Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

 Здравейте
 Ние изкарахме 3 вируса, с 3 спазъма за около месец и дай Боже с тях да приключи алергичния период, че не ни останаха нерви..по-леки са от преди, но много плаче по време на пристъпа, при него нещата са до голяма степен и на емоционална основа, става кисел още преди пристъпа, а като започне да  преминава вече е весел.
 Тя темата за това къде спят децата не е актуална, но да кажа, че съм на мнението на СЗА. Влади спи в нашата стая, но на отделно креватче. Взимали сме го за кърмене, понякога когато е бил зле е спал при нас.
 Слънце, извинявай, но да си кажа и аз мъката... аз като съм с мъж, също се дразня като чета какво са написали другите , защото ние почти не правим секс, не зная как ще правим второ един ден..Все някой заспива с Влади, а през деня няма как. Дори сме се принуждавали да го оставяме да яде на масата в кухнята, докато...защото толкова рядко се получава моментът, че понякога почти на всичко сме готови, за да използваме случая..

Позволявам си да съм нахална и да фиксирам датата (като гледам гласуването и вземам предвид повечето бележки тук и във Фб): 4-ти декември, неделя, следобед
Софийки мами, вие сте: място и евентуална резервация? Преговори дали толкова рано могат да ни осигурят Дядо Коледа (в Козлодуй се договорихме дори за 1-ви, та не вярвам в Сф да е проблем, но все пак...)
Аз нямам никакви претенции за нищо, вкл. място, цена, подаръци и т.н. - каквото се реши - най-важно ми е да се видим или поне буболец да се види с приятелчета 


*Elle*, много сте се изтормозили, дано наистина да поприключат тези пристъпи 

Скъпа *Elle*  като ти прочетох поста ми сви под лъжичката. Всяка божа година август правим бронхиолит. След пневмонията макар и в начална степен тази година педката ни ни увери че това е за последно с пристъпите   И понеже приех лично поста ти викам си да напиша. Казаха ли ти за новото противоалергично SINGULAIR  изписва се на астматици даже по здравна каса и е без пари иначе струва 80 лв.За 28 дни а трябва да се пие поне 6 месеца. Предотвратява пристъпите. На Ивко след пневмонията ми го предписа педката и от тогава вече 3 месеца Ивайло е хващал 3 вируса които преминават предимно с хрема,само веднъж лееко зачервено гърло и се лекуваме предимно с хомеопатични лекарства и в носа Клеева тинктура с сребърна вода. Освен това си купих инхалатор който значително бързо успокоява кашлицата подсушава лигавицата и секретите и така се предотвратява слизане на секрет в бронхите и усложнение. Все пак ако ти е интересно попитай твоята педка за СИНГУЛЕР-а. За момента е най мощното същевременно най пречистеното противоалергично на пазара. Американско е.
 Надявам се да съм ти помогнала малко. Най хубавото е че ще го израстнат. А Влади с астма ли е че съм пропуснала или не е. Иво няма и за това СИНГУЛЕР-а му действа още по добре. Но действа изключително и на астматици.

Извинявай ако вече ти е познато или вече го пиете и знаеш  

*Elle*, и на вас ви се е насъбрало... Дано да е отминал тежкия период. Винаги ми е тъжно като прочета, че дечицата са болни. Дано от тук нататък вече да не пишеш подобни постове.

Супер 4.12 ще е ДЕНЯТ, значи. Там сме, където и да е това. Нямам търпение.

Днес пък моят бебок стана на 6 месеца. Сигурно сте видели бледите ми опити за направата на торта...не ми се получи и съм склонна да обвинявам миксера за втечнения крем, но пък поне е вкусна.  

Здравейте момичета.
*Elle* много добре те разбирам мила . Боян ми е астматик и доста дълго беше на сингулер, докато го пиеше нямахме проблеми. Желая бързо всичко да остане зад гърба ви!

Тони да ти е жив и здрав прекрасния Нико,а тортата изглежда супер!

Да ви се похваля, Боян вече много харесва тенис. Той ходи от няколко седмици, но все нещо не му се получаваше и тихичко ми сподели, че не иска да ходи. В момента който го каза и още на другия ден сутринта беше пак там . Казах на треньора ми че иска да се откаже. Човека така се впечатли, че след тренировката 40 минути игра само с него. Връчи ни топки и каза да се упражняваме. Аз едно време много тренирах и поне знам какво да му показвам. В неделя играхме час и след това всеки ден след училище по поне половин час (след това смята, чете една книга,и си пише думите ). В момента в който усети топката, и започна да прави ударите и му хареса. Тази седмица трима треньори се изредиха да го хвалят . Интересното е че неговия си треньор, който е и шеф на клуба, лично ми звъня няколко пъти да пита Боян как е.  Човека по принцип е много зает и има ужасно много желаещи и чакащи и много ме трогна отношението. Това е най добрия клуб в града и наистина ако не сме ние има още поне 10 чакащи за нашето място.

Днес се разходихме до Кардиф. Имаше награждаване на WRC и аз много се радвах . Много го обичам това състезание и си го следя от години и е супер да си видиш фаворита на метри от теб Жалко че на състезанието не отидохме, но мъж ми бачкаше и не успяхме, нищо другата година   качих малко снимки на който му се гледат.

И поднасям най искрените си извинения на Слънцето, много нетактично от моя страна да подхвана тази тема

От известно време съм хванала Яна за гушата и и е много трудно на милата. Осъзнах, че Боян беше възпитаван много по-строго и сега това му помага, защото е научен да слуша и да уважава. Но малкото лайно си прави каквото иска и се тръшка като не стане и това ще и е проблем за напред в училище и тренировки. От няколко дни почти по цял ден мрънка и реве за нещо, защото лошата и майка категорично отказва да и подаде бибата, която е на 30 см до нея самата, но  я мързи да се протегне и тем подобни. Ми ако не се стегне сега, се очертава да е голяма лигла Тук много леко го дават, но честно като видя някой да се отказва, да се тръшка, на прекъсва учителя докато говори или нещо подобно и ми се качва кръвта в главата, те са на принципа - когато поиска! Е как когато поиска?, че тя никога може да не поиска, да си напише домашното или да направи усилие, няма такъв филм
 Оф стига съм ви занимавала с глупости, ама нали трябва да изпишем темата

Оооо изобщо не се притеснявай........ то ти се пише всичко на Дъ то 

Привет момичета, живи и здрави чакаме с нетърпение коледното парти, тъкмо ще открием празничния сезон. Аз понеже не съм ходила скоро по клубове, нямам нишо против да е и там, където беше миналогодишното, поне беше просторно, а и Снежанка и Дядо Коледа се справиха добре
Шу е загатнала една интересна тема, на която напоследък често се замислям - става дума за възпитанието на децата ни и то говорим за сериозните разговори за това кое е правилно, кое не е, кое е общоприето, кое не е, кое е хубаво, кое е лошо...аз напоследък се хващам, че доста ги обяснявам на Боби всички тези неща, даже напоследък се чудя дали пък не е твърде рано, но и аз като Шу не мога да понасям лигавщини, мрънкане и т.н. и съм доста рязка и строга с Боби, като изисквам от него съобразяване, уважение и повече мисъл за постъпките споделете вашето мнение

Според бабите Елия живее в казарма. 
И аз обяснявам много и все сложни неща. За сега ме разбира.
Изкарахме и 1 месец лош период с - махай се, ти си лоша майка, не те обичам, няма, удряне, чупене.
Бях полудяла. Не признавам боя като средство за възпитание и минахме на наказания.
Като се държи така скривам по една голяма играчка. Баща и я наказва на вътрешния балкон, ако е много трагично състоянието ( и не е студено де).
Славо богу разбрахме се. Кога се говори сериозно сме сериозни. Когато иска нещо може да помоли, да попита, без мрънкане и рев.

Сега издирвам едни книжки ( бяха около 5лв) за как стават бебетата, защо момичетата са такива и т.н.
Че започнахме с тези въпроси и ми се иска да ги имам нагледни.

Добро утро! От няколко дни си имам ясленче за по един час сутрин и ми е много притеснено и развълнувано. И щастливо. Лелките много я хвалят, а тя е супер спокойна и весела, когато отива "при децата". Дай Боже да продължи все така и да е много здрава! Аз мисля, че е готова да остава за по-дълго, но те все още гледат да я държат за по 1-2 часа и чак към края на седмицата ще я оставят да обядва. При вас толкова ли продължителна беше адаптацията и няма ли опасност детето да свикне , че отива в яслата за малко?
Да ви кажа с Криси постоянно изпитвах угризения, че я дадох толкова мъничка в яслата (на 1г и един ден) и когато ми я хвалеха, вътрешно си казвах, че нямам особени заслуги за това, че тя е това, което е, благодарение повече на лелките и дечицата, с които общува, отколкото на възпитанието в къщи. Но сега абсолютните думи чух и за второто си дете (пожелавам на всички майки такова щастие!), което пък отрасна залепено за мен. И си казвам, че може би наистина имам съзнателен или несъзнателен принос за техните малки успехи и е крайно време както във всички други области на живота си - бавно и трудно , но да повярвам в силата и способностите си на майка.
В тази връзка - по въпроса с възпитанието, аз също съм от типа майки, които държат на дисциплината и правилата. С буйно дете като Криси това означава много подканване, забележки и дори крясъци, но просто не мога да си представя да ги оставя на самотек. То свобода, свобода, ама все пак не живеем в джунглата. Опитвам се да намеря баланса докъде да хайкам и да се намесвам, но честно казано трудно ми се получава и по скоро залитам към строгите майки.
Между другото напоследък съм изправена пред нови предизвикателства с моята първокласничка. Имаме малко проблеми с дисциплината и понеже виждам, че ежедневното конско няма ефект, ми трябват нови подходи за възпитание. Или пък когато тя е потърпевша от агресията на други деца, ми е трудно да намеря подходящия съвет как да реагира. Абе малки деца, малки проблеми са казали хората Спирам, че се олях.
Хубав ден, момичета

Не мисля, че им е рано за сериозни разговори и за възпитание. Забелязала съм, че при Митко "лошите" периоди съвпадат с моменти, когато не се чувства комфортно - или е нарушен режима, или трябва да прави нещо, което не иска (например да ходи на ясла). Днес сутринта ми обясни, че не искал баба, не искал мен, не искал тате, никого не искал... но когато го гушнахи погалих малко, се поуспокои и тръгна на ясла без рев. При нас "лошата баба" още е на работа, но от другата смяна ми казаха, че на 5-ти я сменят и може това да е причина за подновеното нежелание да ходи на градина, въпреки, че тя не се занимава с него и едва ли има повторение на инцидента.
По принцип се поддава на убеждаване, но си има и периоди на "няма" и "не искам". За сега обещание за награда или предложение да правим нещо заедно помага за подобряване на поведението.
Ели, скриването на играчката и ние го прилагаме, но когато ни удря. Знае си, че това е наказанието и вече много рядко се случва да удари.

Ехо,момичета и аз съм тук .
Чета ви често но немога да пиша.
И АЗ СИ ИМАМ ЯСЛЕНЧЕ,вече изкарахме един вирусен ларингит и кашлица но от вчера отново сме на бойното поле.

Аз също се записвам за коледното парти. 

За възпитанието,не ми се получава много със Борис,всички казват, че е второ дете и затова е такъв.Полагам големи усилия,говоря,старая се да показвам чрез личен пример.нннннно без ресултат,той не е лош,прост е много буен и нетърпелив.
целувки на всички и  с нетърпение очаквам да ви видя на коледното парти

Охо, много итересна тема.
Много е тънка  границата, както казва и Гери. Аз по принцип също много говоря и то отдавна. Винаги гледам да обясня, обаче наскоро се запитах - щом детето не е готово да зададе въпроса "Защо не може", дали е готово да обработи отговора му. Бях и на един тренинг за родители и там също подкрепиха тезата, че понякога правилният отговор е "защото аз съм майката и аз казвам така". Не знам дали и това с прекалените обяснения не е форма на надценяване на детето, както е да очакваме от него да съобразява, да предвижда някои неща. Като цяло ми е некомфортно да издавам чисти заповеди или забрани, винаги гледам да има едно "защото" след тях, много тиранично ми звучи иначе.
Та се опитвам да се придържам към правилото - кратко и ясно. Усещам се как съм склонна да обяснявам, докато видя разбиране в погледа й, но няма полза. Поне по мои наблюдения, дори да не даде вид, че е разбрала, след часове или ден я чувам да повтаря, което съм й казала. Явно има нужда да си го осмисли насаме. А и трябва да се нацели момента. Ако  е изморена, нервна или притеснена, просто няма смисъл - съгласна съм с ТаняТ. Но в никакъв случай не мисля, че им е рано. Просто трябва да е много обмислено и опростено поднасянето на правилата, в добре подбран момент. И изискванията съобразени все пак с възрастта им. Мисля също, че случки от обкръжаващата среда са много подходящи - избягва се елемента на обвинение, забрана или назидание.

Гери, проблемът с агресивните други деца вече го срещам. Засега съм й казала да каже на въпросното момченце, че не разрешавам да я хапе и дере, че това е лошо и да не му позволява. Тя ми казва, че се биели, лелите казват, че не отвръщала .....    Не искам да му се оставя, не искам и да я уча да отвърне с удар.  А по този въпрос какво мислите?

 Момичета, благодаря за коментарите и подкрепата за състоянието на Влади. Миналата година се проявиха първите симптоми и традиционната медицина го диагностицира като астма с алергична компонента. Чела съм и са ми препоръчвали Сингулер, изписваха ни Флексотид, но ние взехме решение да го лекуваме с класическа хомеопатия. Лекува пристъпите, но при него си има един критичен период, който ни мъчи и тримата, но това е за сега... Не се шашкам в перспектива, защото и мъжът ми го е имал, но в момента почти не боледува, а и да се разболее го кара леко, така че очакваме момента, когато и Влади ще го израсте. Та тогава, ако са ми останали нерви, може да имаме и второ дете, а по принцип исках 3..
 По другите теми ще се включа другият път, че ме боли зъб, май като ми правиха кариеси днес, са ми засегнали пулпата и не ми се мисли, ако живи зъби са ми умъртвили

Ох Гери ама Криси и Боян много си приличат. И спри да се подценяваш, че ме ядосваш вече 
 И аз обяснявам, но той все по рядко чува какво говоря, затова напоследък или виквам за да осъзнае че съм тук и говоря или (по препоръка на Баща му) лек шамар зад врата върши чудесна работа  Забелязвам обаче че наказанията въобще не са толкова ефикасни, колкото перспективата да бъде похвален. Ако знае, че след като се постарае, това няма да остане незабелязано се старае три пъти повече. Дребната обаче е друга, нея мога да я мотивирам или с излизане на любимо място или лакомство като кученце  , ако и кажа че ще и изхвърля играчка има два варианта или истерия и никакъв резултат или отговор "ми добре"  Тя принципно не прави кой знае какво, но си е лигличка, а ако не е на кеф е нещо страшно.  Искам обаче да я възпитам като батко и, да се държи адекватно пред хора. Когато прави нещо много нередно обаче директно забранявам. Днес се качи на степенката за да види какво се готви на кутлона и беше изхвърлена като мръсно куче от кухнята, като и беше казано че ще се изгори и че е забранено там!

Иначе за агресията, ми трудно ми беше в БГ когато бяхме в градинката. В детската си имаха една реплика "ще те изкажа" която вършеше чудесна работа,а и лелите все пак следяха децата да не се бият. Тук също ако има проблем, трябва да каже. Тук има специална дума за това и за децата които го правят, а тези дни имаха и ден посветен на това.В общи линии ги учат да казват за проблемите си на възрастен и да не се бият.

Слънце, пиши, пиши то сигурно бая неща си ми написала

Ел, мила, кураж и по-оптимистично по въпроса с второто дете Тук във Варна с тоя влажен климат почти всяко второ дете е с респираторни проблеми. Не съм наясно точно с вашата диагноза, но на колежката ми детето с честа смяна на климата и въпросния Сингулер се оправи напълно. Хубаво е, че сте се насочили към хомеопатия, но доколкото съм запозната, там наистина трябва много търпение, нерви и твърда непоклатимост, за да издържиш критичните моменти и да не посегнеш към традиционните лекарства. Така че още веднъж - кураж! Хубавото на детските болести е, че докато косата ти побелява, децата междувеременно си растат и колкото и далечно да ти се струва сега, ще дойде момент в който няма да си спомняш сегашните перипетии.
Шу, ще си взема бележка за подценяването Лично на мен, а може би и като цяло на поколението ни, понякога много ми пречи тази пуста скромност. Езика си не мога да обърна, за да кажа нещо хубаво за себе си или да приема комлимент за децата си като хората, без да се опитвам да замажа, че не сме толкова добри.
Бухте, харесва ми този тренинг Бухте, странното е при нас, че в яслата и гадината никога не е имало боища, а сега в училище се бият. Ужас! И аз казвам да страни от тези деца и да се обажда на учителката, но в никакъв случай да не отвръща. Но все още търся правилния подход
Онзи ден се сбила с приятеля си Росен и аз й казах, че вече се изчерпах и не намирам думи, с които да я порицавам и съветвам, затова тя да измисли какво ще направи, за да поправи станалото и отсега нантатък да са в добри отношения. Нашата мисли, мисли и заключи, че ще поговори с Росен, като му каже:" Росене, знаеш, че обичам да командвам в игрите, такава съм си. Затова ме остави аз да командвам и повече няма да се караме"