Деца отглеждани в чужбина-2

И аз правя много често като Олди, вместо да кажа да престане, я моля да ми даде това с което не трябва да си играе. Олди, в интерес на истината съм забелязала, че твоите подходи, много често съвпадат с моите 
Аз също най-често казвам "не" и обяснявам, но повишаването на тон е за опасни неща и определено върши работа. Ако бърка в контакта, определено няма да кажа "не" и да почна да й обяснвавам защо, докато я тресне тока  Има граница която децата трябва да научат да не пресичат. Ако тича по улицата някой ден и ако има коли, трябва да знае да набие спирачки в момента в който й кажа, а не 5 секунди след това, когато вече ще е късно 

Аз да помоля да дадете рецепти за пита за прощапулник, че Лия от днес официално ходи 

В нашия случай е точно така.   Изричането на вълшебната думичка "Не", не само, че го стимулира да продължи с пълна сила, но и сякаш чрез действието си започва да търси внимание по този начин.

Ахааа! Маритке искаш да кажеш, че малкия претендира, че не ме е разбрал? Имах подобни подозрения.    
Бях чувала, че някои деца правят така, но сега и опит имам...макар и да не смятам да използвам прекалено този метод. Някак не ми допада да го поущрявам в такива начинания.

Честит ти имен ден!     А и на всички други Марии. Да сте много щастливи и обичани!

Сю честито прохождане и безаварийно!  

Боби убедена съм, че когато му дойде времето ще обезопасите къщата. Нашата също не беше...до онзи ден, когато се оказа, че стига контактите и бърка там и когато казах на кака му да ми качи млекото в стаята, а той с бойно "Ейййй" хукна след нея нагоре по стълбите с бързината на хлебарка. Без грам страх. Тичайки и използвайки крака и ръце. Тръгнах след него да видя докъде са му възможностите. Успя без запъване и я настигна с думите "Коко паиш?"   Е, бързо обезопасихме.  

Честит имен ден на всички именнички - много щастие и любоФ
Сю, честити ви ходещи крачета - безаварийно и от мен

Siiu, честити ви ходеща крачета! Безаварийно ходене и бягане!

Сю, честити ходещи крачета  . Все здраво да стъпва и далеч да я отведат   .

Моето дете и чува, и разбира "не"  , просто не винаги е съгласна с мен. Ей точно преди малко мина покрай мен въоръжена с чаена лъжица и тананикайки си "не, не, не, не" отиде да чопли предпазителя на контакта  - знае значи, че не е позволено. Аз не-кам само за неща, които са опасни за нея, затова обикновено е много истеричен крясък "НЕ! СПРИ!", най-често заради опити да се покатери някъде или гореспоменатите първи стъпки с електричеството. Ей, като магнити са й тези контакти - няма начин да идем някъде и тя да не се насочи натам, а аз съм електроинжинерско чедо и не ми се експериментира с метода "ако ги вижда вкъщи, ще й мине мерака" или "нали е обезопасен, какво ще й стане"

Лилия като играе с нещо непозволено доброволно не си го дава (че и бяга от мен  ), но ако й го взема с думите "Мерси, че го донесе на мама", кима доволно  . Докога ще се лъже така, не знам, но засега бива.

"Детето и ние" е много полезна книга за това как да разговаряме с детето, според мен помага и въобще за това как да обуваме по-човешки помежду си, не само с децата. но нашите деца трябва още малко да пораснат, за да можем да прилагаме техниките. все пак добрият тон и обясненията никога не са излишни, дори и все още да не разбират съвсем (а някои твърдят, че децата разбират още в утробата като им говориш). аз съм против наказанията. случва се да се изнервя, особено след 11-тия месец, когато стана много активен и влезе в някакъв "пубертет", и оттогава насам става все по-своенравен. вероятно е свързано с това, че сега се оформя аз-ът, защото докъм 1 годинка бебетата се възприемат като едно цяло с майката и сега вече осъзнават, че са нещо отделно и почват да експериментират и проверяват границите на нещата. не съм намерила начин за възпитание, а и "възпитание" ми е твърде силна и неподходяща дума. по-скоро се водя от него и гледам да променям и контролирам себе си. от известно време казвам "не" с по-висок глас, когато не искам да пипа нещо или му извиквам името. но нямам възприет подход как да действам. по-скоро по усет. до скоро не казвах "не" и даже мои познати ми се чудеха и ме съветваха, че на тази възраст вече трябвало да не му разрешавам разни неща и да казвам "не". но тогава не ми беше проблем да го оставя да пълзи и да изследва света. напоследък игрите му станаха по-агресивни и не всичко е приемливо, нито полезно за него.

не съм обезопасявала нищо, но понякога ми пречи с игрите си със съдовете от кухненските шкафове и не мога да сготвя или много ги тряска и може да потръся нещо, което ги заключва, така че само аз да си ги отварям.

дупките на английските контакти са едни тънки и дълги и ми се струва, че не може да бръкне, освен това до тях има копчета за включване и изключване.

много лесно го научих да не пипа горещата фурна, освен че се опари веднъж, му повтарях няколко пъти, че пари и ще го заболи като си отдалечавах ръката все едно съм се опарила и той сега го прави същото като усети, че е топла, без да я пипа и казва "па".

иначе най-труден става, когато не му обръщам достатъчно внимание но за "възпитание" не знам дали може да се говори на тази възраст. аз по-скоро се интересувам от разни подходящи игри, които да играем заедно.

а книгата "Как да говорим, така че децата да слушат и да слушаме, така че да говорят" не е на Хаим Гинът, а е написана от две негови последователни като практично ръководство за прилагане на идеите на този автор и също е хубава.

точно така, трябва да се уважават техните чувства и желания стига да не правят нещо, което ги застрашава 

а онзи ден в едно заведение половината време се катери по стълбите до втория етаж - той ги качва на 4 крака, а аз му помагам да ги слезе. иначе нямаше да има мира за нас и хората около нас 

Аз явно съм най-мързеливия родител тук, но съм много за обезопасяването. За мен е по-логично и по-щадящо и за двете ни саксиите да бъдат изнесени на балкона, а книгите - вдигнати на високо (примерно), вместо да ходя след нея и да викам "не" когато се опитва да рови в пръстта или да събаря книги. Има време да се научи на обноски, на този етап не могат да си контролират импулсите и колкото по-малко "изкушения", толкова по-добре.

Изказах се  , сега отивам да водя дребосъка в зоопарка, "при другите зверчета", както казва баща й 

Ех, забравих да честитя на Мариите -- да им е живо и здраво името и все с добро да се чува!
--
Кога махнате/смятате да махате преградата на леглото, че да стане тодлър бед?

Juturna,
 точно така.
Аз досега на писах за обезопасяването, ама... да си кажа все пак. Всекидневната бе максимално "изчистена." Никакви стърчащи кабели, никакви необезопасени контакти, никакви неща, които не трябва да се пипат на  неговия ръст.
 И не мога да си спомня как се научи да не пипа парното зимата. Но щом не го помня, явно е било безпроблемно.

Аз под обезопасяване на къщата имам предвид предотвратяване на ето това "забавление"

  и поставяне на капачки в контактите.  
Другите неща като кабели, книги, дребни неща никога не са му били в обсега. Остана навик от първия път да се прибират на недостъпни места. С тях проблем нямам. Но виж със стълбите ми е особено дълъг. Досега бе само отгоре надолу сега и обратно.

Момичета, благодаря ви за пожеланията. За съжаление нашият празник - рожден ден на Бобо вчера и имен ден на таткото днес, се провалиха заради ушна инфекция с висока Т.   От днес сме и на антибиотик.   Ако някой е минал през това ще се радвам да сподели облекчение за безсънните нощи, високата Т и запушения нос. 

Честит имен ден на Маритка.   

Честито прохождане и на Лия.   
 

Честит имен ден на Маритка. 

Честитити ходещи крачета на Лия. Сю като намериш рецепта за питка може ли да я споделиш че и ние от тази вечер си имаме ходещо човече



Ние сме вече при баба. Такава радост е от страна на майка ми и баща ми. Тук са пообезопасили. Има хилади чекмедженца с боклуци най_прилежно облепени с тиксо.  И понеже сме на 8 етаж заради любопитната ни кака която иска да гледа навън и прозорците са постоянно затворени (при 33 градуса), но не ми се пробва да видя дали обесненията ми са добре възприети.

Иначе и Еми си пада по контакти, мишки клавиатури и всякъкви кабели. И като и кажа "не" поглежда ме с най-чровната си усмивка и пак се пробва. Основно "не"_то ми е заради контактите и желанието и да включва нещо в тях.
От както сме в Бг много се радва на всичко, нооо мама си е мама и отделянето ми и за 5 мин е реев и трагва да ме търси. И понеже е супер ентусиаска да ходи дава ми една ръчка (в другата задължително има нещо) и почваме да обикаляме. Добре че има винаги някой да си играе с Алекс за да не се чувства тя изоставена.

bebolinka82 бързо да оздравявате.

Leprechaun`s mommy,
  добре че имаме врати към стълбите!

bebolinka82, това е ужасно! Дано скоро да оздравеете!

мерси на всички за хубавите пожелания:)

и Алето от мин. нощ е със позапушен нос.аз мислех,че му влиза кърма в носа цяла нош,но на сутринта установих,че си му тече просто и не е никаква кърма.дано не е болен само.дали е вярно,че и от зъби протича носа?

иначе както магдалена казва и той е най-труден,когато се вгълбя в нещо и не му обръщам внимание и по-конкретно компа.мрази да седя на него.

днес скъсих успешно едната половина на пердето (то е от две части) и за мое най-ама най-огромно изумление стана идеално право,а нямам никакъв опит почти и беше трудно.мислех,че съм го съсипала непоправимо,но като го окачих и  

хайде лека нощ:) аз от утре съм със свекъри за няколко дена,че идват тази нощ.

Ооо и аз съм от мързеливите, и при нас всичко е обезопасено  Но въпреки това не й позволява да бърка в контакта. Имам много лошо преживяване и това е един от големите ми страхове 
Шкафовече ги обезапасихме наскоро и си мислех че ше ходи и ще се пробва да ги отваря, но не, интереса й просто замря 

Беболинка, бързо оздравяване 
Марита, честит имен ден на патерици   
Мадаме, честити ходещи крачета и на вас   
Маги, изглежда смешно, но само да не е твоето дете нали