ежедневно се сблъсквате със нетолерантност във обществото,но аз искам да споделя за нашия случаи и как срещам уникална подкрепа от родители на деца в "норма".
Когато преди една година психиатър-ката поднасяше диагнозата на дъщеря ми с думите "тя е различно дете и трябва от сега да го разберете"
Аз си мислех с какво 2 годишната ми дъщеря може да е по-различна,от другите две годишни деца???
Виктория посещаваше частна ясла в момента в които получихме диагноза от Св.Никола,със учителките там споделих само работната логопедична диагноза на Вики СИД,дадох им препоръки от логопед-ката,отговора беше "майче вие много четете в интернет".
Отписах я,директорката беше уникален човек,но не тя се грижеше за детето ми.
Обиколих доста държавни градини и ясли,ходих и в закрила на детето......твърдо вярвах,че Вики трябва да е сред деца,и работата със психолог и логопед са малка част от борбата,да но никъде не искаха да приемат детето,не знам дали да го нарека нетолерантност или незнание.
Реших че трябва сама да създам място на Вики за игри и общуване с деца,родителския кооператив част от които сме днес със Вики се посещава само от деца в "норма",и не мисля,че някои от родителите са там против волята си,това е свободна организация.
Тези родители и много още други с които контактувам покрай инициативата си ежедневно ми окозват подкрепа и най-вече контактуват със Вики на ниво на което тя да ги разбира.
Спомням си месеците преди диагнозата колко бях объркана и как не разбирах какво става,как всеки познат ми казваше спокойно,нищо и няма”…….”това е период  ще отмине”
Спомням си как не излизах,защото не можех да обясня поведението на Вики.
Диагнозата,и работата със терапевти……наблюдението на дъщеря ми в социална среда…..само положителни неща.
Връщайки се година назад,разбирам че нетолерантността в детските градини и незнанието как да ми помогнат,ами те са ми направили услуга.Вярвам,че родителите също минават период на интеграция в обществото,защото ако ние се затворим,…..как ще помогнем.
Вики е много агресивна към по-малките деца напоследък, старая се да не влиза в „бои” по градинките и паркове,но когато това стане не мога да обяснявам,че писъците на малките я дразнят……нали……затова влизам в ролята на родител на необуздано дете,и понякога моля родителите на „жертвите” да се скарат на Вики.
Даже давам инструкции,по-малко думи…..и т.н…..
Знам,че тук пишат родители с много опит,и това което аз споделям няма да е от полза.,но напоследък виждам доста родители които както казва Райка проявяват немарливост към децата си.Ако те знаят,че една диагноза не заменя обичаното от тях дете,една диагноза само би помогнала
Поздрави и Благодарности,че Ви има…….
     

  Добро утро съмишленички , Много, много  ми хареса духа на написаното на Райка и v.i.k.i.
Хайде много повече да си говорим за организирането и начините за него на събирането ни в Родителски кооперативи ли, друго ли във връзка с намирането на активна среда за децата ни.За да не берем глупав срам заради непораслото ни и злобничко тук-таме общество.

 Прощавайте, kartinka е трезвата, Райка търси сметка. Добро утро!

    Да поясня от сутринта мое написано- за родителския кооператив.Значи имам предвид да е за по-големи деца, 3 клас и около него да речем, щото нашия юнак Вальо е със завършен втори клас.И естествено трудно му намирам нужната спокойна външна социална среда заради аутизма му, може и заради това, че сме от Костинброд, а не сме от София и ги няма по-големите възможности, а и с тая повсеместна криза освен първо във финанси  , съвсем вече се сдърпаха нещата назад. Не съм проверила, извинете за което, дали има вече такива родителски кооперативи, за които тук сте говорили ( леле колко ще им се израдвам!), но дълго време не пишех тук, само четях обаче, щото с регистрацията все не ми се получават нещата, а съм си на годинки вече, в смисъл не от големите компютърджийки , не посмях наново да се пробвам след първия неуспех и не съм много в час по това какви точно хубави неща се изписаха тук.Сега ще ми простите веднага- в нашето семейство си имаме три деца- аутиста ни Валентин - Гениалин е средния, и вече грижите са си доста, нали! До скоро!   

Анжела 1997,
Идеята ти е чудесна. Сигурно на много от нас ще е интересно и от полза да проследим осъществяването й.

Ще ви бъда благодарна, ако ми кажете някоя благонадеждна фирма за пране на килими в София.

Между другото, от около два месеца си произвеждаме кефир и цитронада от Тибетска гъба у дома и на всички ни се харесва много. Прочетох в една статия, че кефирът е почти идеалният пробиотик и това ме импулсира да започна отглеждането на гъбата. Преди време някоя мама ми предложи да ми даде гъба, но тогава нямах интерес. Сега, ако някоя от вас иска, също мога да й дам.

   Констанца,преди няколко дена изхвърлих моята гъба,от която нищо не се получаваше,а я имах от приятелка и я споделих на една друга приятелка,при които се получаваше чудесен кефир! 

 Я виж ти, значи това е нова идея, няма родителски кооперативи за ученици от начален курс? V.i.k.i., мога ли да те попитам твоя родителски кооператив, който посещавате с детето, що за хубаво място е, разкажи малко повече, ако е удобно? Да видим какво , що се получават нещата..    

Селма,
Мисля дядо Вазов бе писал: "Би не случиш първий път, опитай се пак." (Поправка - Петко Славейков). Може да е загинала гъбката ти, а може и да си е почивала. В българската Wikipedia има полезни съвети на "Тибетска гъба". Моята е с вид на пуканки.
Ние сме много доволни от кефира не само поради славата му на пробиотик, а и като източник на лесно смилаем белтък и витамини от група В и фолиева киселина.
Е, на човек му трябва малко време след като не е успял в нещо, да пробва отново. Аз лично дадох на 5-6 души и при всички върви добре.

Констанца, аз съм кандидат за гъбата, ако все още има възможност, разбира се

DarkViolet,
С удоволствие ще ти дам. Тя сега е в разцвет. Ще ти пиша на "лични", за да се разберем как да я получиш.

Анжела 1997 не знам дали това което ще мога да споделя ще ти е от полза,ще пиша тук защото и други майки от цяла България ми пишат и задават същите въпроси.
Първо да кажа,че родителските кооперативи не се признати,закони и разбира се не се финансират.
Организацията е следната,събират се родители със сходни желания за отглеждането и възпитанието на децата си,наемат си помещение,оборудват го за целта,....някои кооперативи са полудневни,някои целодневни,.....
Някои кооперативи са без педагог,други с двама,някои с учител+помощник родител.
В нашия кооператив до момента сме само родители,предстои ни да наемем учител,след което всеки родител веднъж седмично ще дежури и помага на педагога,кооператива ни е целодневен.
Максимален брой на децата 8.
В помещението пари сме влагали сравнително малко,направихме освежителен ремонт,всички мебели сме си правили сами,родителите носят от вкъщи играчки и т.н
Всички разходи се делят по-равно между родителите,на нас в момента ни излиза по 100лв,с наемането на учител сигурно 160-170лв.
Защо нещата се случват,и защо дъщеря ми се чувства добре…..
Групата е малка,децата са с няколко месеца по-малки от нея(Вики направи 3 скоро)
Майките знаят много за Вики,не много всичко което знам аз,споделям и с тях,…..разпознават  всички нейни нужди,показват и играят неща които Вики разбира,говорят с малко думи……и я приемат такава каквато е.
Кооперативно училище…….трудна задача дори и за София,това е задължително образование и на родителите дори и да не им харесват днешните училища,дават децата си.
Предлагам ти да разгледаш закона за домашно обучение,може да се комбинирате 3-4 майки на деца с проблеми в развитието и учителите да идват в наето от вас помещение,а през останалото време да организирате занимания и за др.деца…..
Важно е заниманията да са интересни и за вашите деца изхождате от техните интереси.
Провери във някое читалище дали има помещение,…..после говори с директорките и учителките за програма за доброволство……представяте я на родителска среща….
При малките деца е лесно,при големите още не знам как ще стане там родителите са най-важни,и възпитанието……гледам децата от нашия кооператив и съм убедена,че те ще пораснат толерантни и подкрепящи възрастни.Всичко се дължи на родителите….
Препоръчвам също,ако наистина наемете помещение,помислете за родителите
Креативни ателиета,…..декупаж….бижута……керамика……всичко за което на една майка не и остава време….в къщи
Групи за взаимопомощ,……на най-различна тематика
Нищо от тези неща не се прави с цел пари,целта е да издържате помещението,да плащате на водещи ако правите нещо за родители,ако искате наемете логопед…..и два-три пъти в седмицата можете да им направите логопедична група.
Хрумват ми и други неща…..но стана дълго,не вкарвайте много пари и надежди,…..оставете сили за креативност,струва ми се трудно със по-големите деца.

V.i.k.i.
Имах предвид родиттелските кооперативи да са за свободното време след училище и през ваканциите, и помещение да ни е "светът, който е сцена за всеки човек".Изхождам от разочарованието си от голямото българско общество, когато излизаме със семейството и малкия, и все очаквам щуротии общо казано от почти всеки човек.И заради това ми хрумна от идеята за подкрепящата среда да се движим там, където желаем с една хубава тумба готини родители с техните деца и да ни е приятно навън, с по-голяма сила сме тогава и пр., нали? Смятах, че такова нещо съществува някъде в България и София и исках да питам за някакви подробности.
Но ти междудругото даде великолепни съвети за други хубави мероприятия.Кажи за подкрепящата среда нещо, аз също ще ровя за нея. Хубав ден родители на специални деца!