Цветният живот на една бременна

  • 4 118
  • 52
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 658
Хахаха, ми честно казано, Поразяващата уста, за мене това си е някъде към.. айде да не е 100%, ама 97% самата истина  Grinning
Така че... не бих казала, че цитираното от теб ме дразни.
Но всеки си знае... поне от моя гледна точка си е така, може би защото толкова хубави и леки бременности съм имала, че после всичко, което следва (плюс отвратителната следродилна депресия, за щастие изпитана само първия път), като например недоспиването, което май съпътства всяка новоизлюпена майка а и други новости... ми идват меко казано в повечко за един период от време. Т. е. всичко това, на фона на лекото, безоблачно и безуметежно "преди", на мен поне ми се видя.. ами да кажем доста трудно, докато се осеферча. Поне първия път.

А защо "ги правим децата", въпреки това, че и повтаряме ли?  Joy Joy
Миии предполагам заради естесвения човешки инстинкт и копнеж да създаде дете, въпреки трудностите, с които това неминуемо е свързано. Човешка природа, какво да правиш Wink

Но пък съвсем не е нужно всички да се чувстват по един и същи начин, нали...?  Peace

# 46
  • Мнения: 10 374
Не знам дали и другите се чувстват като мен, обаче ми е много тъпо, когато някой ми каже: "Оооо, ще видиш ти като се роди, оттам започват мъките!"
Е, като е толкова ужасно да имаме деца, защо ги правят бе?! Направо ми се струва някакъв оксиморон, хем е ужасно, тежко  супер гадно, едни мъки едно чудо, хем пък голям зор за деца  newsm78
Според мен 99 % от жените преди да родят (не преди да забременеят) въобще не са наясно какво ги чака. И това е нормално. Около мен имаше само една приятелка с дете, когато родих. Е как да и повярвам, че след раждането никога няма да мога да разполагам с времето си. Че непрекъснато ще се тревожа дали детето е добре, че ще ставам в продължение на 1,5 година посред нощ, за да кърмя детето. За мен преди да родя бебетата бяха някакви същества, които само спят, от време на време ядат, сменяш им памперса и после си почиваш и си вършиш твоята работа. Така ги показваха рекламите. Какво от това, че в дебелите книги пише друго. Вярвах, че моето бебе ще е като от рекламите и филмите. Не съм глупава, вярвах. Ако знаех точно какво ме чака, щях сигурно да се навия да родя на 40 год., но пък тогава сигурно нямаше да мога да забременея.
Така че недей с лошо. хората просто искат да имат деца. Преди да имат свои не осъзнават наистина какво ги чака.

# 47
  • Мнения: 1 258
Явно аз съм от късметлийките, на които не им се вижда толкова тежко гледането на бебето. Не че не ми се иска да порасне по-бързо, че да спи повече и т.н., но само първите 2 седмици ми бяха наистина кошмарни, както описвате и аз не знаех къде се намирам. Вече влязох в релси, но и бебока започна да спи повече през нощта, пък и аз си спя с него до късно, имам си време и за някое филмче, и за гримче, и за компютъра, но пък нещо нямам много желание да излизам в момента, иначе и това може да се уреди.  Wink  Laughing Може би зависи от самото бебе - има и по-кротки, и по-буйни, на които с нищо не може да им се угоди. Дано имате по-кротки бебенца, които да ви оставят да починете и да имате малко свободно време и за себе си. Simple Smile

# 48
  • Мнения: 10 374
Ahilea,
Бебето ти е прекалено малко. По това време повечето деца спят и ядат. и майките им общо взето имат повече време за себе си и още са под магията на бебето. По-интересно става някъде след 3 месец, когато бебето вече му е интересно и какво има наоколо. Въпросът не е само дали бебето е кротко. Просто в едни момент (при всеки е различно)  - например след 4 месец, на жената просто и се приисква да излезе някъде сама без бебето и да не мисли за него. Не че е особено трудно, но първо трябва да уговори някой да го гледа, след това, ако е като моите две освен мляко от гърдата на мама не признаваха никакви шишета, се оказваше, че диапазонът ми за излизане е само 2-3 часа, след това бързо вкъщи. Иначе децата просто отказваха шишетата и чакаха гладни мама да се върне, за да хапнат. Казвам децата, защото имам две, но не са близнаци.
Сега да не вземеш да си попислиш, че не си обичам децата. Много си ги обичам, дори затова си родих две, а не само едно. Просто понякога ми се иска малко спокойствие в къщи.

# 49
  • София
  • Мнения: 23 750
Моята бременност протече изключително спокойно и оптимистично.  Grinning Забременях веднага - решихме, че вече ни е време да ставаме родители и докато се усетя - на следващия месец видях двете черти.
За голяма изненада на близките ми, колегите и дори мен самата, изобщо не се филмирах, не дуднех, не се оплаквах. Постоянно си ходех с една блаженно-глуповата усмивка и си мечтаех за момента, в който ще си прегърна бебето. Също така почти нон стоп се ровех в бебешките сайтове... В петия месец, като разбрах, че очаквам момиченце, от щастие отидох и купих страхотни розови чорапки и гащеризонче, при все, че ненавиждам розовия цвят.  Mr. Green Мъкнех мъжа ми по бебешките магазини. За него шопинга е най-омразното нещо, но явно си е мълчал тактично, защото е предпочитал ходенето по магазини, вместо да му дудна вкъщи за едно-друго. Постоянно вадех накупените бебешки дрешки и принадлежности, за да им се радвам. Май излиза, че бременността ми е протекла по магазините, но всъщност до последно ходих на работа.  Grinning

# 50
  • Мнения: 1 258
Deni-meni, може и да си права. Аз пък с нетърпение чакам бебока да стане на 3-4 месеца, за да спи повече през нощта и да разбира от игри и от играчки, че сега не мога да го забавлявам по никакъв начин.  Laughing Иначе и мен всички ме плашеха с това колко трудно се гледа дете ама на мен не ми е чак толкова, може би защото очаквах да е по-страшно.

# 51
  • Мнения: 655
Много мога да говоря по въпроса! Щастие, тревоги, мечти, блянове, сънища, страхове, планове, ревове, тръшкания, хормони... Всеки път тооолкова различно и същевременно тооолкова еднакво. Просто всички тези чувства не мога да ги опиша с думи! Изцяло времето през което съм била бременна ми се струва като приказка, все едно съм се гледала от страни, все едно не съм била аз! Толкова много щастие и толкова много тревоги не съм имала никога през живота си, освен в тези периоди.

# 52
  • Мнения: 10 374
И за мен двете ми бременности бяха едни от най-щастливите ми периоди, защото някак си бях настроена, че ще родя абсолютно здрави бебета и затова не до пусках тревожни мисли. Иначе не съм си представяла как ще изглеждат, нито съм ги наричала с избраните имена. Просто се радвах, че нещо мърда в корема ми.

Общи условия

Активация на акаунт