Смятате ли се за добър родител?

  • 9 838
  • 204
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Не знам какъв родител съм.
Никой не се ражда с диплома за родителство.Нито има къде да се научи,преди да има деца....
Аз се учих да съм родител с децата си ,и още се уча.
Предполагам,че съм допускала доста грешки...а може би не.КОй знае,няма съдия ,който да ми каже "Тук сгреши, а тук постъпи правилно!"

Мисля,че основното ,от което имат нужда децата ,е любов и сигурност.
Когато се чувстват обичани ,сигурни и защитени,тогава много по-лесно възприемат и всички останали съвети и напътствия.

# 46
  • Мнения: 13 307
Моля авторката за извинение, че малко ще изляза от темата и, но тъй като има връзка бих искала да попитам:Случвало ли ви се е когато вече сте били достатъчно големи ,да се обърнете към родителите си с думите "Вие сгрешихте спрямо мен в тома и това".И да го обсъдите вече от равностойна позиция на двама възрастни.И ако се е случвало, дали спрямо детето си грешката на родителите ви ви е като "червена лампичка"Или се чудите как успявате да допуснете същите грешки.

# 47
  • Мнения: 5 370
Искам дефиниция за 'добър родител" и тогава може би ще мога да дам отговор на този въпрос.

Светкавица, на мене да. Не точно грешка, но, да речем,твърде саксийно отглеждане ми е било прилагано. Добре че не съм имала някакви супер сложни и критични ситуации досега в живота си, та...наваксах.

# 48
  • Мнения: 13 307

твърде саксийно отглеждане ми е било прилагано.

Точно това ми се е случвало и на мен, не че е имало особени  последици , но ми тежеше.И да, казвала съм го на майка ми, особено като ми прави забележки, че "детето много силно се люлее", "детето много време стои във водата ,когато е на плажа", детето това, детето онова.

Детето има необходимост от свобода в здравословна , но достатъчна степен.


# 49
  • Мнения: 5 370
Да не се окажем набори с тебе ? Wink
Между другото, при мене донякъде има обяснение със здравословното ми състояние като дете. На няколко пъти са ме вадили от трапа, ама това е друга тема. И....нито ходех по екскурзии с моите съученици, нито много-много по събирания, отлична ученичка, и т.н.

# 50
  • Мнения: 13 307

Плюс, минус някоя година Simple SmileЗа съжаление, аз съм тази с по-големите цифри, доколкото помня от други теми

А моята майка е пенсионирана учителка и много страхотии с деца "по онова време", за които не се пишеше ,не се коментираше и не ставаха медийно достояние , са и минавали пред очите.Но си е до нагласа и разбиране за отглеждане на дете

# 51
  • Мнения: 2 161
Дъщеря ми  постоянно ми говори за майката на М., която правила еди какви си сладки, торти, питки, направо с една дума не излиза от кухнята жената! Ами защо не отидеш да живееш при майката на М., питам я доста засегната. Ами защото  ми е много забавно с тебе и каква си хууубава и мирииишеш хубавооо, играем сиии, разхождаш меее...
 Извод: може да не съм перфектна, но съм нейната майка и тя ме обича заради всичките ми прекрасни качества и въпреки недостатъците ми. В нейните очи аз съм добра майка, но най- вече единствена и незаменима. Щом тя мисли така, значи и аз също.

# 52
  • Мнения: 723
[quote ]
- естествено, не съм перфектна,
[/quote]
Пази Боже Simple Smile.При наличие на такова състояние,един ден ще очаквам да съм "изградила перфектни деца" Simple Smile

# 53
  • Мнения: X
Моля авторката за извинение, че малко ще изляза от темата и, но тъй като има връзка бих искала да попитам:Случвало ли ви се е когато вече сте били достатъчно големи ,да се обърнете към родителите си с думите "Вие сгрешихте спрямо мен в тома и това".И да го обсъдите вече от равностойна позиция на двама възрастни.И ако се е случвало, дали спрямо детето си грешката на родителите ви ви е като "червена лампичка"Или се чудите как успявате да допуснете същите грешки.

Да,случи ми се.
Е,не точно със същите думи....   Laughing
Веднъж,когато майка ми (светла й памет) беше на гости,пиехме си кафенце един следобед и си говорихме ,и тогава разчепкахме въпроса,че не са ме научили да си правя сметка на парите.Нямах ,ама никаква финансова дисциплина.Не че по мое време имаше кой знае какви глезотии,но определено почти нищо не ни бе отказвано ,и на мен,и на сестра ми.Та тогава направо си й казах ,че това си е грешка във възпитанието на родителите,че не са успели да научат децата си да ценят парите.
И,мисля,че не допускам същата грешка с децата си.Когато бяха на възраст,да боравят вече с джобни, пробвахме да им даваме джобните за седмицата наведнъж,а те сами да преценяват дали ще ги изхарчат за ден и после ще ходят без пари,или ще харчат по малко всеки ден.
Е,имаше грешки от тяхна страна....но мисля,че в основното успяхме.Да се научат да планират разходите си и да не допускат да остават без пари.
А малкия ми син е направо чичо Скрудж....аз писах в една друга тема ,че си спести от джобните около 600 лв и си купи таблет преди месец.
Има и други родителски грешки,но с баща ми не успях да се разбера,за съжаление.

# 54
  • Мнения: 284
Моля авторката за извинение, че малко ще изляза от темата и, но тъй като има връзка бих искала да попитам:Случвало ли ви се е когато вече сте били достатъчно големи ,да се обърнете към родителите си с думите "Вие сгрешихте спрямо мен в тома и това".И да го обсъдите вече от равностойна позиция на двама възрастни.И ако се е случвало, дали спрямо детето си грешката на родителите ви ви е като "червена лампичка"Или се чудите как успявате да допуснете същите грешки.


Извинена си Hug, това също си е по темата Peace. На мен ми се е случвало да проведа такъв разговор с майка ми, от което на нея и стана много неприятно, естествено после и на мен Sad. Като аз не съм имала за цел да укорявам или обиждам, а просто да изложа факти. Но точно тогава, тя ми каза - Дано възпиташ твоите деца така, че един ден да не водиш с тях такива разговори. Така, че лампата за тези "грешки" ми свети, но знам, че ще допусна много мои.

Искам дефиниция за 'добър родител" и тогава може би ще мога да дам отговор на този въпрос.

Аз не смятам, че има такава дефиниция, въпрос на гледна точка. Аз затова питам, според вашия мироглед смятате ли се за добър родител Simple Smile

Последна редакция: пт, 05 авг 2011, 09:08 от bobibb

# 55
  • Мнения: 627
Случвало ли ви се е когато вече сте били достатъчно големи ,да се обърнете към родителите си с думите "Вие сгрешихте спрямо мен в тома и това".И да го обсъдите вече от равностойна позиция на двама възрастни.И ако се е случвало, дали спрямо детето си грешката на родителите ви ви е като "червена лампичка"Или се чудите как успявате да допуснете същите грешки.
Случвало се е, говорила съм за това и с двамата ми родители поотделно. Не се получи точно обсъждане, тъй като на тях им загорча. Според собствените им представи са постъпвали правилно. Нещо като това да виниш заека, че е страхлив или вълка, че е хищник. И макар да съзнавах колко е болезнено и глупаво да го правя, направих го, имах нужда.
Сега очаквам същото да ми се случи на мен след време...

# 56
  • Мнения: 7 947
А, разговори, глупости - те го приемат като обида жестока и започват да се отбраняват и става караница. Винаги аз съм виновната, то е ясно  Wink

# 57
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Да, добър родител съм.
Аз ги обичам и никога не съм допускала да се усъмнят в това. Правила съм грешки, вероятно ще правя и други. Когато те самите станат майки, вероятно ще разберат мотивите ми. Едва тогава ще видим дали и от тяхна гледна точка съм била добър родител.

# 58
  • София
  • Мнения: 2 965
На мен пък ми се е случвало да обсъждам с моите родители техни постъпки, които са били много правилни и са дали добри резултати в моето бъдеще. Освен това често ми се случва, когато се колебая как да постъпя като родител, да си спомня как майка ми е постъпвала в подобни ситуации и да ползвам наготово този опит.

Дали съм добър родител? Не знам. Искам да съм. Но не съм 100% отдаден на децата родител. Имам си свой живот, свои интереси, свой свят. Обичам децата си най-много от всичко на света, но не се преживявам единствено и само като майка. Смятам това за правилно.

# 59
  • Мнения: 293
Бъдете приятели на децата си!

Бъдете им родители! Те ще си намерят приятели!

Общи условия

Активация на акаунт