"Майчин дом"- Варна тема 5

Не знам може и да не ме е харесала, сега вече съвсем няма да ме харесва  Но се радвам, че явно не със всички е така.
Просто, когато видиш бебето си омотано с не знам си колко тръбички и като знаеш, че е можело да се избегне още като бяхме в МД, при това само с няколко часа на синя лампа и просто ....няма как да не се ядосаш.Просто умът ми не побира как така на око ще определяш кое бебе има жълтеница?!Ние се оказахме мн. рядка кр. група, което е станало причина за тази тежка жълтеница.При това не беше описала в епикризата, че бебето е с персистиращ артериален канал/ което трябваше да се наблюдава при кардиолог на 3 и 6м., Слава Богу затвори се /.Това го разбрах като съмнение на първото посещение на нашата педиатърка у дома и после го потвърдиха в Св.Марина/ там бяхме в интензивното/.

Но пък за сметка на това имам невероятен късмет с нашата педиатърка

Аз  мисля да се ориентирам към Юдова, стига да има място в графика за нас. Още не съм родила, 2 дни ми остават до термина, така че имам още малко време за размисъл

mmilityy,наистина е страшно това което сте преживели,добре че е минало благополучно Аз много исках да сме при Хариева,че четох супер отзиви за нея,но тогава жената беше в майчински,после пък не работеше по касата,пък и бяхме при Димова...Който може да се пробва при нея

И аз обмислях Хариева, много хубави неща съм чела за нея, но в крайна сметка избрах друга.Иначе МД ми беше супер удобно, че живея наблизо.
Юдова като говорих с нея по повод нашия случай ми направи добро впечатление впрочем.Тя май в момента е главния педиатър в МД, доколкото знам.
А при младата Юдова ражда пък една приятелка - и двете си дечица.

Моето секцио в МД. Ще опиша личните си впечатления от операцията, дано да е от полза. Аз самата търсих подобна информация преди раждането.
Основната причина да избера МД е, че исках да получа по-човешко отношение и качествени грижи, исках да избегна студеното, бездушно отношение на лекари и акушерки в държавните болници / със сигурност не се отнася за всички, но ... /
Няма да описвам агитацията от страна на следящата бременността ми лекарка за секцио, предвид че нямах медицински причини за това. Избрах да и се доверя, в 9 месец тепърва да търся лекар за естествено раждане ... Та по мои наблюдения тук се ражда предимно секцио, а и на лекарите така им е по-удобно. Това последното ми беше казано в прав текст.
Плюс на операцията тук беше,че нямаше нужда от клизми / слагат се свещички вкъщи / и не се слага катетър / слагат те в памперс, солидарно с бебето /. От личен опит мога да кажа, че най-добре операцията да е насрочена сутринта. Аз чаках да ми дойде реда близо 6 часа. Чакането, притеснението, страха те скапват.
По време на самата операция бях много благодарна на анестезиоложката. Мисля, че се казваше Александрова. Говореше ми и се опитваше да ме разсейва почти през цялото време. Това много ми помогна да издържа по време на операцията. Болка естествено няма, но има други неприятни усещания / предполагам са много индивидуални / и емоции, коити те заливат особено след като ти покажат бебето. Благодаря на д-р Александрова / нисичка, пълна жена с тъмна коса на черта, дано правилно съм запомнила името /
Упойката отпуска за около 5-6часа. Хубавото е, че когато почне да те боли можеш да си поискаш болкоуспокояващи. Лошото е, че никой не ти ги предлага предварително. Никой не ти казва, ако те боли ще ти дадем нещо за болката. Или поне с такова впечатление остранах. / аз бях от тези които си искаха /
Тъкмо си мислиш,че най страшното е минало и следва раздвижването. Болката не може да се опише. Тук имах късмета да попадна на една невероятно търпелива и усмихната санитарка. Знам само първото и име - Ани, носи правоъгълни очила със светли рамки. Раздвижването беше в 12 часа през нощта, Ани търпеливо ни изчака да съберем сили и да се изправим, цялата нощ се отзоваваше когато имахме нужда от нещо и беше винаги усмихната и готова да помогне. До сутринта тази жена не показа и грам умора, отегчение, не се намръщи. Не всеки ще го разбере, но когато лежиш без да можеш да мръднеш, когато умираш от жажда, а не можеш да си налееш вода, когато усещаш болката от прясната рана, едно подобно топло, човешко отношение значи много. Така и не успях да и благодаря при изписването.
Като цяло персонала може да се раздели на млади и възрастни, колкото и да не искам да звуча дискриминиращо. Младите акушерки и санитарки бяха отзивчиви и внимателни. Но имаше някои от по-възрастните с невероятно студено излъчване тип държавна болница. Съжалявам, че не запомних имената. Висока, слаба с прибрана руса коса сестра, на която се оплаках че е много задушно в стаята, а тя ми се тросна, ами аз какво да направя.  По-късно се оказа, че мога да пусна конвектора в стаята на охлаждане, но това не ми го каза никой от персонала. Или нисичката бебешка акушерка с къса черна коса, отново на същата възраст, която ми се скара да не давам на бебето да яде, че след час щели да го къпят, а то горкото се дереше от глад. Негативната ми класация води една висока сестра с тъмна коса на черта на средна възраст, чиято отегчена физиономия всеки път когато я помолех или питах нещо, не мога да забравя. Разбирам, че нощните смени не и понасят, но нали все пак е на работа. Както и да е. В положителния списък са младите бебешки акушерки Рени, Таня и Ася. На Рени дължа закърмването на бебето с първата коластра, още докато лежах обездвижена след операцията. Таня и Ася - винаги готови да помогнат. Щях да забравя - Радост и още една млада акушерка, чието име не помня. Радост ми помагаше за кърменето.
Бебето ти оставят в стаята веднага след като те изкарат от интензивното. Добре, че мъничетата основно спят, защото и ти почти не можеш да се движиш още. Ако искаш да кърмиш, можеш да помолиш някоя акушерка да помогне. И така всяка сутрин водят бебетата при майките в 6. Майкаста решава как ще го храни. В 8.30 ги прибират и ги къпят, тогава минават на визитация дежурните лекари. Целия дан бебето е при майката, ако искаш да си почиваш през нощта към 24 часа го прибират, ако искаш ти го оставят. Но това с оставянето първите дни след опереацията не е добра идея, поне асз се чувствах супер безпомощна. Докато лежа можех самода разклащам легълцето, за да не плаче бебчето. Първите дни още и няма кърма, така че и храненето не става. Никой не те уведомява с какво адаптирано мляко хранят малките. Иначе винаги когато си поискаш за дохранване, ти дават без проблем. Ако си носиш помпа, могат да ти я стерилизират.
Направи ми впечатление, че редовно се почистваше. Като цяло условията бяха добри, обслужването също. За чисто човешкото отношение извън професионалното, вече писах.

На нас си ни казаха още в началото, че когато усетим болка и искаме да ни обезболят да си поискаме. Явно при теб са пропуснали.

Аз съм доволна от целият персонал, само един намусен лекар имаше и веднъж едната акушерка се изпусна с реплика не на място. 

Сега се замислих, че не знам имената на никой освен на 2-мата опериращи лекари и анестезиоложката. Защо не носят баджове с имената си?

Аз родих преди 14 дни нормално в Майчин дом и имам смесени чувства. Анестезиоложката не се справи много добре- не ми дозира епидуралната упойка правилно, или пък организма ми реагира по-късно на нея не знам, но като цяло си усещах адските болки по време на контракциите, после отвратителните болки след раждането докато ме шиеха и едва след това, около 15-20 мин. по-късно и няколко дози епидурална упойка всичко от кръста надолу ми изтръпна (както се казва- след дъжд качулка!) Нямах усет нито за крака нито за дупе нито за нищо. Така близо 24 часа.... Което си е гадно за нормално раждане, защото се чувствах адски безпомощна, не можех да си гушна бебето, нито да го взема от легълцето, нито на го върна там... Иначе не съм съгласна, че притискат за секцио. При мен от началото на бременността ме насърчаваха за нормално раждане.
Това, което ми беше неприятно беше отношението към мен след раждането относно кърменето. Имах 2 проблема- плоски зърна + никаква кърма. И ми беше адски неприятно всеки път да звъня на тъпия звънец и да моля някого да ми донесе добавка, за да нахраня бебето. Винаги, когато исках адаптираното мляко ме гледаха на криво, питаха ме "защо, няма ли да го слагаш на гърда" и т.н. и всеки път трябваше да обяснявам проблема с плоските зърна и липсата на кърма. Многократно различни акушерки се мъчиха да поставят бебето на гърда, но то милото нямаше какво да захапе и адски се нервираше. Даже коментара на едната акушерка беше "На мен ми се струва, че ти нямаш желание да кърмиш". Толкова болно ми стана тогава като ми го каза. Както и да е- на мен кърмата ми дойде в деня на изписването и в къщи не мъча бебето да суче несъществуващото ми зърно, просто изцеждам с помпата и храня от шише. Но голям рев ревах в Майчин дом като ми го каза това акушерката. Супер криво ми стана... Та така, със смесени чувства съм. Вярвам обаче, че в държавна болница щях да изрева още повече рев и щях да се чувствам много по-зле, за това не съжалявам за избора си да раждам в Майчин дом.

Vallens в никакъв случай не искам да звучи като упрек, но опитай да накараш детенце да засуче(ако трябва потърси помощ от консултант по кърмене, проверете за къса юздичка и т.н.). Аз лично съм с плоски зърна и след като го закърмих още в родилна зала, продължавам и до днес. Казвам го с идеята, че за теб би било по-лесно(имам приятелка, която цеди и знам колко изморително е), без излишни шишета, които да миеш, стерилизираш, без претопляна, размръзяване, замръзяване и сие. Честито бебче! Да е живо и здраво!  

Относно персонала и отношението им - при моя престой нямаше нещо, което да ми направи неприятно впечатление или да ме обиди. Може би наистина обаче е нужно да питат повече как си, имаш ли нужда от нещо, а не да чакат сам да си искаш, питаш, търсиш.
От упойката пък съм супер доволна - хич не усетих кога станах с пълно разкритие. Хвана ме на 10мин и ме пусна точно за напъните, като по книга.  

Малко се отклоняваме от темата, ама пробвах да кърмя многократно, пробвах и с изкуствени зърна... Е не се получава  Продължавам да упорствам, но вече губя надежда да свикна бебето на моето никакво зърно.

Vallens и аз съм с плоски зърна, а и нямах кърма 4 дни след секциото.На мен една от акушерките / всъщност Снежи Петкова, която води консултациите/ ми обясни как да си "оформям" с пръсти зърното, преди малката да засуче.Също и как правилно да поставям на гърда.Не е лесно с плоски зърна, аз имах късмет, че бебка беше със много изразен сукателен рефлекс, но честно казано в началото имах заради зърната и рагади.
Моят съвет е да се обърнеш към консултант по кърмене, за да ти помогне.Конкретно аз съм се консултирала също.Кърмих две години,след трудния старт после нещата си дойдоха на мястото.Успех и на теб
 
Извинявам се за офтопика и аз

По темата - и на мен ми казаха/ преди 4 години обаче/ да си искам обезболяващо.Тогава слагаха профенол/ така ли се казваше.../ на тези като мен дето течния бусколизин и аналгин не действаше.Иначе пък бебка си беше все при мен денонощно, но мен не ме болеше чак толкова.Явно имам по-висок праг на болка...

И аз бях с плоски зърна, кърмих със силиконови протектори, трудно беше в началото, но после се получи. Цедих два дена и се отказах, то голяма хамалогия, докато изцедя той реве, а не мога да изцедя предварително, защото не знам кога ще се събуди да яде и така. Според мен това е много трудно....

EliZ кой ти го каза това за секциото, че предимно така се раждало и на лекарите им било по-удобно? лице от МД ли?  Защото и аз съм го чувала от какви ли не хора, но в действителност  повечето ми познати раждали в МД са родили естествено, самата мен никой никога не ми е намеквал за секцио.... напротив, според мен насърчават за естествено.

Аз пък отчаяно драпах за секцио, защото беба беше 4500 гр и 38 см обиколка на главата (при средно 34-36 см). Естествено раждане ли?- не мерси  Но няма как да не отбележа, че моята лекарка ми предложи естествено. Така, че в това отношение, не мисля, че натискат само и само за секцио на всяка цена.
Относно натиска от акушерките за кърмене- даааа, и аз го изпитах, внушават ти вина някакси. Аз имах зверски болки като захапваше беба. Болките от секциото нищо не струват. А нямах причина да ме боли- идеални зърна, добър захват от беба, беба няма къса юздичка или нещо такова, идеална поза, никога не съм имала рагади или рани по зърната и т.н. И пак- боли и боли. Никой не можа да ми обясни защо боли така, чак крампи получавах в краката от засукването. Що рев изревах. Накрая от ЛЛЛ ми казаха, че просто зарната ми са много нежни, а беба се е родила като бебе във 2ри месец и дърпа здраво. Спомням си, че не можех да я отделя от зърното- пъхам пръста да разваля вакума и тя засмукваше и пръста, и него не мога да извадя  Сега ми е весело, ама тогава....... И така- акушерките "слагай на гърда, че няма да имаш мляко", абе ужас, тормоз. Накрая хранихме беба 10 дена с АМ, но упорствах, протекторите за зърна ме спасиха. Вече се кърмим успешно 8 месеца. Ще ми се да отида и да им го кажа на акушерките, които ме бяха отписали като кърмачка. 

Здравейте. Явно сменяйки се персонала там се сменя и отношението и порядките в МД. Аз раждах преди 5 години и относно болкоуспокояващите не се е налагало да искам, защото много често идваха да питат как сме и дали искаме   За нас беше празник и истинско удоволствие, като бяха младичките на смяна - Галя и .... забравих другата акушерка,в по-задните теми и снимки им сложих, но бяха страхотни. Незнам дали още са там.
Аз също бях с плоски зърна и големи мъки бяха в МД, кой ли не ми показва и не става. Късно се усетих да пробвам с силиконовите зърна, но се получи и така се оправиха нещата.

**Elly** това с пръста и при нас беше нещо подобно Аз пъхам пръста тя още по-старателно засуква