Здравейте мами от 2-3 дена имам запушен канал на едната гърда и вече се чуда какво да правя освен, че постояно слагам топли компреси и се цедя,моля ви дайте ми съвет ако знаете нещо по този въпрос.Благодаря ви много предварително 
- Публикувана: 5 авг. 2011, 10:03 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2011, 00:44 ч.
Януарче в пясъка копае, мама за мохито си мечтае
Ив ( аз някак немога да свикна и съм станала една такава страхлива, особенно откакто родих децата ) 
Елица - нямала съм такъв проблем и немога да ти помогна дано успееш да се справиш 
Питай момичетата от ЛЛЛ.
Сту - бързо да са оправя Ая
Изпратили сме Иво и Йоан на село. Теди пълзи около мен, а аз след малко ще седна на
- още със сядането във форума знаех, че ще си изгоря филийките, но какво да правя като сте ми мили.
Лека вечер и наздраве!
( аз някак немога да свикна и съм станала една такава страхлива, особенно откакто родих децата ) Елица - нямала съм такъв проблем и немога да ти помогна
дано успееш да се справиш Питай момичетата от ЛЛЛ.Сту - бързо да са оправя Ая
Изпратили сме Иво и Йоан на село. Теди пълзи около мен, а аз след малко ще седна на
- още със сядането във форума знаех, че ще си изгоря филийките, но какво да правя като сте ми мили. Лека вечер и наздраве!
Елица, не че съм от ЛЛЛ, ама все пак съм консултант по кърмене, та ще се опитам да ти помогна 
.
Освен затоплянето е хубаво да се прави лек кръгов масаж на гърдата преди цедене или сукане. Друго, което можеш да опиташ е да пиеш лецитин 3х1200мг докато се размине запушването, след това профилактично 10-тина дни 1х1200мг.
Причина за запушването може да бъде като механичен натиск, така и преумора или небалансиран режим на хранене на кърмачката или бебето. Не е хубаво новороденото да прави паузи по-големи от 3 часа, а майката е добре да се храни здравословно и рационално, като се стреми да избягва продукти с много консерванити, оцветители и хидрогенирани мазнини. Хубаво е да се приемат около 2л течности - вода, фрешове, айрян.
Как се получи това запушване при теб?
.Освен затоплянето е хубаво да се прави лек кръгов масаж на гърдата преди цедене или сукане. Друго, което можеш да опиташ е да пиеш лецитин 3х1200мг докато се размине запушването, след това профилактично 10-тина дни 1х1200мг.
Причина за запушването може да бъде като механичен натиск, така и преумора или небалансиран режим на хранене на кърмачката или бебето. Не е хубаво новороденото да прави паузи по-големи от 3 часа, а майката е добре да се храни здравословно и рационално, като се стреми да избягва продукти с много консерванити, оцветители и хидрогенирани мазнини. Хубаво е да се приемат около 2л течности - вода, фрешове, айрян.
Как се получи това запушване при теб?
Ей, дано не ме изядете, ама ми напира въпросът: Колко болка може да пожелае човек да изпита? В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
Знам, че звуча грубо. Като го пиша, мисля за баща си (Бог да го прости) и за това как възприех неговия край... отърва се, човекът!
Мъчно ми наистина е за живите хора, които остават тук и зависят някак от тези, които вече са си отишли... и за оставените сираци, вдовици, да не дава Господ майки...
Знам, че звуча грубо. Като го пиша, мисля за баща си (Бог да го прости) и за това как възприех неговия край... отърва се, човекът!
Мъчно ми наистина е за живите хора, които остават тук и зависят някак от тези, които вече са си отишли... и за оставените сираци, вдовици, да не дава Господ майки...
Здравейте, любими мои!
Днес посетих семинара на Робин Шарма и мога да пратя около 60-минутен запис по въпросите на лидерството както в личен, така и в професионален план на всяка от вас, която има време и желание да го чуе.
Без превод е обаче, но на брилянтен английски.
ПП. Днес с Шош обсъждахме зараждането на всичко и голям зор видях когато стигнахме до въпроса "А как е създадена първата клетка?", "Ако човекът е произлязъл от маймуна, то първата маймуна от какво е произлязла?", ".... и динозаврите са създали Бог..."
Време е да систематизирам теориите по въпросите, касаещи създаването на света, че взе да става сериозно.... (що ми требвА да отпочвам енциклопедичните четива?!... 
) Приемам помощ от приятел/и в тая връзка, но ако може да не се позовава на библейските схващания. 
Днес посетих семинара на Робин Шарма и мога да пратя около 60-минутен запис по въпросите на лидерството както в личен, така и в професионален план на всяка от вас, която има време и желание да го чуе.
Без превод е обаче, но на брилянтен английски.ПП. Днес с Шош обсъждахме зараждането на всичко и голям зор видях когато стигнахме до въпроса "А как е създадена първата клетка?", "Ако човекът е произлязъл от маймуна, то първата маймуна от какво е произлязла?", ".... и динозаврите са създали Бог..."
Време е да систематизирам теориите по въпросите, касаещи създаването на света, че взе да става сериозно.... (що ми требвА да отпочвам енциклопедичните четива?!... ) Приемам помощ от приятел/и в тая връзка, но ако може да не се позовава на библейските схващания.
....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...
...
Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...
Клеми...................да не ти се налага никога
Ноеми, аз мисля за приятелката ми, която трябваше да живее и имаше още много да взима и да дава на тоя свят. За това се изказвам така..............така го чувствам все още, а другия месец ще стане половин година от това. На никой и никога не бих пожелала да е в такава ситуация. А относно децата не си позволявам да мисля дори и за падане или настинка. И няма такъв момент............живота е способен да ти шибне такъв шамар и по всяко време, че няма никакъв смисъл да гледаме различно.
Ноеми, аз мисля за приятелката ми, която трябваше да живее и имаше още много да взима и да дава на тоя свят. За това се изказвам така..............така го чувствам все още, а другия месец ще стане половин година от това. На никой и никога не бих пожелала да е в такава ситуация. А относно децата не си позволявам да мисля дори и за падане или настинка. И няма такъв момент............живота е способен да ти шибне такъв шамар и по всяко време, че няма никакъв смисъл да гледаме различно.
....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...
...
Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...
Лилита, човек си заминава и отива другаде (според мен, а и не само). А и за по-добро. Може би това е моя начин да преживявам подобни събития...
тате със сигурност е по-щастлив сега, отколкото тук, възрастен, болен... а ако приемем, че просто изчезва, то просто е изчезнал и не чувства нищо (следователно няма за какво да го жалим... ама аз на това не вярвам)
....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...
...
Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...
.....за майчинското вече споменах, няма да се повтарям.
Не знам дали тази форма на комуникация е достатъчно изчерпателна, но аз лично нямам предвид само онзи страх да не загубиш рожба (да пази Господ!), а всичко онова, което може да ми се случи и на мен самата, което да ми попречи да отгледам отрокът.
Просто вече не съм толкова смела и неуязвима... 
Лил, избягвала съм го. Не че не се е очаквало да бъда на това място. И баба, и дядо, и свекървата...Не искам да ходя на гробища, не искам да виждам мъртви. Ако мога и докато мога ще стоя на далеч. То е ясно, че все един ден ще ми се наложи да отида. Противното би означавало да си ида първа от останалата рода, пък не ми се нрави баш. Деца имам за гледане.
Като има такива "поводи" - преживявам ги. Ако ми се плаче - плача. Обикновено е ден-два след събитието. В момента се вцепенявам, но после ме удря камшично. И плача до посиняване. Емоции гледам да не сритвам под килима.
Живот. Какво да го правиш. Само да даде Господ децата да ни надживеят. Амин!
Деца имам за гледане.Като има такива "поводи" - преживявам ги. Ако ми се плаче - плача. Обикновено е ден-два след събитието. В момента се вцепенявам, но после ме удря камшично. И плача до посиняване. Емоции гледам да не сритвам под килима.
Живот. Какво да го правиш. Само да даде Господ децата да ни надживеят. Амин!
....
Лилита, човек си заминава и отива другаде (според мен, а и не само). А и за по-добро. Може би това е моя начин да преживявам подобни събития...
тате със сигурност е по-щастлив сега, отколкото тук, възрастен, болен... а ако приемем, че просто изчезва, то просто е изчезнал и не чувства нищо (следователно няма за какво да го жалим... ама аз на това не вярвам)
Лилита, човек си заминава и отива другаде (според мен, а и не само). А и за по-добро. Може би това е моя начин да преживявам подобни събития...
тате със сигурност е по-щастлив сега, отколкото тук, възрастен, болен... а ако приемем, че просто изчезва, то просто е изчезнал и не чувства нищо (следователно няма за какво да го жалим... ама аз на това не вярвам)
Аз подкрепям казаното, но не ми сработва като утеха вече.
А и не мисля, че става дума за "жалене" - по-скоро липсата носи тъга. Както Р. Шарма спомена днес, цитирайки баща си: "Роди се с плач, докато всички се радваха, но изживей живота си така, че когато умираш да се радваш, а всички да плачат за теб"