Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

Ти сега да се разрева ли искаш?!!! Душица мила! Между другото понякога и Ния ме усеща и или казва "Извинявай, мамо" или идва да ме гушне и е много, ама много мило. И аз винаги гледам да се извиня и да обясня защо съм викнала. Лошото е, че напоследък вече съвсем не удържам фронта и се разкряквам за най-малкото нещо. После ми иде да я събудя и нагушлам и да не я пускам чак, но като завие за 10-ти път за нищо и ми пада пердето

Зеленко, каквото и да е, бързо да минава и да си влизате в ритъм. Ще видиш, те момите са по-корави или както все повтарям на Нагаина, за която Танчето пита - "момиченцата са пичове!"    Ми онзи ден рових дневника на Ния - на няма и 3 месеца детето е спяло по цяла нощ, ядеше си, заспиваше си сама ........ тоя малкият глезльо ме прави луда. А за Нагаина ще си позволя да пиша - добре са, дечицата малко боледуват и това я тормози, както и захранването на малката, но са страхотни сладурчета, прекрасно семейство и тя се справя отлично.

А какво е туй чудо 30 часа, 3 дни!? Аз с Ния бях се ошеметила и още не мога да преживея, че сама отказах да я гушна няколко часа след операцията, защото треперех неконтролируемо и ме хвана страх да не я изпусна (Овца!). Но Калоян си го поисках и получих час след секциото, посука си, после го върнаха малко на кислород и вечерта го взеха, за да поспя, но ако бях настояла, сигурно щяха да ми го оставят. И така си се кърмехме от час първи, защо така по другите болници - не спирам да се ужасявам.

За финансово-свекърските въпроси не искам да пиша. Съчувствам искрено, но при мен проблемите идват по-скоро по моя линия, т.е. от майка ми, там мога фермани и томове да изпиша, но смисъл никакъв. Знам само, че нейната рода се изпокараха до дупка за подобни и други глупости и няма да го допусна в моето семейство. Каквито са - такива. Болно е, когато е за детето ти. За теб да не заделят - майната му, но за дечицата ти ...... да са ни живи и здрави те, пък подаръци ще им купим и сами. СЗА, Оки4,  И дано не изперкаме и ние някой ден.

Равносметка не мисля да си правя. Много ми е дълбока дупката и не знам какво ще измисля, а нямам нужда от повече драми. Или пък трябва, за да си покажа, че не съм чак толкова зле Има ли такова чудо като 6 месеца следродилна депресия? Или вече се брои за обикновена лудост?

Бухте, искаш ли аз да ти направя равносметката вместо теб През изминалата година ти се случи най-прекрасното нещо на света - стана мама на още едно съкровище. И двете ти дечица са прекрасни- здрави, красиви и умни, а ти си една страхотна и борбена мама, която всички тук много обичаме и четем с удоволствие. Мога да те успокоя, че лудостта ти и пропадането в някоя друга дупчица е напълно в границите на нормалното  И на мен често ми се случва, но овреме се хващам за косата и се издърпвам. Повтарям си, че не мога да си позволя лукса да изпадам в депресия и давам напред, а пък те нещата вземат, че се наредят и после се чудя защо съм се тръшкала. Пращам ти една искрена другарска прегръдка  и се надявам да продължаваме да споделяме лудостите си заедно
Слънце, пожелавам ти незабравимо и романтично посрещане на любимия! Аз почти никога не съм се разделяла с мъжа ми и не мога да си представя тръпката.
Моята равносметка е много противоречива, но като цяло положителна. Изминалата година беше много важна за нас, с много сътресения и промени, но след изпитанията дойде облекчението. В духовен смисъл намерих това, което отдавна търся, и хора, с които да го споделям. И макар да завършвам годината отново на кръстопът (главно в професионален план), съм благодарна за всичко, което ми се случи.

Бухте, тъкмо и аз щях да ти видя сметката (т.е. равносметката  ) и видях, че Гери ме е изпреварила! При тези прекрасни дечица, едното от които още не е влизало в списъка на дядо Коледа, нямаш основание да се притесняваш от равносметки! Всеки има спадове и възходи, но от разстояние на времето спадовете не се забелязват, виждаме само красивите върхове. И ти, и Тони и Зеленкото, и Нагаина, а и всички майки с по две дечица имате двойно напрежение върху нервите, но и двойна радост и мили моменти.
И аз вчера се карах на Митко - станал е непоносим на вечеря: търчи в кръг из апартамента, разнася една хапка по 15 мин в уста и чака да се стопи сама, аз му говоря, а той не ме отразява и ... накрая се развиках. Оказа се, че не бил гладен и за това не искал да стои на масата. При нас положението с карането е още по-сложно, защото той се разплаква, после трябва да се успокояваме с гушкане и така затвърждавам модела "рев-гушкане". Опитвам се и да говоря спокойно, но в такива случаи изобщо не ме слуша, а си говори нещо друго (за мечо Пух, за количките...). После се карахме, че запрати една книжка на земята и отказа да я вдигне. Абе напоследък често сблъскваме рогата (теле-аз с овне-той). Иначе и той има разнежващи моменти - гали ме по лицето и казва "Много си хубава, мамо", когато се ядосам, бърза да каже "Ининявай, мамо" дори и да не осъзнава за какво. Винаги се опитвам да обяснявам, но какво ли му влиза в главата?

Танче Т, все едно за Марти говориш!  И ние сега сме в такава фаза  , не ми се говори направо! То и каката е нацвъкала едни лошо оценки и предколедно само разправии!

СЗА, а да не би свеки да ти ги говори тия неща да те ядосва? Аз вече нищо не взимам присърце от моите, те понякога прекаляват! Та често си мисля, че не е възможно толкова да са изтрещели, че да ми говорят глупости, а сигурно ме правят, за да ме тормозят психически! И като си го реших това, престанах да се връзвам!

Иначе ние за подаръците много добре го измислихме тая година! Татито си купува нов iphone с някакви големи отстъпки за ВИП клиент, на мен подарява стария си, а аз подарявам на каката моя стар! Такава win-win ситуация отдавна не сме имали  ! Марти сме му замислили нещо от тия неща, не сме решили още обаче коя точно работилница http://www.toytownbg.com/?toy=10.3.96.0

Благодаря, момичета, за разбирането! Именно, това и написах - не парите са важни и колко са, а отношението.

Рила, аз не се връзвам по принцип, а и не вярвам да го прави за да ме ядосва, просот си е такава. Според мен е превантивно - да не би да им поискаме нещо  Не че някога сме, напротив, винаги сме разчитали само на себе си и банките , обаче не мога да си го обясня по друг начин. Явно, просто си има такива хора, за които парите не са средство, а цел - от вида на "бели пари за черни дни" и подобни непонятни за мен философии... Както и да е!

Равносметка на годината не съм правила формално, но сега ме накарахте да се замисля и като че ли тази година беше доста наситена със събития за нас. За мен най-важното е, че успяхме да завъртим кораба в посоката на мечтите си. Аз приключих с обучението за сертифицирани инструктори и най-после ще правя нещо, което толкова много ми допада - работата с родители за доброто на децата! Мъжът ми приключи 5-годишна "връзка" с работодателя си - бивш приятел, която доказа за пореден път, че не се работи за приятели на заплата, но това сега дава възможности и отваря врати към други хоризонти. И всичко това - на фона на финансова криза, която усетихме доста сериозно оставайки с една заплата. За мен най-важната равносметка за годината е, че в нея успяхме да следваме концепцията "ако търсиш възможност, огледай се за проблем" или както при нас се получи - да оползотворим проблемите като възможности. Надявам се, че сме в правиланта посока.

Плановете ни за другата година са големи, надявам се, реалистични, така че съм заредена с оптимизъм. Единственото, което ми тежи, е липсата на чисто човешката подкрепа на родителите на мъжа ми за неговите идеи. Но, няма пълно щастие! Ще го преодолеем.

хайде като сте почнали с равносметката и аз да си я направя.

За мен беше страна емоционална година. Мъжа ми смени работата, уж за по- добре платена, но не би. Почти не го видяхме цяло лято, уж заради финанси, но не би.
Имахме 2-3 скандала ( заради други домашни естествено) и  бях на ръба да се изнеса, но слава богу го преодоляхме и това. И сега си мисля, че по- силно се обичаме.
Аз смених работа заради пари и нови възможности. Доволна съм.
Детето видя за първи път морето и нямахме сериозни болести.
По- скоро съм си направила планове за до година. 1 Да запиша магистратура, може би Национална сигурност, 2 Да изкарам един опреснителен курс по английски и 3 Да стана поне отговорник смяна.

Гери, Танче, .... подсмрък   Благодаря ви, момичета. Хубаво е като загубиш почва под краката да чуеш, че някой все още вярва в теб. Много сте ми ценни и се радвам, че ви имам 
Хаха, Танче, това ми е до болка познато - аз клякам на нейното ниво, спокойно и по възможност кратко обяснявам какво и защо и насреща: "И Йори има опашка и я загубил те му я търсят" (един епизод от филмчето). "Да,да, обаче аз сега друго ти казвам, погледни ме ....." "А пък Йори ....."     Направо е върхът! 
Аз се похвалвам, че правихме курабийки с нея и беше много, много добричка. Явно се увлече и много слуша. Ще трябва повечко такива занимания да й измислям. Оставих я даже сама с тестото, защото Калоян писна, но нямаше никакви драми.
Тони, пълно куку съм! Зло да го забрави малкия дундьо и да ви носи много радости и само бели кахъри 
Нещо друго исках да напиша, но ме разсея мъжът ми и отиде

 Здравейте:)
 Аз си бях обещала по-скоро да пише, но пак боледувахме и загубих настроение.
 Бухта, съгласна съм с Таня и Гери
 Моят Влади, когато се случи да плача, също ме успокоява, но напоследък е станал много непослушен. Държи се лошо, не иска да спи на обяд на инат, според мен..
 За равносметка не съм мислила, имам чувството, че малко сме зациклили, добре че отново тръгнах на    танци. Дотегна ми тази есен от вируси и пристъпи, аз съм нон-стоп с хрема и гърлобол, от танците ли все прихващам.. а ако съм добре, той не е и не знам до кога ще е така. Знам, че са бели кахъри, но след всичките несгоди и косите ми са много бели. Ние от много време сме на една заплата и ни е много трудно. Никога не съм била с неплатени сметки, дори когато живеех сама, след като мама почина. Налага се да пестя основно от това какво си взимам за мен..т.е почти нищо От храна не се пести, купуваме само качествени стоки, там харчим над възможностите си..И всичко това отрицателно през последните две години се дължи на проблема с Влади..За 2012 се очертават нови и по-светли хоризонти. Важното е, че по никакъв начин не се загуби любовта и сплотеността, а напротив! В момента ми е трудно, но не съм загубила оптимизма си за бъдещето.
  Ух, олях се с поста, ще ме извинявате...Планирах да направя сладките тази година по-рано, защото ще сме здрави,но единия планиран уикенд аз болна, следващия - той и сега пак в последния момент..рядко се оплаквам, обещавам да е за последно в близко бъдеще,а дай Боже и завинаги:)

Тази тема май до другата коледа ще си я влачим 

И за да не е спам, да ви се оплача - дребния постави рекорд по най-дълго ходене на ясла без прекъсване - 1 месец и вчера вдигна температура. А утре им е коледното тържество Направо ще се гръмна.
Надявам се днес да закрепим положението и утре да успее поне за партито да отиде.
Почти съм сигурна, че цялата работа е тръгнала от последните кътници, които избиват в момента, а и температурата не е висока, но пак се побърквам от яд и липсата на късмет

Опекохте ли коледните курабиики?   

Момичета, купих си нова рокля:)
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=321807124514501&set=a … ype=1&theater

Поздрави 

Животинче дано да се оправи бързо!

Момичета благодаря ви стиснатите палци. Определено имаше защо. Сбъдна ми се мечтата! Купихме си нова къща! Страхотна, голяма и нова Много съм щастливаааааа. Днес си взехме ключовете, посрещнаха ме със страхотен букет, сладки, чаши с кафе (чашите са си за нас) и тн Много мило от тяхна страна! А ко искате ще разкажа още и ще опиша , но само ако искате 

Шу, разбира се, че искаме! Прекрасна новина! По Коледа наистина стават чудеса! Няма по-чудесно нещо да прекараш Коледа със семейството си в собствена и дълго мечтана къща. Разказвай подробно и цветно, както само ти можеш!

Дидето, много си готина в новата рокля!

Животинче, много лошо се е получило, но ще му компенсираш на детето с вълшебна Коледа в къщи.

В нашата детска градина днес посрещаха добрия старец и Митко много си хареса подаръка (комплект малки дървени кубчета върху дъска и малък багер). Пак днес ходихме на консултация при един професор от Пирогов, че десния тестис не е слязъл и препоръката е операция още в началото на януари. Естествено ми е доста притеснено, но трябва да се побърза, за да няма трайно отражение в по-късните години. На фона на това, което преживяха Яна и Симонката не звучи страшно, но ще се успокоя когато мине.

Ooo, колко хубаво, Шу! Да ви е честита! Разказвай, разказвай!!!

 и аз искам приказка

Шу, честито! Присъединявам се кйм желаещите да прочетат повече

Танче, сигурно ти е много притеснено! Стискам палци!

Животинче, бързо оправяне.