Колко често ви гостуват приятели на децата ви?

Откакто сме в  къща - всеки ден. Кръжат си по къщите целодневно, ядат кой където свари, добре поне, че все още си спят по къщите 

  Веднъж или два пъти в месеца . Сега е лято и предпочитаме да сме навън , но  предполагам през зимата ще  зачестят посещенията .

Всеки ден. Най-често съседите. Синът ми също всеки ден е на гости.

А колко дълго стоят у вас, като дойдат?

В това хубаво време сме основно на вън.
Зимата, ще видим. )

А вашите деца колко често гостуват? Връщат ли си визитата или само други идват във вас?

Три-четири часа, не знам точно. Аз дори не го броя за гостуване, защото от тях за нищо не се притеснявам, както и те от нас. Децата ни са заедно от новородени. Лятото така или иначе повечето късни следобеди и вечери /докъм 22.30 поне/ сме навън.За нас, за детето е много по-добре да има с кого да играе. Освен това за тези няколко часа децата сменят къщите по няколко пъти, може и да излезем заедно на разходка, да дойдат други деца. Но с едно момченце са непрекъснато заедно.
И при нас е като при Блонди - вечерят понякога вкъщи, понякога у тях.

Често, децата са ми на възраст, в която не ги пускам сами, техните приятели също.
Аз много обичам гости и научих и децата да обичат да им идват на гости. Обаче ........ Оказа се, че у нас е непрекъснат хан, а моите деца са си все в къщи, т.е. разнообразието за тях е само кого са поканили. Нас са ни канили много рядко, защото явно на повечето майки им е по-лесно да не разтребват в къщи от 4 хуни, предполагам че това е причината. Сигурно като порастне и малчо още малко - нещата ще са по друг начин

Почти през ден.

Обикновено 1 път седмично идва някоя приятелка на гости на дъщеря ми и тя ходи също 1 път седмично някъде. Играта продължава около 3 -4 часа.  При хубаво време играят на двора, иначе в стаята ѝ. Със синът ми ходим заедно на гости /веднъж месечно/, обикновено при някое детенце на неговата възраст и стоим не повече от 2 часа. Същата е ситуацията, когато на него му идва гостенче.

Нашето комшийче идва всеки ден от 1г. насам (тогава се нанесоха). Сина ми е ходил в тях  не повече от 3-4 пъти и то за няколко часа. Сутринта като се събуди идва в къщи и няма да си тръгне ако не кажа, че играта е свършила за днес, но и тогава се прави на хамав и стои и чака буквално да го изгоня за да си тръгне. Стои до 11ч. вечерта, докато не кажа на сина ми, че трябва да си ляга вече. Прибира се в тях само да спи общо взето. Идва дори когато е болен и ако го питам болен ли е мълчи и се прави, че нищо не съм казала или ще ме излъжи, че не е. Като са на училище веднага щом се прибере от училище без да е ял дори, хвърля чантата и идва в къщи. Ако сина ми отиде да го извика да играят. Което става много рядко, само в случаите, когато съм му казала, че сина ми няма да играе докато не си научи. Идва всеки час да провери дали си е научил, дори и след като съм го предупредила, че сина ми като свърши, ще му се обади. И ако сина ми свари да отиде преди да е дошъл, той му казва чакай тук, ще играем във вас. Ако сина ми е на гости у баба си 1 седмично за няколко часа вечер, комшийчето отива и там. Ние живеем в 2 малки стаи и съответно те през целия ден са на главата ми.
Затова реших, всяка вечер да го гоня, когато мъжа ми се прибере от работа, поне той да може да си почине. На всичкото отгоре детето е с говорни дефекти и сина ми непрекъснато го имитира и говори като него. Непрестанно му правя забележки и пак го прави, което ужасно ме дразни. А и ако исках 2 деца, щях да си родя още едно, а не да гледам комшийските деца. Дали проблема е в мен?   Може би ако сина ми си имаше собствена стая, нямаше да ме дразни толкова това.       Понякога имам нужда от спокойствие, а си върша домашните задължения прескачайки играчки и деца.

Колкото може повече.
И у нас идват и ние ходим.
Говоря за студените месеци, разбира се. Сега сме навън до късно.
Всъщност, не го възприемам като гости - просто приятелче на дъщеря ми идва вкъщи да си поиграят /или ние ходим - според както дойде/. А за колко време - не засичам време, колкото им е приятно на децата. Уточнявам, че възрастта е такава, че ходим заедно или идват деца с родителите си.

Estell, не мисля, че проблемът е в теб. Синът ми си има самостоятелна стая, но пак ми дотежава, когато се позастоят приятелчетата му. Не мога да се отпусна в собствената си къща.

Проблемът е в теб дотолкова, доколкото не можеш да кажеш на него, на родители, че имаш работа, която изисква спокойствие и че не можеш всеки ден да гледаш две деца. А другото е липса на съобразителност от страна  на детето и най-вече на майката и бащата.
Синът ми и приятелчето му са малки и сами не си гостуват. Има изключения за петнайсетина минути, но винаги с възрастен.
На мен никога не ми дотежава, защото така или иначе синът ми си играе в двора, а аз не мога да го оставя сам навън, а аз да върша нещо вътре. Даже когато дойдат неговият приятел и майка му, ми е по-лесно да си свърша нещо на бързо, същото важи и за нея.

Майка му ми казва: Като ти писне от него, гони го. 

О, Естел, това което описваш е нахалство и аз лично не бих го търпяла  Определям твърди правила за игра. Когато може ок, когато не може и не искам - казвам - извинявай, но сега не може да дойдеш, аз ще те викна, когато може и толкоз. Изобщо няма да го пускам, нито ще се притеснявам да си го кажа.

Трябвало е още в началото да определиш ясни правила за гостуването на детето. Не че сега е невъзможно, но ще ти е по - трудно. Опитай се да го отучиш, че то ти се е качило на главата. Когато нямаш желание да идва, просто му казваш, че сега не е удобно и да дойде друг път. И когато дойде, с влизането се уговаряте в колко ще си тръгне. В началото и бях много добра и всичко разрешавах, но в един момент ми писна и сега има строги правила при гостуване на деца. Това не повлия никак на децата и идват пак с голямо желание.

Дори да кажа, може да играете но само за малко, то пак няма да си тръгне ако не го изгоня. А когато го правя сина ми се сърди и дори плаче, въпреки че съм му обяснявала, че се гостува само за няколко часа. Но за него това важи само когато той е на гости. Не ми е приятно всеки ден да се караме заради чуждото дете. 

Синът ти не е малък. Кажи му, че или ще се съгласява кротко, когато кажеш, че е време да си тръгва детето, или просто няма да идва изобщо, да си избере.
Другият вариант е да говориш с майката. Когато звънне детето й казваш - след час или два ела да си го прибереш.

Estell , това при теб е странна ситуация и правилото ми за гости - колкото може повече - май не важи   .
Интересно ми е как родителите  го оставят всеки ден, по цял ден - някъде си. Ами ако не дойде у вас, а реши да се разходи ?  Говори с тях. Възможно е, както казва Блонди, да си е чисто нахалство. Или имат някаква "причина" - нпр. бебе, с което майката  се занимава по цял ден и просто и е "удобно" да се отърве от грижите /то и това си е нахалство/ или нещо подобно.

Майката има по голямо дете, което е цял ден по улиците. Тя си е почти по цял ден в къщи работи само за няколко часа вечер. Не мога да кажа, че е ангажирана, нищо не подхваща, дори аз се налага да и чистя мръсотията от цветята и в общите помещения.  
А сина ми всеки път го предупреждавам, че ще му забраня да играе с него, ако продължава всеки ден да крещи и да мрънка, щом играта приключи, но въпреки това не спира. Дори да го накажа да не играя на следващия ден пак не се поправя.   Предупреждавам го преди това, колко време му оставя да играят да се подготви психически, но въпреки това всеки път едно и също. И комшийчето вместо да се усети, налива масло в огъня. И му казва, "хайде продължаваме ли да играем". При което аз не издържам и съвсем строго му казвам, като се въздържам да не се развикам, че няма да играят повече.
А при моя син и от наказания полза няма (в каквото и да е отношение) и не знам как да процедирам с него. А и го съжалявам, понеже му се играе.  

Доколкото разбирам - ти се нервираш, а синът ти страда.
Не убеждавай него, а просто говори с другата майка и постави някакви ограничения. Намери занимания на твоето дете извън къщи - ходете в парка или при други негови приятелчета - лято е.

Не искам да се жалвам повече, просто исках да разбера дали аз нещо не съм в ред и това е нормално или поносимо за повечето хора или просто сме магнит за нахални хора. Имаме и подобни роднини, които когато имат работа идват сутринта рано и ми оставят малкото си дете, без да кажат нищо, и идват да си го приберат чак следобед като си свършат работата. Дори не се обаждат да питат имам ли възможност да го гледам. Но мъжа ми ги отряза деликатно няколко пъти и сега се усетиха.

Estell - мисля, че майката на твоето комшийче си е намерила безплатна детегледачка. Докато ти се ядосваш и прескачаш играчки, тя си почива и е спокойна. В блока при майка ми има едно дете, не разбира от дума и като му обяснявам, гледа ме нахално, казва разбрах и пак същото. Моето дете също ходи у тях - няма проблем с това, но за няколко часа. И другото дете не прекалява със стоенето в нас. Но примерно миналата година лятото бяхме на гости на майка ми. Казах на моя син, че от 2 до 5ч. следобед ще си стои в къщи и не искам да обикалят в жегата. Малкият ми син беше тогава на 1г. Обяснявам, че бебето спи и ще излизат след 17ч. Но онова дете звънеше през час. Тази година ходел да буди сутрин сина ми. Ако майка ми я няма - удрял по вратата. Наложи се да говорим с майката. При нас имаше ефект.
Явно ти си много добродушна и другата майка се възползва от това. Не може ти да гониш детето й и ти да си лошата. Не знам и какви са отношенията ти с нея. Но трябва да се говори.
Защо другото дете не иска да играят у тях - питай го? Много ми е интересно какво ще каже. Или направо ги прати да 2-3 часа у тях, когато майката е там. Кажи й, че те боли главата и затова да си играят у тях. Аз бих ги пращала ежедневно и нищо чудно, за да не идват у тях, тя да ограничи посещенията у вас?
 

Има приятели точно под нас.Всеки ден са заедно.Казвам им да играят навън,но там не било интересно искат или вкъщи или в другите деца.Когато са вкъщи започвам от 21.00 ч. да напомням,че скоро ще трябва да се прибират.След 15 мин. отново напомням.След още 15 мин. казвам,че утре съм на работа....и така до 23.00ч.Когато моите деца са у тях ходя през половин час да ги прибирам...и така до 23.00.Не ме разбирайте погрешно,но чакам с нетърпение ваканцията да свърши.

затова не каня гости в къщи. неприятно ми е чужди хора да влизат у дома.

място за забавления са двора или н някой център, в къщи категорично НЕ

Поне два пъти седмично сега идват, зимата по - често. Играят поне по час децата, стигало се е и до три часа, но рядко. 


Да, ходи и тя. Имаме две приятелски дечица, с които непрекъснато "си разменят визити" 

Винаги обаче се уговаряме с  майките кога ще си вземем децата. Т.е. като дойде, знам точно колко ще стои вкъщи и обратното - винаги взимам дъщеря си в уговорения час.

Сега лятото понеже сме в къща - нвсеки ден има понякое съседско или дете на почиващи хора тук.Моята дъщеричка е малка и също не я пускам сама да обикаля където и да е, та и тя откъм разнообразие не е много удовлетворена.И все пак е важно, че е навън, а не вкъщи.На мен все не ми е добре, за да я разхождам /дори и до магазина/, та съм благодарна и на това, че има с кого да си играе лятото.

Първо - рядко идват деца у дома да играят, да не кажа почти никога. Лятото е разбираемо, навън е през повечето време. Зимата, така или иначе си е на детска градина и почти през целия ден е сред приятели.
Второ, относно конкретния случай - защо продължаваш да търпиш това??? Аз на твое място отдавна да съм прекратила отношенията с това семейство, та какво остава да им гледам детето. Сигурно ще кажеш - ами заради моето дете, да не го наранявам...
Докато живеехме в предишното жилище имахме едно съседско дете, с което моят син много обичаше да играе. ОК, ама това дете, което беше по-голямо от него, само го дразнеше - идваше у дома, после след половин час решаваше да си тръгне, и наставаше един плач от страна на моето дете, защото той много се беше привързал и искаше да си играе с него. После пак идваше и т.н. След неколкократни такива прояви, реших да сложа край на всичко това. Спрях да пускам съседското дете вкъщи, а с моето ходехме на разходки в парка или играехме на някоя по-далечна площадка. Така постепенно моят син забрави това дете, а сега дори не се и виждат, защото вече живеем далеч от тях.

Много рядко, почти не. Преди по-често, но приятелите на сина ми се изнесоха по други квартали и сега остана само едно дете, с което да си гостуват понякога, но то е възпитано, не прави много тъпотии и след 2 часа си го взимат или аз го водя до тях.
Целодневен престой да друго дете у нас би ме подлудил, няма как такова нещо да търпя, а и като не харесвам някое дете, изобщо не разрешавам на сина ми да го води вкъщи - да си играят пред блока - там има достатъчно място.
Моят син пък въобще не ходи на гости по чуждите къщи - дори да го поканят, аз предпочитам да играят у нас, защото е голям дивак, измисля опасни и шумни игри и би подразнил дори най-спокойния човек.

Да Блонди ,но ти не живееш в Бг!
Както и аз и когато някой в БГ  идваше непоканен се изненадваше неприятно от неприятелското ми отношение когато се извинявах и кажех,че сега не е удобен момента.

Рядко, да не кажа никога. В най-близкия ни приятелски кръг няма семейства с деца, а роднинските са с по-големи, вече в тинейджърска възраст, които не броя вече за деца.
Не бих търпяла нахастване. Свекърва ми живее в къща, когато отидем там уж на почивка, идват две съседски деца да играят с моите. О.к. добре, нямам нищо против, но те забравят да си тръгнат. Сутрин ги пращат у дома към 8,30, вечер ги прибират към 21 часа. И това всеки ден. А и редовно има здрав рев да останат да спят у дома....И свекърва ми склонява. По тази причина това лято почти не сме ходили при нея. Опитах се да говоря с родителите, че визитите трябва да се разредят и като време и като количество, но получих хладен отпор, че ако ми пречели да си стоя у дома, тя свекърва ми нямала против...Е, да си ги гледа сега съседските деца, да не ми реве по телефона, че моите не идва ли.
Така че, да не ти пука, ще има ли обидени, режи от раз и завинаги.

Е, какво, който живее в БГ, заради това трябва да търпи нечие нахалство ли?   Който не се съобразява, притеснява ме и ме натоварва емоционално, и не разбере от молба, намек или директно споделяне, ами всеки е свободен да се изненадва неприятно, да се сърди или каквото там му се иска да изживее като реакция.  Не мисля, че подобни хора имат място в нашия живот, не дължа никому изкуствени усмивки 

Никога.
Гости в къщи не искам - къщата е място за почивка. С хора, които искаме да се видим - има паркове, заведения, градинки.
Само на рожденните му дни съм канила деца с майките си.
Сега, когато е при майка ми, с деца играе само на улицата и то не много често.
Предполагам на по-късен етап ще търси приятелчета, но не бих търпяла чуждо присъствие в къщи, да не говорим за стоене с дни и часове.
Сега като се замисля, като деца по цял ден играехме с децата на нашата улица, но винаги в двора или навън. Нямам спомен да сме ходели в нечия къща, нито да са идвали у нас. Такова висене по гости ми е абсолютно непонятно.

Ако "висенето по гости" е в рамките на час - два, за да играят децата и да се забавляват, какво непонятно има?
Всъщност, да... сигурно пък на теб ти е непонятно, че не мога да си представя да не е влизал никой у нас и аз да не съм ходила никога на гости.

Аз като цяло обичам гости и нямам нищо против и сина ми да си кани гости (като ни попита преди това разбира се), но ми идва повечко това да е всеки ден и то от сутрин до вечер. Съседското дете, дори на вън не иска да си играят. Понякога виси на компютъра на сина ми, докато той скучае.
Не прекратявам контактите им само заради сина ми. На него ми е приятно и имат общ език, въпреки, че аз не одобрявам поведението и отношението на съседското дете, към него. Гледам да се сдържам и да не изказвам негативни коментари към приятелите му. Родителите ми редовно го правиха и това много ме нараняваше. Не обичам да ми държат сметка с кого дружа и с кого не. Дори и да са били прави, аз трябваше да си науча житейския урок сама. Както и да е. За сега, ще гледам да ограничавам визитите, но да не го отрежа за постоянно, не заради себе си, а заради детето ми. А и те са на квартира, може някой ден да се махнат. А и учебната година наближава, а тогава, визитите му ще бъдат ограничени до минимум. Въпреки, че ще имам разправии със сина ми всеки ден. Но така пък и той ще се научи, че не бива да се прекалява с гостоприемството на хората. Всяко нещо което ми се случи в живота, го възприемам като учител, било добро, или зло. Предполагам, че и това ще ме научи на нещо. Всяко зло за добро.

galinkacat нямам идея, защо не иска да играят у тях и те имат същите компютърни игри. Поради тази причина му ги дадохме уж, да понамалят визитите, но уви. Обикновено на такива въпроси то ме гледа тъпо и не отговаря. А майка му твърди, че искал в нас заради климатика, но дори и да не е пуснат пак държи да играят само в нас. Не знам дали заради играчките или не обича да си стои у дома или майка му го гони, не знам. Когато брат му го гледаше (по голямото му братче с 2г.), по времето когато майка му работеше, не го пускаше, и ако изобщо дойдеше, през час идваше да пита дали не ме притеснява и кога да го прибере. Много мило и тактично дете. Но веднага щом майка му се прибереше от работа следобед идваше у нас. Затова не знам дали тя го гони или той държи да е все в къщи.
Когато излизаме веднага щом се приберем се чука на вратата, а ние още не сме се събули дето се казва. Понякога ни е нямало 2 дни били сме някъде, и като се върнем искаме да си починем да се изкъпем и т.н. Уикендите също рядко позволяваме да играят, понеже обикновено се събираме с приятели, а и държим поне в почивните дни ако решим да си почиваме да имаме спокойствие.

В къщи гости не идват.Има си места кадето да се събираме.

Ако децата наоколо, по-скоро родителите им, имаха моето виждане, щях да ги каня всеки ден. Едно от нещата, които болезнено ме притесняват е липсата на социален живот при децата тук. Поради което, синът ми ще прекарва дълги периоди в България, за да придобие нормално усещане що е то приятелство и гости. И колкото мога повече ще му ги осигурявам.

И аз не одобрявам дългите гостувания в къщи, както и на детето ми в чужди домове.Вкъщи -човек става гледачка, а за чуждите домове си имам притеснения.



Ноооооооо, за да разбере човек детето си трябва да се върне години назад в детството си и да си спомни какви емоции и желания е имал и той на подобна възраст.
Приятно и любопитно ми беше да гостувам на приятелки сега си го признавам, разрешаваха ми го и беше достатъчен един телефонен разговор.Е, бях на по-голяма възраст, разбира се.А времето с приятелки след у-ще летеше неусетно.Родителите си имаха доверие един на друг, а и децата зачитаха мнението и нарежданията на родителите си.


Сега когато съм родител и с днешна дата мисля различно.

Но винаги в мислите се връщам в онези времена и на тази или по-късна възраст, за да разбера каква съм била като малко момиче, какво ме е вълнувало и може ли да намеря някакви допирни точки между това момиченце преди много години и дъщеря ми сега.

Много е малък, за да се притесняваш, че му липсват социални контакти.
Аз така и не мога да свикна на тези "плейдейтс" из къщите в тази част на света. Обикновено, след някоя такава, майките сме по-изнервени и изтощени. Предпочитам, няколко пъти седмично, за по 2-3-4 часа в парка да си уреждаме срещите, тичат, крещят, мърлят се, но не се налага да им търся занимания и да врънкат за тв или плейстейшън в един момент.
Слава богу, намират се и такива майки, които мислят като мен. Може би, защото моите са момчета и са по-диви, но, във вкъщи срещите са превръщат в малък ад. Като поотраснат и стигнат до момента с по-тихите и спокойни игри, сигурно ще е друго.


Имахме доскоро и ние подобно досадно съседче. Не ми беше проблем с усмивка да го връщам от вратата. В крайна сметка, за мен, това че са ни съседи и децата ни са една възраст, не значи автоматично, че задължително трябва да си играят.

Липсва му, той ми казва.  Тук знаеш ли как са все празни площадките? Децата стоят по дворовете. Изобщо... Не е като в по-големите градове, нямат нагласа и желание да се срещаме, аз съм звъняла на няколко и нито една не ми е върнала обаждането, дори и за срещи в парка. Затова ми е мъчно, защото той си казва и търси децата и иска да играе с деца. А такава темерутщина не очаквах. 

Спецификата на района и психологията, явно си оказват влияние. Макар че и на мен са ми споделяли, че не им се занимава по площадки (говоря за тези, които не работят), най-лесно е вкъщи, пиеш си коктейла, докато децата играят напр. и обменяш клюки и т.н.
Не знам какво да те посъветвам, освен да продължаваш да търсиш и да не се отчайвате.  Една майка с дете, с които ще си допаднете взаимно, са достатъчни. И без това, многото контакти уморяват понякога.

Да, наистина са много различни в различните райони. Имах една позната от района на Ванкувър, тя също се беше хванала за главата как да забавлява сина си тук, но точно се надушихме и тя успя да убеди мъжа си да се преместят обратно. Продължавам да търся, междувременно ще полетуваме в България да зареди и малкия малко батериите. 

П.П. Площадките са тера инкогнита. А са толкова хубави! Никой няма, никой. Сутрин, следобяд, все тая. Странни хора. 

Estell - май от това, което пишеш дори и да говориш с майката няма да има голям резултат, ако тя не го ограничава с посещенията. Остава ти да ги ограничиш като внимателно обясниш на сина си, че има часове, в които не се ходи на гости и се почива. Например сутрин до 9-30ч., следобяд от 13-17ч. и след 19-19.30ч.. И не пускай комшичето у вас в това време. А когато се прибирате и то веднага звъни, му отвори ти и с усмивка/както беше писала една майка/ кажи - след половин час - да се преоблечете. И така сигурно ще ти се наложи безброй пъти да го повториш, но въпроса е да не отстъпваш. А на синът ти гледай тактично и съвсем ясно да кажеш, че те не ходят у тях да играят и трябва да има редуване все пак. Ако бъде изтъкната някоя играчка, кажи че няма проблем ще я дадеш да си играят у съседите. Нека леекичко и твоето дете да се замисли защо не играят у тях и то да го подпитва. Все пак е голям - в даден момент ще се замисли. А права си учебната година идва и тогава ще можеш определено да намалиш контактите. А най-вероятно синът ти ще си намери и приятелчета в класа и тогава нещата ще отшумят постепенно.  
viola2003  - накара ме да си спомня и аз за такива посещения от детските години, но никога не е имало прекаляване. Миналата и тази година големият ми син искаше да ходят при майка ми за седмица през ваканцията на гости. Казахме му, че ако баба е съгласна и родителите на детето го пуснат/все пак е друг град/няма проблем. Но така и не отидоха. Майка ми се съгласи/тя познава детето/, но явно родителите ги притеснява, едно че са в друг град, второ, че си е доста голяма отговорност да гледаш две 13-14годишни. И мен второто ме притесняваше, но ако кажа от раз не, то желанието става по-голямо, а така се разми.

Гости идват /и моите ходят/, когато времето е лошо. Не съм броила колко визити има у нас и колко са направили моите деца в чужди къщи. Но откакто тръгнаха на училище, ходенето по гости рязко се ограничи единствено по време на ваканциите, ако не става за игра навън.

И при нас е така .
Идваха когато още не ходеше на училише , тя също ходеше . Но не често . И не за дълго .
По принцип не обичам да има чужди хора вкъщи , деца също .
Играят пред блока .

Често. Не ми пречи.

Естел, много неприятна ситуация. И при нас имаше такава преди време, макар и в лека форма. От опит мога да те посъветвам да бъдеш твърда и да използваш случая за това да  си говорите със сина ти относно приятелите, личния живот и доброто възпитание и да с общи усилия да  пресечете тормоза. Ще е трудно, защото на детето му се иска много да си има приятел, дори с цената на всичко, но като тръгне догодина на училище, ще си намери други приятели и лека-полека ще разбере как стоят неещата в живота.
Едното ми дете имаше един обсебващ приятел - добро дете, но родителите му си гледат бизнеса, не му обръщат внимание и съответно не го бяха научили на основни правила. Това дете то такава степен се беше залепило за моето, че дори звънеше сутрин рано в събота и неделя на вратата, дори не благоволяваше да се обади по телефона, дори взе да му държи сметка, че ходел на извънкласни занимания! Представяш ли си, държеше се като ревнива любовница! Имахме няколко много трудни разговора с моето, обяснихме, че не може ей така някой да се изсипва пред вратата без предварително обажддане по телефона, та да разбере дали е удобно, но резултатът беше много поучителен и положителен. Научи се да си пази личния живот личен, личното време - лично, научи се да бъде категоричено в отказите си (че другото дете не се даваше лесно, все въртеше и сучеше, направо го изнудваше), когато реши, че има работа или просто не ни е до гости. Не съм се раазправяла с родители, искахме нашето да придобие умението да се справя само, защото утре ще има още такива настойчиви приятели, не може все да се съобразява с тях и да си зареже другата част от живота и приятели! Децата не са се карали, нямаше сръдни, просто с времето се отдалечиха и така си затихна всичко без особени драми, а нашият стана по-уверен.

Иначе, идват техни приятели вкъщи, за радост са свестни деца, не прекаляват с гостуването, а и винаги се обаждат и питат дали може. Ама, то си е и до родители - както си възпиташ детето, така я кара!

веднъж седмично засега разменяме визита.  В началото беше трудно да обясня на сина си, че не може да покани някого на прибиране от училище и той непременно да дойде веднага, защото тези неща се уговарят между родителите. Цялата истерия беше заради приятелката му, чиито родители работят до късно, а бавачката не говори английски и не може да бъде адекватна във всяка ситуация, пък родителите не са склонни да пускат девойката сама, тя е леко палава друг път трябваше да се съобразим със друг член на семейството, спящ следобед. Като изчистихме тези подробности, почнаха да си гостуват със съученици, но винаги визитата се уговаря като времетраене и после детето се изпраща до дома му. Да, понякога има и кафета и курабийки с майката; доста полезна и приятна информация се обменя така.

Рядко.
Аз не бих изтърпяла толкова време такъв тормоз.

Рядко. Нямам против и да е по-често, но в рамките на нормалното. ПОследният път играха с приятелче след като се прибраха отвън до 22.30 - не ми пречеха, но не е за всеки ден това. Ако са повече от 2 обаче става лудница и контрола се затяга, което прави играта им не толкова приятна.
За размяна нямам претенции.

Естел , 

Аз също не бих издържала такъв тормоз .
Директно му казвам на детето , че в къщи не може и толкова .
Който иска да се сърди .
Домът трябва да е място , където човек да се чувства спокоен , без натрапници и излишно присъствие .

Около нас / в къща сме/ има три деца на близка възраст. Едното - последните месеци всяка вечер почти беше у нас. Малко е нахалничко, защото идва и казва напр. Аз отивам да питам мама дали може у вас да вечерям  , ама какво сега - разбират се със сина ми, играят, тичат си, това са малки кусури  Другите не идват у нас, играят си на улицата или се засичаме в градинката наблизо.
Иначе от нашите познати с деца - рядко се събираме на гостита, обикновено ходим навън по заведения или паркове.
Но синът ми е на 5, предполагам, че като тръгне на училище - ще е вече по-различно, ще има задачи, ангажименти, а това с гоститата ще зачести, та тогава ще му мисля.

При нас , след като тръгна на училище съвсем се разредиха гостуванията .

Сина ми ходи на училище и миналата година. Има доста приятели там. Всички деца като го видят и възторжено го посрещат. Той е много общителен и е "смешника на класа". Но на съучениците му родителите им доста работят и рядко успяваме да се видим с тях. Когато е хубаво времето си уреждаме срещи и на детската площадката с тези които имат и по малки дечица и не работят или са в отпуск или работят на смени и имат време.
Сега около 1-2 седмици ще ходя да помагам на мъжа ми в работата му и оставяме сина ми през деня при майка ми, която живее по далеч. И го предупредих, че сина ми няма да играе поне 1 седмица. Но щом се приберем комшийчето ни чака на входната врата. Ако има кой да ги гледа ги оставям да поиграят малко навън преди вечеря. Поне не са у нас, не че съм спокойна де, ама поне ще мога да си свърша домашната работа на спокойствие. Но съм се зарекла тази година да държа сина ми по изкъсо с ученето и ще се налага да учи и у дома и бая разправии ще имаме с това дете.
Тази вечер мисля да поговоря със сина ми. Ще помисля и какви аргументи да изтъкна, че да ме разбере правилно и да се съгласи с мен. Но за всеки отказ за игра, сина ми иска обяснение от мен и не всеки път се съгласява с решението ми. Не че може да направи нещо де, но се караме, а това ми е ужасно неприятно.

Моите вече са големи и се случва по телефона да ми съобщят кой къде ще спи.
Много обичам да са около мен,а пък те предпочитат да съм през двор-два.

Напълно нормално е да се дразниш, аз сигурно щях да изперкам. Това е безобразно нахалство - едно е гости, съвсем друго е ежедневно и целодневно отглеждане на комшийчето. Бих ти препоръчала по-строго със сина ти - като кажеш, че ще забраниш общите игри ако истерясва, наистина да го направиш. Кажи и на твоето дете, и на съседчето, че могат да играят заедно само ако се редуват 1 ден у вас, 1 у тях и да държиш да си спазват план графика. Строго отказвай като идва и досажда през час - направо му кажи, че ако звънне още веднъж забраняваш играта и ще се научи. Ако сина ти се разстрои - изведи го за сладолед, шоколад, сладкарница, детски клуб - каквото го влече.... Аз поне така бих постъпила... и сигурно вече да съм се скарала с майката, ама аз като ми опънат нервите и реагирам малко остро, не знам колко съм права 

Ейй, защо ми трябваше да дърпам дявола за опашката 
Прибирам се снощи - децата играят вкъщи. Преглътнах играчките по новия скрин, както и силната музика. Разкарах ги на двора децата. Ама след малко идват пак и въпросното дете казва - днес ще облядвам у вас, мама ми позволи още като излизах да играя с Яни  Викам - ами аз сега се прибирам, не съм готвила още. А то - аа, аз ще изчакам, така и така имаме гости у нас и ще остана тук ...

Не са ни идвали гостенчета, може би защото с часове стоим на градинката и там се наиграва с приятелчетата.
Хипотетично, ако ми се случи на мен, бих казала директно, че не може и толкова. Със сигурност няма да мога да изтърпя постоянното присъствие на съседчето.

Estell наистина неприятно, наистина даже и да говориш с майката,не мисля че ще има резултат 
Когато се нанесохме миналата година в продължение на месец всеки ден сина ми и съседчето (с което са и в една група в ДГ ) бяха или в нас или в тях ,след това по разредихме срещите, сега когато е топло всеки ден са заедно играят пред блока.Покрай малкия  една съседка се опита към моите две да ми добави и нейното докато тя си пие кафето, е разбра че няма да мине,моите са ми достатъчни ,но докато разбере се наложи да играем навсякъде из квартала но не и пред блока( а тя по далече от кафето не ходи  ),лошо няма да иска човек детето му да има другарчета,но да оставиш своето и след час да станеш от масата и да попиташ "Ако ти пречи ми го прати" не го разбирам.

За съжаление, никога не ни идват деца на гости. Живеем в район с къщи и повечето семейства имат няколко деца, които си играят на двора. Няма я хубавата практика от блоковете да си играят всички на улицата и като цяло е голяма скука наоколо. В училищна възраст се надявам ситуацията да се промени понеже аз нямам нищо против да возя приятелите му или да преспиват у дома.