Публикувана: 25 юли 2011, 10:06 ч.
Последно мнение: 26 юли 2011, 22:02 ч.

Ненаситни ли сме наистина?

9 098
227
1

# 15 25 юли 2011, 12:51 ч.

Мнения: 2 052

Поне в посока залез слънце да направиш избор е да се себеизразиш.
Просто не трябва да се забравя, че "не" също е избор, с който се заявяваме не по-малко експлицитно.

Рядко мога да се огранича само с най-необходимото. Не мисля, че съм ненаситна на вещи, както и не ги купувам с надеждата да ми запълнят емоционалните празнини. По-скоро е желание за подмяна - не мога да получа положителната емоция, която искам, затова си създавам друга. Тя няма да неутрализира желанието за първата, но поне за малко ще промени знака на емоциите ми. И това пак си е вид оцеляване.

# 16 25 юли 2011, 12:55 ч.

София
Мнения: 62 595

и след това колко време буквално изплащаш тази временна промяна в емоцията? Вероятно с дълги часове работа за една мимолетна положителна емоция.

# 17 25 юли 2011, 12:58 ч.

Мнения: 21 768

Ако се визира дали сме затрупани с вещи, които не са ни необходими, да, така е. Това е характеристика на съвременният начин на живот - да придобиваш вещи не само заради нуждата от тях, а заради тяхната новост, любопитност, достъпност. Бих могла да се откажа от 99 процента от нещата, които купувам и много ми се ще да го направя... това нещо трябва да има някакъв край, може би догодина Joy

Но това не е алчност, а просто лекомислено оставяне на течението на безмисления шопинг. Алчността има елемент на силно и прекомерно желание да придобиваш, тя е порок и патология.
Антонима и, по моему, е умереност.

# 18 25 юли 2011, 13:15 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Iris04 в пн, 25 юли 2011, 12:58

Ако приемем Данте и някои християнски норми, ненаситността е дефинирана като смъртен грях и като такъв е част от всеки от нас. На всеки от тях съответства добродетел.
Антиподът (и противодействието) на ненаситността е умереността.

Алчността е друг смъртен грях и антиподът и е милосърдието (божествената любов).

# 19 25 юли 2011, 13:22 ч.

Мнения: 21 768

Наистина, аз не съм доловила правилно разликата между алчността и ненаситността...особено щом антиподът и е милосърдието...
В случая в темата разглеждаме действително ненаситността, лакомията, така да се каже.

Последна редакция: пн, 25 юли 2011, 13:27 от Iris04

# 20 25 юли 2011, 13:24 ч.

Мнения: 2 052

Питаш ме дали си струва?
Така поставено, уравнението

Цитат на: Andariel в пн, 25 юли 2011, 12:55

дълги часове работа за една мимолетна положителна емоция.

е разбираемо за всеки, който осъзнава, че далеч не всичко носи положителни емоции, а те са жизненоважни. Поне аз не мога да оцелявам в тъга или безразличие, действат ми като анаеробна среда.
Кое на този свят не е мимолетно, че се хващаме за положителните емоции. Tired

# 21 25 юли 2011, 13:25 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Цитат на: MechoPuhOnline в пн, 25 юли 2011, 13:15

ко приемем Данте и някои християнски норми, ненаситността е дефинирана като смъртен грях и като такъв е част от всеки от нас. На всеки от тях съответства добродетел.
Антиподът (и противодействието) на ненаситността е умереността.

Алчността е друг смъртен грях и антиподът и е милосърдието (божествената любов).

Умерено да кажа, че понятията тука са се попреплели.

# 22 25 юли 2011, 13:29 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Обич Синеока в пн, 25 юли 2011, 13:24

Питаш ме дали си струва?
Така поставено, уравнението

Цитат на: Andariel в пн, 25 юли 2011, 12:55

дълги часове работа за една мимолетна положителна емоция.

не разбирам точно какво е твърдението ти. Всъщност, изобщо не разбирам смисъла на написаното от теб. Уточни, ако обичаш!

Аз, например, ако зная че цяла година ще изплащам един телефон, на който модата му ще мине максимум след шест месеца, а за това изплащане ще похарча Х часа стоене в офиса пред монитора, то сметката ми хич не излиза и не съм готова за минутите кеф от придобиването на този телефон, да платя с много часове от живота си. Предпочитам да си карам със стария, а със заработеното в офиса да си купя нещо по-полезно.

# 23 25 юли 2011, 13:39 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 360

Защо харченето трябва да е задължително за вещ? Може и да е за нещо още по-мимолетно, но зареждащо: почивка в спа-център, екскурзия, билет за кино или концерт Rolling Eyes

# 24 25 юли 2011, 13:40 ч.

Мнения: 2 052

телефон... ooooh!

Наистина,

Цитат на: Andariel в пн, 25 юли 2011, 13:29

изобщо не разбирам смисъла на написаното от теб.
Уточни, ако обичаш!

И го приемам. Допълнителните уточнения биха били излишни, щом не се четем.
Казвам го съвсем без заядлива нотка, наистина такова усещане получавам от реакциите ти към моите постове.

Последна редакция: пн, 25 юли 2011, 14:53 от Обич Синеока

# 25 25 юли 2011, 13:41 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Andariel в пн, 25 юли 2011, 13:29

Аз, например, ако зная че цяла година ще изплащам един телефон, на който модата му ...

Да де, ама ако знаеш, че си ги купуваш със седмичната надница ще се поблазниш ли да го сменяш с всеки по нов модел? (Защото реално погледнато нямаш никаква нужда от това.) Или тогава това ще е напълно умерено, защото няма да си купуваш самолет. Simple Smile

# 26 25 юли 2011, 13:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Обич синеока,
Добре де, приемИ, че съм тъпа и не разбирам! КажИ го по-малко двусмислено и засукано! И, ако обичаш, без "милата ми", решила съм пак да бъда бялаа и добра, не ме предизвиквай!

Предполагам, че няма да се поблазня, защото сметката е същата. А и не даваш седмичната надница и да стоиш цяла седмица на фотосинтеза, а или вече си спестил парите, или ще ги изплащаш поне месец. Така работи системата.
Саморая, ако човек започне да работи само за да може да си позволи спа или някакви такива мимолетни неща, то за какво е цялата работа? Аз поне, не разбирам това да работиш, за да харчиш и дори по-лошо - харчиш пари, които все още не си изкарал (това със случая с изплащането). И накрая нищо не ти остава.

# 27 25 юли 2011, 13:50 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Куркума в пн, 25 юли 2011, 13:25

Цитат на: MechoPuhOnline в пн, 25 юли 2011, 13:15

Умерено да кажа, че понятията тука са се попреплели.

Тези понятия са постулирани през 4 в. в Източното православие и в 6-ти в. в западното Християнство..
Последните петнадесет века са ясно отграничени, доколкото догмата не предполага развитие.

Само цитирах, не си позволявам да дефинирам фундаментални понятия Peace

# 28 25 юли 2011, 13:54 ч.

София
Мнения: 8 041

Цитат на: Andariel в пн, 25 юли 2011, 13:49

Предполагам, че няма да се поблазня, защото сметката е същата. А и не даваш седмичната надница и да стоиш цяла седмица на фотосинтеза, а или вече си спестил парите, или ще ги изплащаш поне месец. Така работи системата.

Имаше предвид хората, за които не е проблем да отделят 800 лв. и без да се обрекат на глад през въпросната седмица. Поне аз така го разбрах.
За себе си не мога да определя дали съм алчна по споменатите критерии или не. Да, купувам неща, които са далеч от първа необходимост, но и не бих се гътнала, ако ги нямам.
Нашето общество придобива лек консуматорски уклон, което според мен е нормално явление за обществата, чийто стандарт се вдига. В САЩ това стига до крайности и качествени изменения, но мисля, че все още сме доста далеч от този модел.