Не разбирам защо.....

Точно заради подобни изказвания ви помолих да не изместваме темата. Ако се държеше така, когато е с майка ми щях да се чувствам по абсолютно същия начин както сега. Разликата е в това, че на майка ми мога да й кажа всичко в прав текст без да се страхувам, че ще ми се обиди. Освен това, майка ми нямаше да толерира подобно отношение на детето към мен, докато на свекърва ми й доставя видимо удоволствие ситуацията.

Кой е казал, че не сме го изпитвали? И сме го изпитвали, и го намираме за нормално - Nadina дори го е дефинирала като част от "вълшебството да контактува с бабите си". Но мисля, че е друг проблемът на авторката и тя изрично помоли да не слагаме точно тук фокуса.

 За каква точно контра атака става въпрос?

Но сигурно никога не ти се е случвало в тяхно присъствие детето да те гони, бута и да не иска да осъществи никакъв контакт с теб. Проблемът при мен не е в това, че се е случило нещо подобно, а че се случва ВИНАГИ, когато се появят баба и дядо.

На мен ми се е случвало да търси опора в баба си и да ме гони - когато съм аз лошата естествено и съм скръцнала със зъби или съм го накарала нещо, случвало ми се е също вечер улисан въобще да не ме забележи и да си стои при баба си в другата стая и тн, но това са инциденти. При теб ...те тревожи, че става винаги, когато. Дали си близка с тази баба - имаш ли възможност да споделиш с нея това, което за белязваш? Не, разбира се - с укори или забележки, а просто някак все едно търсиш от нея съвет. 

виж тълковен речник

Момичета, нека бъдем по-толерантни и не разглеждаме ситуацията само от нашата си гледна точка. Едно е детето да обича баба и дядо, да плаче, когато мама иска да го прибере /това ми се случва много редовно/, да я бута даже, когато е по-малко, друго е да не иска даже да погледне майка си в присъствието на баба и дядо /това поне на мен ми е странно/.
А що се отнася до таткото, нека не забравяме, че мъжете не са толкова сензитивни като нас, имат естествено по-различна връзка с майка си и баща си, а също и с децата. Много ясно, че му се струва маловажно. Така или иначе нищо не пречи на момичето да присъства веднъж на виждането с баба и дядо /незабележимо/, да пие кафенце, чете вестник или каквото там, за да види тогава как са нещата. Поне аз не мисля, че разговор с бабата би решил нещо - ако жената не прави нищо подозрително, ще се обиди, че я заподозряват в такова поведение, а ако го прави, няма да си признае. И в двата случая полезен ход няма.
А това, че никога свекъра и свекървата /или собствените ти родителни не настройват детето срещу теб, е изключително невярно. Виждала съм го с много деца, така че нека не мислим, че след като ние никога няма да направим нещо, то другите също така биха действали.
Във всеки случай, след като ситуацията притеснява момичето, нека направи нещо, поне да изясни нещата за себе си, за да си запази най-малкото спокойствието. А веднъж в седмицата да виждаш баба и дядо на мен поне не ми се вижда рядко, а даже напротив.
Стискаме палци това да е едно нищо и детенце просто да се радва много на баба си и дядо си.

Не се притеснявай. Племенника ми доста дълго време правеше така и не само с баба и дядо ами и с другите роднини при които е оставен за час-два. Малкия беше на 3 като започна да прави така и тя също мислеше, че настройват детето срещу нея но определено си личеше, че не е така. Водиха го и на психолог и  психоложката каза, че детето и се сърди, че го оставя и затова после и го връща по свой си начин.След като спря да го оставя където и да е детето престана да се държи така.

Никога не съм си оставяла детето където и да е. Освен това визитите при баба и дядо не ги определям аз. Трябва да уточня, че къщата в която живеем с детето и съпруга ми е на неговите родители. Ето защо аз по никакъв начин не мога да определям кой, кога и защо е решил да ни навести. Когато се роди детето, през първите четири месеца живяхме с тях. След това се отделихме и детето не е оставало дори да пренощува при някоя от бабите (с изключение на въпросната вечер).