Колко често ви гостуват приятели на децата ви?

Estell - май от това, което пишеш дори и да говориш с майката няма да има голям резултат, ако тя не го ограничава с посещенията. Остава ти да ги ограничиш като внимателно обясниш на сина си, че има часове, в които не се ходи на гости и се почива. Например сутрин до 9-30ч., следобяд от 13-17ч. и след 19-19.30ч.. И не пускай комшичето у вас в това време. А когато се прибирате и то веднага звъни, му отвори ти и с усмивка/както беше писала една майка/ кажи - след половин час - да се преоблечете. И така сигурно ще ти се наложи безброй пъти да го повториш, но въпроса е да не отстъпваш. А на синът ти гледай тактично и съвсем ясно да кажеш, че те не ходят у тях да играят и трябва да има редуване все пак. Ако бъде изтъкната някоя играчка, кажи че няма проблем ще я дадеш да си играят у съседите. Нека леекичко и твоето дете да се замисли защо не играят у тях и то да го подпитва. Все пак е голям - в даден момент ще се замисли. А права си учебната година идва и тогава ще можеш определено да намалиш контактите. А най-вероятно синът ти ще си намери и приятелчета в класа и тогава нещата ще отшумят постепенно.  
viola2003  - накара ме да си спомня и аз за такива посещения от детските години, но никога не е имало прекаляване. Миналата и тази година големият ми син искаше да ходят при майка ми за седмица през ваканцията на гости. Казахме му, че ако баба е съгласна и родителите на детето го пуснат/все пак е друг град/няма проблем. Но така и не отидоха. Майка ми се съгласи/тя познава детето/, но явно родителите ги притеснява, едно че са в друг град, второ, че си е доста голяма отговорност да гледаш две 13-14годишни. И мен второто ме притесняваше, но ако кажа от раз не, то желанието става по-голямо, а така се разми.

Гости идват /и моите ходят/, когато времето е лошо. Не съм броила колко визити има у нас и колко са направили моите деца в чужди къщи. Но откакто тръгнаха на училище, ходенето по гости рязко се ограничи единствено по време на ваканциите, ако не става за игра навън.

И при нас е така .
Идваха когато още не ходеше на училише , тя също ходеше . Но не често . И не за дълго .
По принцип не обичам да има чужди хора вкъщи , деца също .
Играят пред блока .

Често. Не ми пречи.

Естел, много неприятна ситуация. И при нас имаше такава преди време, макар и в лека форма. От опит мога да те посъветвам да бъдеш твърда и да използваш случая за това да  си говорите със сина ти относно приятелите, личния живот и доброто възпитание и да с общи усилия да  пресечете тормоза. Ще е трудно, защото на детето му се иска много да си има приятел, дори с цената на всичко, но като тръгне догодина на училище, ще си намери други приятели и лека-полека ще разбере как стоят неещата в живота.
Едното ми дете имаше един обсебващ приятел - добро дете, но родителите му си гледат бизнеса, не му обръщат внимание и съответно не го бяха научили на основни правила. Това дете то такава степен се беше залепило за моето, че дори звънеше сутрин рано в събота и неделя на вратата, дори не благоволяваше да се обади по телефона, дори взе да му държи сметка, че ходел на извънкласни занимания! Представяш ли си, държеше се като ревнива любовница! Имахме няколко много трудни разговора с моето, обяснихме, че не може ей така някой да се изсипва пред вратата без предварително обажддане по телефона, та да разбере дали е удобно, но резултатът беше много поучителен и положителен. Научи се да си пази личния живот личен, личното време - лично, научи се да бъде категоричено в отказите си (че другото дете не се даваше лесно, все въртеше и сучеше, направо го изнудваше), когато реши, че има работа или просто не ни е до гости. Не съм се раазправяла с родители, искахме нашето да придобие умението да се справя само, защото утре ще има още такива настойчиви приятели, не може все да се съобразява с тях и да си зареже другата част от живота и приятели! Децата не са се карали, нямаше сръдни, просто с времето се отдалечиха и така си затихна всичко без особени драми, а нашият стана по-уверен.

Иначе, идват техни приятели вкъщи, за радост са свестни деца, не прекаляват с гостуването, а и винаги се обаждат и питат дали може. Ама, то си е и до родители - както си възпиташ детето, така я кара!

веднъж седмично засега разменяме визита.  В началото беше трудно да обясня на сина си, че не може да покани някого на прибиране от училище и той непременно да дойде веднага, защото тези неща се уговарят между родителите. Цялата истерия беше заради приятелката му, чиито родители работят до късно, а бавачката не говори английски и не може да бъде адекватна във всяка ситуация, пък родителите не са склонни да пускат девойката сама, тя е леко палава друг път трябваше да се съобразим със друг член на семейството, спящ следобед. Като изчистихме тези подробности, почнаха да си гостуват със съученици, но винаги визитата се уговаря като времетраене и после детето се изпраща до дома му. Да, понякога има и кафета и курабийки с майката; доста полезна и приятна информация се обменя така.

Рядко.
Аз не бих изтърпяла толкова време такъв тормоз.

Рядко. Нямам против и да е по-често, но в рамките на нормалното. ПОследният път играха с приятелче след като се прибраха отвън до 22.30 - не ми пречеха, но не е за всеки ден това. Ако са повече от 2 обаче става лудница и контрола се затяга, което прави играта им не толкова приятна.
За размяна нямам претенции.

Естел , 

Аз също не бих издържала такъв тормоз .
Директно му казвам на детето , че в къщи не може и толкова .
Който иска да се сърди .
Домът трябва да е място , където човек да се чувства спокоен , без натрапници и излишно присъствие .

Около нас / в къща сме/ има три деца на близка възраст. Едното - последните месеци всяка вечер почти беше у нас. Малко е нахалничко, защото идва и казва напр. Аз отивам да питам мама дали може у вас да вечерям  , ама какво сега - разбират се със сина ми, играят, тичат си, това са малки кусури  Другите не идват у нас, играят си на улицата или се засичаме в градинката наблизо.
Иначе от нашите познати с деца - рядко се събираме на гостита, обикновено ходим навън по заведения или паркове.
Но синът ми е на 5, предполагам, че като тръгне на училище - ще е вече по-различно, ще има задачи, ангажименти, а това с гоститата ще зачести, та тогава ще му мисля.

При нас , след като тръгна на училище съвсем се разредиха гостуванията .

Сина ми ходи на училище и миналата година. Има доста приятели там. Всички деца като го видят и възторжено го посрещат. Той е много общителен и е "смешника на класа". Но на съучениците му родителите им доста работят и рядко успяваме да се видим с тях. Когато е хубаво времето си уреждаме срещи и на детската площадката с тези които имат и по малки дечица и не работят или са в отпуск или работят на смени и имат време.
Сега около 1-2 седмици ще ходя да помагам на мъжа ми в работата му и оставяме сина ми през деня при майка ми, която живее по далеч. И го предупредих, че сина ми няма да играе поне 1 седмица. Но щом се приберем комшийчето ни чака на входната врата. Ако има кой да ги гледа ги оставям да поиграят малко навън преди вечеря. Поне не са у нас, не че съм спокойна де, ама поне ще мога да си свърша домашната работа на спокойствие. Но съм се зарекла тази година да държа сина ми по изкъсо с ученето и ще се налага да учи и у дома и бая разправии ще имаме с това дете.
Тази вечер мисля да поговоря със сина ми. Ще помисля и какви аргументи да изтъкна, че да ме разбере правилно и да се съгласи с мен. Но за всеки отказ за игра, сина ми иска обяснение от мен и не всеки път се съгласява с решението ми. Не че може да направи нещо де, но се караме, а това ми е ужасно неприятно.

Моите вече са големи и се случва по телефона да ми съобщят кой къде ще спи.
Много обичам да са около мен,а пък те предпочитат да съм през двор-два.

Напълно нормално е да се дразниш, аз сигурно щях да изперкам. Това е безобразно нахалство - едно е гости, съвсем друго е ежедневно и целодневно отглеждане на комшийчето. Бих ти препоръчала по-строго със сина ти - като кажеш, че ще забраниш общите игри ако истерясва, наистина да го направиш. Кажи и на твоето дете, и на съседчето, че могат да играят заедно само ако се редуват 1 ден у вас, 1 у тях и да държиш да си спазват план графика. Строго отказвай като идва и досажда през час - направо му кажи, че ако звънне още веднъж забраняваш играта и ще се научи. Ако сина ти се разстрои - изведи го за сладолед, шоколад, сладкарница, детски клуб - каквото го влече.... Аз поне така бих постъпила... и сигурно вече да съм се скарала с майката, ама аз като ми опънат нервите и реагирам малко остро, не знам колко съм права 

Ейй, защо ми трябваше да дърпам дявола за опашката 
Прибирам се снощи - децата играят вкъщи. Преглътнах играчките по новия скрин, както и силната музика. Разкарах ги на двора децата. Ама след малко идват пак и въпросното дете казва - днес ще облядвам у вас, мама ми позволи още като излизах да играя с Яни  Викам - ами аз сега се прибирам, не съм готвила още. А то - аа, аз ще изчакам, така и така имаме гости у нас и ще остана тук ...