- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Авторът на темата пита вярвате ли? Не иска непременно научни доказателства.
Тя темата си е просто разговор между всички участващи. И аз смятам, че един такъв разговор ще е непълен без въпроса "Но защо, все пак, смяташ така?" и някакъв смислен отговор.
"Просто знам" и "Ще видите вие, че съм права" не считам за смислени отговори.
Наистина ще ми е много по-интересно да чета историите на хората, сухите доказателства, никога не са ми допадали. Забелязвам, че въпросният спор отблъсква хората, т.е. не споделят, какъвто предполагам е бил първоначалният замисъл на темата.
Нали? И аз си споделих едничкото преживяване на тая тема (прост сън, даже не бях "умряла"), радвах се на конете на Ази, но се постнаха много дълги и интересни цитати - попитах откъде са, лошо ли бе?
Извинявам се на авторката, ако измествам темата, няма повече.
И аз чакам разкази, колебая се.
Авторът на темата пита вярвате ли? Не иска непременно научни доказателства.
Тя темата си е просто разговор между всички участващи. И аз смятам, че един такъв разговор ще е непълен без въпроса "Но защо, все пак, смяташ така?" и някакъв смислен отговор.
"Просто знам" и "Ще видите вие, че съм права" не считам за смислени отговори.
Това, дали моите отговори ги зачиташ за смислени или не, не ме вълнува, проблемът с неверието е страха е твой, не мой.
За пореден път предлагам да не разваляте интересната тема.
Уважавам мнението ви, ок, разбрахме го, може ли сега да дадем думата на хората, които имат да разкажат нещо интересно?
Благодаря
Нем, няма живот. Може би има форма на съществуване, но живот няма. Животът е свързан с усещане, разум, интелект, чувствителност на крайниците, емоции, жлези, ако щете. В момента, в който това изчезне, и да остане единият разум, той няма да има ръцете да докосне, устата да опита, тялото - да се люби.
Не, няма живот.
Но това надали е чак толкова страшно, в крайна сметка всички живи са минали от там
Не, няма живот.
Но това надали е чак толкова страшно, в крайна сметка всички живи са минали от там
A, ako се преродиш, пак ще е живот и ще е след смъртта!
От гледна точка на прераждането, предполагам 
си имала много емоционален живот свързан с коне. Когато видиш коне, усещането положително или негативно е? Ако е на симпатия, живота е бил щастлив. Кое те плаши, защо се страхуваш? От това, че няма логическо обяснение ли?
си имала много емоционален живот свързан с коне. Когато видиш коне, усещането положително или негативно е? Ако е на симпатия, живота е бил щастлив. Кое те плаши, защо се страхуваш? От това, че няма логическо обяснение ли?Болезнен копнеж, аз го казах. И на психолози ме води майка ми, изобщо майка ми е от онези, които когато ме болеше глава ме водеше при мозъчен хирург, за да се увери, че нямам тумор в мозъка. Родителите ми не са имали деца много години и моето появяване е довело до малко странични ефекти.
Заведе ме включително и при професор от Академията, за да провери дали нямам талант на скулптор или художник, но освен конете, нямах друг забележителен талант.
И така, конете си останаха в сферата на въпросителните.
Мисля, че книгите на Брайън Уейс са по-подходящи за невярващите от Холографската вселена на Майкъл Толбот.
Авторът е професор по психиатрия, с множество медицински статии, който не вярва в задгробния живот до определен момент. След това обаче започва да лекува пациентите си чрез регресия.
Вестители от отвъдното
Лечители през времето
Ето откъс от първата книга:
Авторът е професор по психиатрия, с множество медицински статии, който не вярва в задгробния живот до определен момент. След това обаче започва да лекува пациентите си чрез регресия.
Вестители от отвъдното
Лечители през времето
Ето откъс от първата книга:
Цитат
Моят живот изглеждаше праволинеен още в самото начало. Израснах в дом, където цареше любов. Академичните ми успехи дойдоха лесно, а и още като второкурсник в колежа бях вече решил да стана психиатър. Получих Фи Бета Капа в Колежа на Колумбийския университет в Ню Йорк през 1966 година. После постъпих в медицинския факултет на университета в Йейл и получих докторска титла през 1970 година. Стажа си като млад лекар изкарах в Медицинския център Белвю на Нюйоркския университет, след което се върнах в Йейл, за да довърша специализацията си по психиатрия. Непосредствено след това получих място в университета в Питсбърг. Две години по-късно бях поканен да оглавя факултета по психофармакология при университета в Майями. Там получих национално признание в областта на биологичната психиатрия и лекарствената злоупотреба. След четири години бях вече асоцииран професор по психиатрия в медицинския факултет на университета и станах главен лекар на отделението по психиатрия в голямата университетска болница в Майями. По това време вече бях публикувал трийсет и седем научни доклада и статии в медицински издания.
Годините на системно учение бяха култивирали съзнанието ми на лекар и учен в тесните рамки на консерватизма на моята професия. Изпитвах недоверие към всичко, което не би могло да бъде доказано по традиционните научни методи. Бях в течение на някои изследвания в парапсихологията, които се провеждаха в по-големите университети на страната, но те не бяха привлекли вниманието ми. Всичко това бе твърде далеч от мен.
Тогава срещнах Кетрин. В продължение на осемнайсет месеца прилагах познатите методи на лечение, за да й помогна да преодолее проблемите си. Когато вече изглеждаше, че нищо не помага, опитах с хипноза. В поредица от трансови състояния Кетрин извикваше спомени от предишни съществувания и тези спомени, изглежда, бяха причинните фактори за нейните симптоми. Тя показа също и способности да бъде проводник на информация от високо развити "Духовни същества" и чрез тях да разкрива много от тайните на живота и смъртта. Само за няколко месеца нейните симптоми изчезнаха и тя започна наново живота си, по-щастлива и в по-голяма хармония със себе си и света отпреди.
Годините на системно учение бяха култивирали съзнанието ми на лекар и учен в тесните рамки на консерватизма на моята професия. Изпитвах недоверие към всичко, което не би могло да бъде доказано по традиционните научни методи. Бях в течение на някои изследвания в парапсихологията, които се провеждаха в по-големите университети на страната, но те не бяха привлекли вниманието ми. Всичко това бе твърде далеч от мен.
Тогава срещнах Кетрин. В продължение на осемнайсет месеца прилагах познатите методи на лечение, за да й помогна да преодолее проблемите си. Когато вече изглеждаше, че нищо не помага, опитах с хипноза. В поредица от трансови състояния Кетрин извикваше спомени от предишни съществувания и тези спомени, изглежда, бяха причинните фактори за нейните симптоми. Тя показа също и способности да бъде проводник на информация от високо развити "Духовни същества" и чрез тях да разкрива много от тайните на живота и смъртта. Само за няколко месеца нейните симптоми изчезнаха и тя започна наново живота си, по-щастлива и в по-голяма хармония със себе си и света отпреди.
Това, дали моите отговори ги зачиташ за смислени или не, не ме вълнува, проблемът с неверието е страха е твой, не мой.
Айде да ми отговориш - ама честно този път. За повечето хора кой страх е по-голям:
(1) от голямото празно Нищо, раздялата завинаги с всички любими хора, превръщането на всичко, което сме, в храна за червеите и торба с кости, окончателността на всички наши пропуски и грешки
(2) преминаването в друга форма на съществуване и шанса за "поправителен", шансът отново някога да усетим слънцето върху кожата си, да общуваме с други хора, да прегръщаме децата си.
М? Как мислиш - кое е по-страшно? Изправен пред подобен избор - какво би избрал един нормален човек?
Помисли си добре върху това и се върни да поговорим кой е задвижван от страховете си.
Цитат
Уважавам мнението ви, ок, разбрахме го, може ли сега да дадем думата на хората, които имат да разкажат нещо интересно?
Повече от това, че някой е сънувал починалия си дядо/баба, който му е казал колко е щастлив сега, едва ли ще получите
На мисля, че някой ще разкаже нещо наистина "интересно". Тези неща се пазят обикновено само за себе си, прекалено са стряскащи, за да се излагат на показ, още повече когато веднага отгоре ти ще наскачат цял куп потребителки, които ще те разкостят За да съм по темата - миналото лято сънувах свекъра ми, който почина преди няколко години, и той поиска диня, беше края на сезона вече. Казах на мъжа ми да изядем една диня, после и на свикървата да купи и да ядат у тях, обаче чакай реакция от атеисти, не купиха диня, нищо, че вече бяха презрели, поне заради обичая в такива случаи...
Повече от час чета мненията и темата ми е интересна, продължавайте
Аз не съм чела нищо, невежа съм и ми е интересно, ще потърся и някои книги, за които се пише тук 
Естествено, че идеята да продължиш е много по-примамлива.
Но и желанието да получиш нещо логично, приемливо за здравия разум е също толкова задължително, поне за мен.
Аз съм християнка, но също така съм надарена с логичен ум и идеята на вярата, която не търси причини и логика а само се подчинява на идеята за Вяра, просто така, както повелява Божията воля, не ми импонира иобщо.
Умът ми е настроен на търсене и когато не намирам задоволително логично обяснение ме притеснява, защото така съм устроена.
"Мисля, значи съществувам", това, мисля, отразява до голяма степен отношението ми към темата.
Дори и в частта, в която много преживявания са плод на собствения мозък, които може неща, които неговия собственик дори и не подозира, това вече е доказано.
Но и желанието да получиш нещо логично, приемливо за здравия разум е също толкова задължително, поне за мен.
Аз съм християнка, но също така съм надарена с логичен ум и идеята на вярата, която не търси причини и логика а само се подчинява на идеята за Вяра, просто така, както повелява Божията воля, не ми импонира иобщо.
Умът ми е настроен на търсене и когато не намирам задоволително логично обяснение ме притеснява, защото така съм устроена.
"Мисля, значи съществувам", това, мисля, отразява до голяма степен отношението ми към темата.
Дори и в частта, в която много преживявания са плод на собствения мозък, които може неща, които неговия собственик дори и не подозира, това вече е доказано.
Това, дали моите отговори ги зачиташ за смислени или не, не ме вълнува, проблемът с неверието е страха е твой, не мой.
Айде да ми отговориш - ама честно този път. За повечето хора кой страх е по-голям:
(1) от голямото празно Нищо, раздялата завинаги с всички любими хора, превръщането на всичко, което сме, в храна за червеите и торба с кости, окончателността на всички наши пропуски и грешки
(2) преминаването в друга форма на съществуване и шанса за "поправителен", шансът отново някога да усетим слънцето върху кожата си, да общуваме с други хора, да прегръщаме децата си.
М? Как мислиш - кое е по-страшно? Изправен пред подобен избор - какво би избрал един нормален човек?
Помисли си добре върху това и се върни да поговорим кой е задвижван от страховете си.
Аз не изпитвам подобен страх, не мога да го обесня с удовлетворяващите аргументи защо, както и защо никога не съм го изпитвала. Това е мое вътрешно усещане и убеденост, знам, че за теб е странно
вярата ми не се дължи на религията. Християнка съм, да, но смятам, че религиите 
малко тесногръдо обесняват нещата.Проблемът с червеите се решава с кремация, малко ми е странна тази традиция с погребенията.
Ази, хубаво е, че емоциите са положителни, щеше да е притеснително обратното.
Има начин да се разбере какво толкова те привлича в тези коне на база прераждане, т.е. можеш да получиш подробности за този си живот, от теб зависи.Можеш да питаш и А.Вотей, в хороскопа застъпва и минали прераждания.
Какво мислят другите, си е техен избор и проблем.
Аз не изпитвам подобен страх...
Или поне добре го залъгваш.
Късогледо..."Обясня" - моля те.
Днес никого няма да бесим. 
Нем, няма живот. Може би има форма на съществуване, но живот няма. Животът е свързан с усещане, разум, интелект, чувствителност на крайниците, емоции, жлези, ако щете. В момента, в който това изчезне, и да остане единият разум, той няма да има ръцете да докосне, устата да опита, тялото - да се люби.
Не, няма живот.
Но това надали е чак толкова страшно, в крайна сметка всички живи са минали от там
Не, няма живот.
Но това надали е чак толкова страшно, в крайна сметка всички живи са минали от там
A, ako се преродиш, пак ще е живот и ще е след смъртта!
Така е, ама пусто никой не гарантира в какво ще се преродиш
)) Така че давай да си пием коктейлчетата, докато можем 