- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Точно констатацията: понякога няма какво да се направи, ме влудява. Не мога да я приема. Много ми харесва подписът на съфорумката, който кой знае защо не съм забелязала: Медицината поставя диагнози, а животът ги оборва с чудеса. Ако след 10 години още съм тук, и в състоянието, в което съм в момента, ще съм оборила медицинските диагнози. И ще си открадна това изречение за подписа, пък ако някой иска, да се сърди 
Що се отнася до молитвите, не съм се молила нито веднъж, откакто имам нужда. Ще го направя, без да се замисля, ако ми дойде отвътре. За молитвата, и вярата, и всичко останало, съм разбрала, че няма никакво значение какво мислиш и правиш(дали вярваш, или не. Дали се молиш, или не). Това не променя нищо, нито за вярващия/невярващия/, нито за вярата и този, който я олицетворява.
Замислих се за това, което чета понякога, а видях и тук-че изборът си правим още преди да се родим. Колкото повече страдание, толкова по-голяма крачка напред. Замислих се, защото съм забелязала ,че имам висок праг на търпимост към болка. Това изобщо не ми харесва. Надявам се, че не е вярно, защото иначе.... Предпочитам да вървя с малки крачки накъдето съм се запътила. Голямо разминаване между сегашни възгледи и евентуално заложени отпреди намерения. Затова предпочитам да не вярвам в такава постановка, не ми се вижда нито логична, нито редна. В това си съществуване трябва да имаме поне избора да променяме нещата, защото иначе за какъв дявол ни е съзнание и разум?
Що се отнася до молитвите, не съм се молила нито веднъж, откакто имам нужда. Ще го направя, без да се замисля, ако ми дойде отвътре. За молитвата, и вярата, и всичко останало, съм разбрала, че няма никакво значение какво мислиш и правиш(дали вярваш, или не. Дали се молиш, или не). Това не променя нищо, нито за вярващия/невярващия/, нито за вярата и този, който я олицетворява.
Замислих се за това, което чета понякога, а видях и тук-че изборът си правим още преди да се родим. Колкото повече страдание, толкова по-голяма крачка напред. Замислих се, защото съм забелязала ,че имам висок праг на търпимост към болка. Това изобщо не ми харесва. Надявам се, че не е вярно, защото иначе.... Предпочитам да вървя с малки крачки накъдето съм се запътила.
Голямо разминаване между сегашни възгледи и евентуално заложени отпреди намерения. Затова предпочитам да не вярвам в такава постановка, не ми се вижда нито логична, нито редна. В това си съществуване трябва да имаме поне избора да променяме нещата, защото иначе за какъв дявол ни е съзнание и разум?
То така погледнато всичко е безсмислено. Точно там е работата, че има избор. Всяка секунда на практика взимаш някакво решение за съвсем битови или глобални неща.
За мен е нещо като компютърна игра. Заложена е програма с определени възможности. Ти не я променяш, но от теб зависи как я играеш. Ако завиеш наляво, те чака препятствие, ако завиеш надясно, друго такова. Именно ти преценяваш накъде вървиш и най-вече как точно. Свободната воля играе най-важната роля в развитието на душата или съответно в липсата на развитие.
За мен е нещо като компютърна игра. Заложена е програма с определени възможности. Ти не я променяш, но от теб зависи как я играеш. Ако завиеш наляво, те чака препятствие, ако завиеш надясно, друго такова. Именно ти преценяваш накъде вървиш и най-вече как точно. Свободната воля играе най-важната роля в развитието на душата или съответно в липсата на развитие.
В смисъл на личност - да. Понятието "човек" в материалния ни свят включва и тяло. А за мен тялото за душата е това, което е скафандърът за космонавта.
Точно това имам предвид. Душата в този смисъл (аз не вярвам в теорията за прераждането) е неизменна част от тялото, ако душата напусне тялото, вече не може да участва в никакви решения за този човек (личност.
Дано ме разбрахте.
За мен е нещо като компютърна игра. Заложена е програма с определени възможности. Ти не я променяш, но от теб зависи как я играеш. Ако завиеш наляво, те чака препятствие, ако завиеш надясно, друго такова. Именно ти преценяваш накъде вървиш и най-вече как точно. Свободната воля играе най-важната роля в развитието на душата или съответно в липсата на развитие.
Между другото майка ми живее и до скоро се движеше със заболяване прогресиращо почти 50 години въпреки теориите.
Хексе, добре, но ако душата умира заедно с тялото, тогава какво значение има дали ще се развива нанякъде ?
Не знам дали умира.
Погледнато реално обаче ако има прераждане, какво значение има дали душата ще се развива или не?
Тя започва начисто с всяко тяло, всичко започва да се учи наново, огромна е ролята на възпитанието. Каква ще е разликата за мен или за някой друг, дали има развита или неразвита душа (каквото и да значи това).
И доколкото ми е известно, признавам не съм много запозната, при прераждането все се говори за тежест и изкупление. Не се ли изкупиха за толкова хилядолетия тези души.Каква е крайната цел - чиста душа без противоречия, нирвана 
Кой определя тежестта и греха.
Кой определя тежестта и греха. Там е работата, че няма значение.
В новото прераждане са учиш наново как да живееш в новото тяло при дадените обстоятелства. Не помниш предишните животи, но някъде дълбоко в съзнанието всичко е запазено и оказва влияние.
Крайната цел е ЛЮБОВ. Дори религията, колкото и скалъпена да е, казва "Бог е любов".
Начинаещата душа не умее да обича, а започва да се учи.
Друга важна цел е осъзнаването, че всички сме един цял организъм. Ако вредиш на друг, вредиш на себе си и обратното ако помагаш. Но сме тооолкова далече от всичко това, че е трудно за осмисляне.
Крайната цел е ЛЮБОВ. Дори религията, колкото и скалъпена да е, казва "Бог е любов".
Начинаещата душа не умее да обича, а започва да се учи.
Друга важна цел е осъзнаването, че всички сме един цял организъм. Ако вредиш на друг, вредиш на себе си и обратното ако помагаш. Но сме тооолкова далече от всичко това, че е трудно за осмисляне.
В новото прераждане са учиш наново как да живееш в новото тяло при дадените обстоятелства. Не помниш предишните животи, но някъде дълбоко в съзнанието всичко е запазено и оказва влияние.
Крайната цел е ЛЮБОВ. Дори религията, колкото и скалъпена да е, казва "Бог е любов".
Начинаещата душа не умее да обича, а започва да се учи.
Друга важна цел е осъзнаването, че всички сме един цял организъм. Ако вредиш на друг, вредиш на себе си и обратното ако помагаш. Но сме тооолкова далече от всичко това, че е трудно за осмисляне.
Крайната цел е ЛЮБОВ. Дори религията, колкото и скалъпена да е, казва "Бог е любов".
Начинаещата душа не умее да обича, а започва да се учи.
Друга важна цел е осъзнаването, че всички сме един цял организъм. Ако вредиш на друг, вредиш на себе си и обратното ако помагаш. Но сме тооолкова далече от всичко това, че е трудно за осмисляне.
Идеята е обаче, че след хилядите евентуални прераждания, не сме станали по-добри.
Последните ти думи са много верни, и не че не сме го осмислили, но човекът е едно от малкото животни склонни към саморазрушение.
Тя започва начисто с всяко тяло, всичко започва да се учи наново, огромна е ролята на възпитанието. Каква ще е разликата за мен или за някой друг, дали има развита или неразвита душа (каквото и да значи това).
Крайната цел е светлината и любовта, първоизточникът ни. Поне така съм обобщила за себе си всичко прочетено. Хареса ми много и притчата за Малката Душа, която някой постна тук.
Не се знае по-добри ли сме станали или по-лоши. Казват, че завършилите самоусъвършенстването си души, нямат нужда да се прераждат повече. Правят го по собствено желание, много рядко, за да помогнат на някого най-вече. Значи сме останали само "ученици"
. Цитат
Не се знае по-добри ли сме станали или по-лоши. Казват, че завършилите самоусъвършенстването си души, нямат нужда да се прераждат повече. Правят го по собствено желание, за да помогнат на някого най-често. Значи сме останали само "ученици" .
Именно.
Светът няма да стане по-добър, не много поне. Тук душите идват за да натрупат определен опит, затова е важно животът да е сложен и несправедлив. Достатъчно напредналите няма нужда да се връщат.