Аз не съм добър родител. Колкото и да ми се иска, колкото и да се старая, колкото и да се обвинявам, не ми се получават нещата. На теория всичко ми е ясно, на практика греша постоянно.
Не мога да не те поздравя за откорвеността! И да те успокоя мъничко, ако приемаш?
Самият факт, че го съзнаваш, говори, че си добър и отговорен човек. Няма начин толкова чак да не ти се получават нещата, според мен. Има хора, които наистина грешат постоянно, но никога не търсят вина в себе си. Винаги друг е виновен, вкл. децата им са лоши, а те самите - нещастни жертви на световен заговор 
---
А за да съм поне малко по темата, да, засега мисля, че се справям добре като родител. Дали ще се окажа наистина добър такъв... разборът ще е, струва ми се, след 10-15-20 години... И пак ще го обсъдим, ако речете
Благодаря за хубавите думи
. Наистина ми подействаха положително 
, трябва да ги преборя. 
Честно, докато стигнем до финалното заключение, си мислех, че ми се оплаква, защото на мен ми се изправи косата само докато я слушам. Голямата ми дъщеря беше до мен, погледнах я и видях, че очичките и блестят от завист към тези деца, защото знае, че докато съм жива подобно преживяване у дома няма как да и се случи! Канят си приятелчета с преспиване, оставям ги да се повеселят, но разпертушинване и вилнеене не влизат в сметките. 
