Това ме подсети за нещо. Знам, че темата не е за сънища, но все пак да разкажа.
Снаха ми живее от години в чужбина, с племенника ми. В началото на лятото, сънувах баща И - човек, който съм виждала 3-4 пъти в живота си, за последно, преди повече от 6 години.
Сънувах го, че чука по врата и ме моли да го пусна и нахраня, но майка ми се появи и му каза да седне отвън до прозореца, че имаме бебе, което не е кръстено още и не можем да пускаме мъртъвци вкъщи... После му поднесе табла с няколко ястия до самия прозорец, нахрани се човека, благодари и ... се събудих.
Първата ми работа беше да включа скайпа /рядко го пускам/ и познайте... Имах съобщение от племенника, отпреди 6 дни, в което пишеше, че дядо му е много зле, в болница и снаха ми ще пътува до БГ. Останалото бяха уточнения как и кога, ако можем да се видим с нея.
Видяхме се и се оказа, че човекът е починал в същата нощ, когато го сънувах. Бил е месец в болница, хранен с тръбичка и кожа и кости накрая...
И малко по темата:
От близо година живеем в доста стара къща и през повечето време съм сама с 3 малки деца - половинката се прибира за около седмица/месечно.
Случват се странни работи, но някак не ме плашат. Понякога/рядко, вътрешните вратите сами се отварят. Не е течение, защото такова няма, а и при умишлен натиск отвън, не е възможно да се отворят без да се натисне дръжката - пробвах. Изчезват ми разни неща и се появяват после, като най-фрапантният случай беше с цялата ми връзка ключове. Винаги я закачам в коридора, на порт мантото и когато изчезна обърнах всичко. Яд ме е, че обвиних директно дъщеря ми и после се чудих как да и се подмажа, когато ключовете се появиха /след 5 дни/,на закачалката, но под "ежедневната" ми дамска чанта. Имах усещането че са "Тук"и карах с резервните - добре, че си дадох едноседмичен срок за смяна на патронниците.
Веднъж ме озадачи и звук на тичащи детски крачета, докато покатерена на табуретка, чистех шкафа. Малката беше при баба И, баткото на море с татко си, а бебето кротко си спеше в кошарката.
За последно, преди 3 дни, един пепелник "скочи" от сушилника и се разби на плочките, докато спяхме през нощта.
Май има нещо, но явно не е зложелателно, щом не се страхувам /пу-пу!/. А когато живеехме при нашите, случвало се е да паникьосам здраво/писала съм в някои от първите теми/ и то при пълна къща с хора...




Странни птици са това - флашките!
И... нищо.
След няколко дни се появява майка ми, носи закачалка от същия гардероб с костюма, който най-старателно прегледах (защото очаквах да са на една закачалка) и там се мъдри... познайте какво. Дааам, моята вратовръзка. 