...
Е, ОК де - ама тогава какво - да си смени адреса и телефона ли? Да не признае детето, което е негово, да не го вижда?
Първо да каже на момичето, при което се е канел да се мести. Тя трябва да знае. Да й представи нещата както са.
Второ да каже на бившата за наличието на сериозна жена в живота му.
Да й каже, че идеята й да живеят заедно е идиотска.
Да й каже, че освен общуване с детето отвреме навреме няма какво друго да очаква от него, пари изключено.
Да й пожелае всичко най - хубаво в живота и да се премести при приятелката си в другия град.
Май това е.
Аз изобщо не си представям как той ще се сближи с това дете, та то му е непознато, възпитано и гледано без негово участие, той няма други деца, че да има поне опит в общуването с деца. Друго щеше да е ако с майката бяха живели заедно и т.н.
А и чувствата му към жената, колкото и добър човек да е той, няма начин да не чувства озлобление, гняв, омраза дори към нея, че го е поставила в такова положение, това не виждам как ще преодолее, без да се прехвърли и на детето.
Отношенията им никога няма да са на баща и дете.
Ако има желание може да уговорят някаква издръжка да й плаща, но си мисля, че това също ще бъде грешка, защото тя май точно това иска

Сега пък му казала, че няма да му дава да вижда детето - ако не живее с тях