Професионална помощ?

Тези въпроси са ми до болка познати , както и на всички нас , ужасно е самообвиненията , мъката , болката и съчувствието , всичко това ме беше превзело нацяло ,  не исках да говоря с никой, не исках състрадание и съжаление , мразех обръщащите се настрани глави ,не можех да гледам бебета а още по-малко бременни , завиждах им , колкото и грозно да звучи , завиждах им за това което те имат а на мен ми беше отнето .
При мен всичко това продължи около 5-6 месеца и после от само себе си всичко си дойде на мястото ,но дори и сега след толкова време като видя бременна или бебе и още нещо ме "стяга" за гърлото но онази остра болка и разкъсваща болка я няма. Дано и при теб нещата се оправят , дръж се , а ако все пак усещаш че няма как да се справиш сама потърси и помощ , нищо не губиш.
Прегръщам те и кураж

Неутешима аз не се съмнявам че всяка една мама на ангелче си е задавала тези въпроси,всяка една е завиждала тайничко на бременните жени по улиците или на мамите бутащи колички,със времето болката от това ще намалее.Преди време една от мамите тук беше ми казала че ще съм готова тогава когато мога да се радвам на другите бебчета,когото видът на пеленаче не ме кара да изпитвам болка или завист...,и да си призная е много права.Аз също загубих синът си преди два месеца,от тогава се затворих сама със себе си,четох много много плаках и търсех своите отговори но това не помогна.Един ден срещнах случайно едно майката на детето което беше в една стая с моя син,видях колко е пораснала малката принцеса и сърцето ми сякаш се разкъса,не показах със нищо че ме натъжава тази среща напротив поисках да ги видя пак.Тази среща ме накара да изляза от черупката си да си дам сметка че моят син едва ли би искал аз да спра да живея,просто приех станалото и продължих напред.Започнах тайничко да надничам при тумбаците и започнах да задавам въпроса не "защо се случи на мен..."а "кога може пак да ми се случи  "Говорих с лекари насрочих си и дата за преглед започнах да пия фолиева и витамини и тайничко се надявам резултатите да са добри.Без да обърна внимание датата за преглед се оказа точно датата когато синът ми почина и се навършват 3 месеца от тогава.Но въпреки всичко не ми даде сърце да я сменя,дано е знак за нещо добро!Извинявай малко се поувлякох но мисля че ти ще разбереш сама кога си готова да продължиш за професионална помощ ако мислиш че това е начина направи го и не се колебай .Една голяма

Неутешима  съжалявам за вашата загуба ,нека почива в мир вашето бебе .
Всички тук ,които сме загубили децата си , сме се чувствали така ,както ти сега .Нормално е всяко твое състояние в момента ,нормално е да се чувстваш така ,все пак ти изпита най голямата болка на този свят ,аз понякога се чудя как не полудях от мъка ,защото в него момент разбрах какво е да не мечтаеш ,да нямаш надежда ,не можеш да се примеря ,че моето бебе стана на пепел ,а другите майки се радват на рожбите си  .
Плачех всеки ден когато съм сама ,всяка моя втора дума беше за детето ми ,завиждаш на всяка майка ,на всяка бременна ,даже завиждах и на тези ,които нямат деца ,защото не са изпитали моята болка ,моята празнота ,не са били в моят ад ,но с времето нещата лека полека почнаха да се нареждат ,изведнъж започнах да си мечтая за нова бременност ,за ново начало ,исках много да държа в ръцете си бебе ,може и да не е моето изгубено бебе ,но поне щеше да има някаква прилика с нея или час от нея щеше да се върне при мен ,и така след 1 и 7 месеца аз забременях ,това беше най - чаканата най желаната и същото време най трудната бременност ,толкова ме беше страх да не се обърка нещо ,и да стане както преди ,нямах сили вече за друга загуба ,постоянно страхът ме обземаше ,чувствах се много зле ,имах постоянно болки ,бях почти само на легло последните 3 месеца ,но след голямото зло и нещастие ,аз вече имах моята сбъдната мечта ,моят син се роди жив и здрав ,сега и аз тикам количка ,и аз държа в ръцете си моята рожба ,и аз съм щастлива както другите мами .Мили мамчета ,мили мамчета не се отказвайте ,не се обвинявайте ,така само вредите на самите се беси ,на никой друг .Неутешима  никой няма да предадеш ,като видиш 2 чертички ,в твоето сърце има любов ,която е за твоето ангелче ,нея никой не може да ти я отнеме ,но твоите ръце са празни ,и само едно ново бебе ще ти даде едно ново начало ,и едно ново бъдеще ,дай му шанс да се роди и да те направи щастлива ,разбира се ,тогава когато си готова .Пожелавам ти ,час по скоро да почнеш да мечтаеш ,и след някой друг месец ,една нова бременност със щастлив край ,аз вярвам ,че това ще стане ,остава ти да го повярваш .

Момичета, много ме разчувствахте  Благодаря ви за утешителните думи...
Всички сме минали през един и същи ад.
Изумително е как сърцата ни успяват да понесат толкова мъка и да продължат да туптят в името на едно по-добро бъдеще. Вчера легнах върху гърдите на съпруга си и се заслушах в сърцето му. Замислих се колко болно беше сърчицето на моето детенце и колко за кратко туптеше.
За момента мисля да се опитам да не се обръщам към специалист.
Прегръщам ви 

Мила, аз мога да те посъветвам да отидеш при специалист. Ако не ти помогне със сигурност няма да ти навреди. Аз лично не съм ходила, не мога да си обясня мен какво ме е крепяло да не полудея, но всички ми се чудеха как понасям загубата.
Една позната ми каза, че съм герой, а аз не виждах нищо героично в това да съм жива след като него го нямаше ...
Имам чувството, че в сърцето ми се настани трайно една злоба, която понякога ме драска отвътре ...

neuteshima, съжалявам за бебчето ти.. 

Момичетата преди мен са писали - абсолютно нормално е да изпитваш такива чувства. Много е прясна раната ти..  Завист, вина, болка, гняв, и т.н. - всичко това е нормално  и е част от нашия път.И аз минах по него.. И все още вървя. Ако мислиш, че имаш нужда от специалист - обърни се и не чувствай срам от това. Аз имах нужда от болнични и се обърнах от психиатър. На мен лично не ми помогна - жената беше мила, но така и не разбра болката ми. Изписа ми антидепресанти и успокоителни, които аз след известен размисъл реших да не взимам. Може би терапевт, психолог ще ти помогне повече. С времето ще свикнеш с болката, ще знаеш, че тя винаги е с теб, както и мисълта за твоето детенце.. Но в живота ти ще има място и за радост, и усмивки.. Някой ден.. Вярвай в това и кураж!

Неутешима  абсолютно те разбирам, всички сме изпитвали същото, задавали сме си същите въпроси...
Тук напълно подкрепям Куин, да потърсиш помощ от специалист.  Аз го направих, но доста късно за жалост, вследствие от преживяното имах вече сърцебиене, високо кръвно... и сега ми е малко трудно докато съм бременна. На мен успокоителните ми действаха много добре, имах нужда от тях.
Знай, че и за теб ще има щастие, много кураж и сила ти желая 

Здравей Неутешима   
Първо искам да ти кажа колко много съжалявам за това което сте преживели 
Всички тук биха разбрали как се чувстваш ,всички сме 'минали по този път' за съжаление ,момичетата са ти написали много хубави и верни неща и са те окуражили , а аз искам с моя отговор да ти дам един силен тласък  за да продължиш колкото се може по бързо смело напред.

Аз съм в този форум от 5г. от които 4г. и 8 месеца са прекарани в тази част на форума,не пиша често но чета редовно какво се случва с момичетата ми - наричам ги така ,защото те бяха моята терапия и моята помощ,без тях не знам как щях да преживея първите месеци без да полудея.
Аз загубих синът си в 26г.с. ,поради недоглеждане на гинеколожката която ми водеше консултациите.
Чувствах се точно така ,както и ти - обвинявах себе си,не можех да гледам бременни и майки с колички,не можех да понасям оптимизма на всички около мен - сякаш се мъчеха да ми кажат че нищо не е станало и че всичко ще е "цветя и рози",а моя свят беше се сринал.

Сигурно си забелязала че тук в тази част на форума има една тема "Списъкът" ,не знам дали има друго момиче което да е повече време от мен в графата "чакащи" ,и затова искам да ти кажа - недей да чакаш.Недей да чакаш да мине време за да изчезне мъката , тя никога не си отива просто стихва ,недей да си мислиш че така предаваш ангелчето си-не е така то винаги ще е в сърцето ти ,недей да завиждаш и да се затваряш в себе си -това ще те изяде жива.
Говори,споделяй тук ,ако чувстваш че това не ти стига потърси и терапевт ,но недей да губиш време ... Единственото нещо което ще ти дари щастие е един нов живот ,живот който ще озарява светът ти и няма да има нищо по прекрасно и вълшебно от това. Желая ти го от сърце ...