Какво има след смъртта?

 

А знаете ли го този незрящ по рождение турски художник?! Вижте какво рисува вече 30 години!

Esref Armagan

 

Не съм сигурна, но май за него бях чела, че усеща цветовете с ръце - по температурата, която излъчват

съгласна съм и това го имаше, но при мен беше по-напред - в етапа преди да си видя тялото и суетнята на докторите. КАто "констатирах" от горния ъгъл на стаята, че лекарите нещо правят по мен просто се обърнах и "попаднах/полетях " в тунела. Казвам при мен- не искам да го обеснявам по някакъв начин- нито на себе си нито на другите.

Какво имаше след тунела? И имаше ли представа изобщо за време?! 

Да и аз това исках да питам, защото и баща ми не искаше  да обясни, а на мен ми беше неудобно да досаждам с въпроси. Това беше първия му удар и той някак се притесняваше  да говори за това,нямаше никакви последствия и той го  забрани  някак като човъркане по темата . След около  два месеца получи втори и си отиде ...
Иначе разбирам нежеланието да се сподели нещо по въпроса...това са интимни преживявания, и някак е трудно да ги тръснеш във форум, където . не знаеш кой с коя част е станал или легнал и как ще те обисери с духовитост.

Определено времето в цялото това преживяване си имаше някакво  измерение. Т.е не бях в безвремие - времето си течеше защото всичко, както и летенето/придвижването  по тунела не беше като  миг, а имаше някаква продължителност или последователност. Не бих казала като измерение на времето обаче колко е  .  дори в един  момент знаех че стигам края на тунела и това беше нещо толкова естествено  все едно е нещо което не ме притеснява/нито ме плаши или пък ми беше познато или ми се беше случвало- нямаше но нито страх, нито притеснение  а чисто и просто  констатция - аха края на тунела  идва.

Но не стигнах до края нито излязох от него защото почти на края в близост до светлината която приближавах както го усещах , изведнъж чух нещо. и досега не мога да го обесня . не беше точно чуване. Уж аз самата бях като мисъл с очи но от някъде се появи немоя мисъл която мога да опиша като глас  ( не знам защо ми звучеше като мъжки глас но не съм го чула реално предполагам )  и този глас ми каза нещо което и досега не мога да си обесня или забравя . И досега не знам аз ли се обърнах или нещо ме обърна обратно. Последното което си спомням от това преживяване е завъртането към тъмното надолу на тунела . и буквално усещането  как времето бясно започва да се движи , и се чувствам засмукана ( все едно падам както когато е на сън ) , и чувам как шумно си поемам въздух сякаш до тогава не съм дишала.

знам че звучи много двусмислено на места но е много трудно с езикови средства да се опише нещо такова като преживяване.

Всяка такава информация е много интересна, благодаря! 

re_ge, благодаря, че сподели. То вече трябва да благодарим на всеки, дръзнал да напише нещо тази тема с риск да бъде изкаран луд, фантазьор или кой знае какъв.
Имам въпрос: имаше ли чувството, че времето тече по-бавно, отколкото в реалността, в която живеем? Ако можеш да определиш, ще ми е интересно. Проверявам нещо.
П.П. Разказваш медицински случай нали? Или?....

разказвам от първо лице - да уточня че никога не съм била религиозна, възпитана съм в семейство на съвременни модерни хора на науката . случи се  преди 30-тина години когато бях съвсем млада и бях в болницата, за уж рутинен проблем.  Според лекарите съм спряла да дишам . Никога не съм питала за колко. Имам алергии към някои упойки се оказа в последствие но тогава анестезията беше още къде къде по сравнение със сега.

времето в цялото това преживяване беше  сякаш наистина забавено. Или по-скоро беше спокойно. Нали знаете сега как в когато сме под стрес сякаш стрелките на часовника препускат по-бързо от обичайното .... тук беше обраното. Усещането  беше както когато в критични моменти на живота  за секунди преживяваш сякаш цяла вечност  и  дори се чудиш как си можел за толкова кратко време да премислиш куп неща и дори да вземеш решение.

Благодаря!  Може и така да се каже-забавено; спокойно. Въпрос на лично усещане и възприятие, но си тече сякаш по-бавно, това чувство остава. Попитах, защото останах с впечатление, че разказваш от 1л., а така винаги може да се попита за всяка особеност.

Аз пак да попитам, какво доказва това или в каква посока на мислене трябва да ме отведе?

Да ти напомни това, което се коментираше по-назад в темата- за кислородния глад и свързаното с него усещане за минаване през тунел, на края на който има светлина.

точно там където си , щом си задаваш въпрос- къде ще ме отведе.

поначало послание няма, това просто дискусия от която всеки извлича каквото му харесва. Аз не насаждам мнението си, споделям преживяване.  Едни са на вълна- казах ли ви аз за кислородния глад, други смятат че съм луда ( което с години ме спираше да споделям за това преживяване с друг освен със съпруга ми ) , трети смятат че е доказателство за вселенски разум/бог/енергии и други. Всеки спира до там докъдето иска да изконсумира такъв тип история..

за мен лично е това , което писах и когато влязох в тази тема (преди да ми скочат а упреци че съм повтаряла писанията на друг и съм била безинтересна  в опитите си да бъда интересна). Аз излязох от тази история  с усещането че нещата в живота/смъртта/енегриите и разума не са толкова прости както ми се струваше по онова време с делението - съществувание и тлен. И че нямам нужда  да доказвам на някого и да го карам да вярва или да го приема за чиста монета. Този, който го е преживял - ме разбира , разбира начина ми на мислене, съмненията , търсенето на обяснение и създаването на собствен модел който да ми вкара преживяното врамките на моето лисно разбиране . А този които само ме слуша - може и да не ме разбере никога.

     Както бях писал някъде преди, една моя близка приятелка е преживяла клинична смърт и оттогава е сигурна за себе си, че животът не свършва със смъртта и не изпитва страх от нея. Става дума за много балансиран и земен човек, лекар при това.  А историите за кислородния глад ги знаем.  Аз очаквам да чуя научни обяснения за нетленните тела, за които писах - и при тях ли има кислороден глад или какво?! 

Към днешна дата имам няколко предположения, които нито са доказуеми, нито могат да бъдат отхвърлени. Чистосърдечно признавам, не съм "очарована" от нито едно и  не защото ще съм умряла, а просто нито едно не е кой знае колко различно от живота тук на земята.