Цветният живот на една бременна

Когато видях двете чертички, меко казано, се шокирах! Защото беше още на първия месец бебеправене . Даже казах на мъжа ми чак на следващата вечер, защото аз самата не можех да го осъзная, повярвам, приема... Но той го прие далеч по-тежко от мен .

Следващите месеци бяха изпълнени от усещане за пълно щастие, което никой никога няма да промени, еуфория, увереност до моменти на тотална тъга, страх, колебание "ами ако...", страх от незнание, ужас от неумение!

Преди всяка консултация изпадах в див ужас "ами ако има някакъв проблем...", като през цялото време, всичките 9месеца се стараех да се успокоявам, да вярвам, че всичко ще е без проблеми, че ще си имаме едно здраво и красиво бебенце.

Вълнувах се безкрайно когато в 10г.с. го видяхме малкото създание да мърда с крачета и ръчички, когато в 18г.с. за първи път усетих тези движения и знаех, че те са само за мен, моето бебе ме поздравя и ми казва "тук съм, мамо, и съм добре", когато в 20г.с. малкото ни бебче се разкри пред нас, че е момченце. Толкова нови усещания, толкова неповторими и несравними с нищо на този свят! Толкова прекрасни и незабравими!

И в моментите на страх и усещане за безпомощност се фокусирах върху тези прекрасни моменти, представях си бъдещето, как държа малкото, напълно зависещо от мен създание, появило се в живота ми, буквално, от нищото!

А когато се роди всичко беше още по-прекрасно, от колкото си го представях!

ех че хубавооо!
ти си вдъхновение за всяка бременна:)
Браво!   

Обонянието, да.... Винаги имах под ръка нещо ароматно - мокри кърпи, малко сапунче, нещо, което да мушна под носа си в екстремни ситуации 

А инстинкта за свиване на гнездо? Прояви ли се силно при вас? При мен беше до вманиачаване. Особено с втората бременност. При първата имахме много довършителни работи по къщата и имах общо две стаи за оправяне. Но сега ...  Облизах цялата къща от горе до долу. По няколко пъти  В деветия месец се качвах на плота на кухнята, за да избърша козирките на горния ред шкафове. Мих прозорци, прах пердета и щори сама. Чуках пирончета и лепях със силикон разни дребни повреди. А откъде имах сили и аз не знам 

нещо подобно се случва и при мен сега.
правя невъзможни акробатики, за да преместя това, за да махна онова. всички ненужни и трупани с години вещи започнаха да изчезват...сега и боядисване ни предстои. голяма мания е:)

За мен бременността се оказа голямо изпитание. Представях си, че това ще е най-щастливият период от живота ми по разказа на мои близки и познати, но се оказа, че моята бременност няма да е от най-лесните... Та и аз като някои параноични бъдещи родители спазвах и все още спазвам всякакви медицински и немедицински съвети от страх първо да не направя спонтанен аборт, а сега да не родя преждевременно. МИсля си, че ако забременея пак, няма да спазвам така стриктно съветите на медиците, както сега и ще се отдам повече на живот.    Вече обаче ми е доста скучно и едва чакам бебето да се появи, че да си имам занимавка. 

пазарувай...аз така си намерих занимавка. защото колкото повече наближава моментът, толкова повече започвам да си задавам някакви въпроси свързани със здравето на бебето и дали всичко с раждането ще мине добре. вместо да го мисля е по-добре да си занимавам съзнанието с весели неща като купуване на разни нещица. вчера сглобиха кошарката пред мен и аз се вълнувах толкова, като че ли сглобяваха цял самолет:))
а няма да коментирам откачените сънища, които сънувам...достойни са за анализ от най-знаменитите имена в психотерапията )))

Голяма лудница ми е на моменти    Нещо кто операция шок и ужас 

Исках дете и целенасочено си работехме, обаче то пък взе че стана от първия път и след появата на втората черта сме като в небрано лозе.
Мъжът ми до скоро май не осъзнаваше, макар че и сега се съмнявам да знае точно какво предстои, а аз въпреки че толкова исках дете съм в шок, голям, депресиращ и ужасен шок.

Не очаквах 4 месеца да повръщам по 10000 пъти, да ми мирише всичко/и все още ми намирисват някои неща/, да заприличам на вулкана Цириус в лицето  и по гърба, да не мога да стана от леглото с дни, да не мога да се изкъпя...И още, и още неща, които далеч не се припокриват с безгрижното щастие, коет овсички описват.
Да не говорим, че докато свикна с мисълта че ще стана като самолет, докато разни кифли припкат около мъжа ми и след свичките заплахи на познати и непознати как никога вече няма да се оправя, никога няма да се обичаме, никого няма да е като преди и просто искам да ви кажа, че изпадам в див ужас и тиха, а понякога и не толкова тиха лудост 
Понякога дори съм си позволявала да си мисля: "Защо всички искат деца, като после говорят така, сякаш това е най-ужасното нещо на света?!Нима е толкова страшно да имаш дете?! Като ги слушам хората, звучи направо ужасяващо, пък всчки искат..
Много ми е нервно на моменти. Искам мъжът ми да е до мен, защото е далеч в момента и постоянно си набивам разни филми в бременната глава, макар че той се опитва всякак да ми докаже че е с мен, до мен, но аз имам нужда да ме цунка, да ме гушка да ме гали по корема...
Но когато млкта почне да ме рите и всичко забравям 

Момичета като чета постовете ви(особено подробно описаните) и ми се иска пак да съм бременна....Та моята бременност беше изключително лека и без никакви оплаквания.Само през последните 2 месеца ме мъчеха едни киселини.Иначе не ми е прилошавало,не съм повръщала,не са ми се подували краката.Само дето нещо бях депресивно настроена и чувствителна.Ама за това спомогна много любимият ми шеф ,с който през цялата бременност се карахме и разправяхме.Колко сълзи съм проляла и колко ядове съм имала заради тоя мухльо,ама здраве да е.За следваща бременност ще проуча по-добре правата си и няма да се ядосвам.
Бременноста си е подготовка за изцяло нов и променен живот.

vagabond

специално за теб ще постна нещо, което написах преди няколко месеца и което доста се доближава до състоянията, които описваш и ти:) Имам отскоро блог, в който драскам когато имам време. Постнала съм го в първите си постове, но в сайта има някакви ограничения и не искам да го поствам пак, за да не стане проблем. Там пиша за  всичко, което ми минава през главата и виждам, че не е никак по-различно от това, което си написала ти. Колкото до кокошките, които много знаят и коментират бременността ти и състоянието ти...на две девойки вече спрях да се обаждам поради тази причина...и съм на път въ вербална или в писмена форма да кажа каквото имам да казвам и на останалите:)

ето и драсканицата:

Изненадата

Сигурно доста време съм седяла върху тоалетната чиния, щом като имах дълбок болезнен отпечатък от нея на задните си части. Шокът беше толкова силен, че ме вцепени. Двете черти на теста за бременност предизвикаха емоции от всякакъв характер. Всички сме гледали филми, в които жената, когато научи, че е бременна, или започва да вика и плаче от радост, защото се е случило дълго желаното и очакваното. Или изпада в истерия, защото това е най-ужасното, което е можело да й се случи. Истината е, че при мен не стана така. Въпреки петмесечните опити и желанието ми да имаме бебе, това, което изпитах не може да се опише с думи прости. Нещо като радост, нещо като ужас, нещо като щастие, почти паника, почти..почти..и не съвсем. В резултат на този микс от емоции просто гледах глупаво в една точка в продължение на достатъчно дълго време, че да имам червено-синя тоалетна чиния на дупето си. След това започнах да викам, дори не знам какво съм викала, но някакви силни нечленоразделни шумове заизлизаха от устата ми. След това към викането прибавих и истеричен рев, после истеричен хилеж, 5 минути държах ръцете върху устата си, 5 минути се оглеждах като луда, стискайки теста за бременност и вече 120 дни се опитвам да осъзная какво ми се случва.
Това, което всъщност се случва през тези дни и известно време след това не винаги е чудесна картинка. В апартамента ни паркетът вече се изтъркал, следвайки траекторията ми от тоалетната чиния до дивана. Прекарах на този диван около 3 месеца в размишление какво ми се прави повече – пишка ли ми се или ми се повръща. Тези две така неприятни нужди се бореха една с друга в продължение на достатъчно дълго време и единственото, за което бях благодарна е, че нямаше практическа възможност да напълнея до размерите на кит. За 4 месеца отслабнах с 4 килограма, които след това възстанових със скоростта на светлината. Естествено, че през цялото време си повтарях как това е необходимото зло, което трябва да изтърпя, колко съм силна и колко съм горда с мъчението, през което преминавам. Имаше моменти, в които изпитвах нещо като ярост, нещо като гняв, нещо като завист...но не съвсем, към този, на когото съвсем съзнателно и доброволно съм позволила да ми надуе корема. Той и до днес проявява неистово търпение към мен и обърканите ми хормони, а аз до днес се възползвам максимално от този факт.
Но нека се върнем на първия триместър, където романтиката от бременноста ми се струваше едно изключително относително понятие. Откровено си мислех, че жените, които възхваляват бременноста имат сериозни психични отклонения (докато не разбрах, че твърде вероятно е всички бременни да имаме психични отклонения). Няма да се впускам в търсене на научна обосновка за това как, кога и защо нещо в мозъка ни дава накъсо и започваме да мислим и действаме странно за околните, и още по-стряскащо, странно за самите нас. Възнамерявам просто да опиша част от нещата, които се случиха и се случват в моята глава, без да ангажирам другите бременни и майки с мнението си. Защото не трябва да забравяме, че бременността е изключително сложен личен процес, през който една жена преминава и всяка от нас усеща и тълкува нещата по свой собствен начин. Предлагам след това да се спра и на личния процес, през който преминава бъдещият баща, защото на тази тема не се обръща заслужено внимание. Ще разкажа какво ми споделя мъжът до мен за неговите страхове и мечти, свързани с това, че съвсем скоро ще става татко. Много е трудно да се подредят иначе обърканите мисли на бременната жена и да се структурират в някаква последователност, но мога поне да опитам...
И така..
Миризмите
От нормален човек се превърнах в акула. Представете си да сте способни да засечете и най-леката, невъзможна да се улови от нормален човешки нос миризма. Това има много повече недостатъци, отколкото предимства. Нещата вече спират да имат аромат...нещата просто смърдят. Няма да можете да отворите хладилника, защото само от миризмата на храна, която лъхва отвътре, ще ви става лошо. Обичайното ходене на ресторант, което досега ви е носило удоволствие, ще се превърне в истинско предизвикателство, защото в ресторантите мирише на кухня. А кухнята също смърди!
Най- интересно и драматично от всичко ми беше когато преоткрих миризмата на моя мъж, която толкова харесвах преди. Намирах го за най-сладко миришещия човек на света и обожавах да се сгушвам в прегръдките му и да вдишвам аромата на кожата му...докато не забременях. Тогава всичко се промени и от разговорите ми с някои бременни приятелки разбирам, че далеч не съм изолиран случай. Проблемът е, че звучи доста зловещо да ти се гади и то буквално от собствения ти мъж  Той разбира се не запърха от щастие при този факт, но както обикновено прояви разбиране, за което ще съм му винаги признателна. Не само не се разсърди, че спя на другия край на леглото, а и ми готвеше в продължение на 3 месеца, защото аз се възприемах за неспособна да се намирам в близост до цвърчащо в тиган олио.
Забавно е когато минавам покрай магазин за парфюмерия и ентусиазирани девойки ми подават нетърпеливо листчета с различни нови аромати, които се очаква да ме привлекат за клиент. Проблемът е, че през първите месеци коремът ми не е толкова голям, че да е достатъчна индикация за бременност. Девойките и до днес недоумяват защо ги поглеждам с отвращение и реагирам неадекватно на милото им поведение Парфюм, душ гел, пяна, лак за коса, кремове, лак – никога не съм вярвала, че ще ме отвращават толкова. Започнах да се здрависвам с най-близките си хора, само за да не заравям нос в косите и вратовете им при евентуално целуване  Те казват, че разбират и се надявам искрено да не съм засегнала никого. Но идеята, че бременността оправдава някои неща започва да ми харесва все повече

GreenMommy, понеже излязох в болничен още от 2-ри месец на бременността, към 4 и 5-ти накупих абсолютно всичко /понеже и тогава си нямах занимавка/. После като че ли ми позаминаха някои тревожни симотоми и ходих на курсове за бъдещи майки, срещи с бременни и ми минаха бързо 2 месеца. Сега обаче положението е отчайващо - единият ми крак ме боли ужасно като ходя, направо болката е нетърпима. От консултацията ми казаха да пия 3х6 Магнерот, но и той не помага. МИсля, че проблемът е по-дълбок, но не щат да ми обърнат внимание. Така се превърнах в инвалид и не мога да мръдна наникъде. Най-дългите разходки, които мога да си позволя, са около 10- минутни и след тях се превивам от болка. Не мога вече да ходя и се страхувам дали ще ми мине и след раждането. Иначе днес дойдоха свекъра и свекървата и с мъжа ми сглобиха креватчето и скрина та поне тази седмица да си имам работа - да пера и да гладя.  Но вече бременността ми се вижда твърде тежко изпитание и ми се иска да свърши по-скоро. Не издържам.   

A_H_I_L_E_A

аз имам едни ужасно болезнени схващания на прасците и горе в хълбоците. преди два дни паднах, защото и двата ми крака внезапно отказаха...добре че остана без последствия. през нощта се будя с рев, защото прасеца ми се е схванал и боли сякаш някой ми го разкъсва на парчета. не знам дали това ти се случва и на теб, но ако е това - нормално е и ще отмине. Пожелавам ти дните да минат по-бързо и да останат само хубавите спомени от бременността
 

GreenMommy, искрено ти съчувствам, но при теб проблемът може лесно да се реши с прием на магнезий. И аз имах такива схващания преди 2 месеца и след като започнах да приемам магнезий (но задължително се консултирай с лекар - обикновено изписват магнерич или магнерот за бременни), ми минаха болезнените схващания, т.е., крампите. Сега е различно - не знам нерв ли е засегнат или какво е, но е много болезнено и трае докато ходя. Затова почти никъде не излизам понеже ми е невъзможно да ходя. Надявам се след раждането да ми мине. А на теб леко минаване на бременността. 

Лелее GreenMommy   ти направо ми разби фантазиите отвсякъде 
Така добре си описала всичко, че няма какво да добавя. Твоите преживявания и чувства доста се покриват  с моите. Всички думи си ги използвала на място. Но все пак имам още 4 месеца ( дано всичко да е наред) и все се надявам да успея поне на тях да се насладя 

 

Много сладка темичка, за втори път попадам на нея и си викам дай да дам и аз своя принос 

GreenMommy , много ме развесели твоя пост, особено онази част за миризмите. Не понасях дори собствената си миризма по едно време 
Иначе изкарах една доста лека бременност, дори без сериозни неразположения, само ме гонеше един ужасен апетит като за трима  Като се обърна назад сега съжалявам само, че не успях да се насладя спокойно на месеците, в които ве бебчета мърдаха в корема ми заради толкова ненужни притеснения. Първо ме съкратиха от работа, после изпитвах тих ужас какво ще правя с появата на двете бебета. Честно да си кажа като взе да се приближава раждането просто не ми се искаше девойките да излизат, а да си стоят в корема  Де да съм знаела колко бъркам!
Затова пазарувай, "гнезди" (така се казват поривите за чистене, домакинстване и т.н.) и говори на бебето си, то чува ясно единствено твоя глас и ще разпознае само него след раждането 
Ако мога да си позволя съвет за самото раждане не бързай да отидеш в болницата при  първата болежка. След като ти е за първи път нещата обикновено вървят доста бавно и е по-добре да прекараш времето докато контракциите зачестят в спокойна и отпусната обстановка у дома. Защото природата си знае работата 
А когато се появи малкото най-прекрасно за вас същество просто се вслушвай в инстинктите си, гушкай, кърми (ако си решила) и знай, че след 9-месечната симбиоза ти знаеш най-добре от какво се нуждае бебето ти. 

Прекрасна бременност до края!   

fata ®, направи ми впечатление това, че са те уволнили от работа. Мен шефката също се опита да ме уволни още преди да са ме завели като бременна /тъй като бях още 2-ри месец/, но аз не подписах документа, а се съветвах с адвокат и лекарят ми даде болничен. И така минах в болничен за цялата бременност, а тъй като съм си изпукала дните за болничен, сега излязох в отпуск. Полагат ти се по право, а законът закриля бременните жени от уволнение. Не е трябвало да подписваш документа за уволнение/съкращение и щеше да си взимаш болнични /макар и мизерни; мен лично ме водеха на почти 3 пъти по-ниска заплата от реалната; но човек като си стои вкъщи не харчи много; пък и е по-добре от нищо    / и да ти текат осигуровки. Плюс това сега дават еднократна помощ за бременни, ако не са осигурени.
/Малко встрани от темата е коментарът ми, но се надявам да е от полза/