- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Аз съм обяснила, че различните хора имат различни вярвания по този въпрос. Аз нямам отговор, но съм сигурна в това, че починалите вече не страдат и нищо не ги боли. Това ги устройва на този етап.
Като беше малка щерката ми вика един ден "искам да видя стълбата, дето води в небето". Питам я каква е тая стълба, а тя "ами нали като умрат хората се качват на небето по стълба".
Като беше малка щерката ми вика един ден "искам да видя стълбата, дето води в небето". Питам я каква е тая стълба, а тя "ами нали като умрат хората се качват на небето по стълба".
Хексе, и аз точно това казвам, обаче той вечер гледа небето и започва: виж колко много умрели хора, те сега какво правят, аз като отида там какво ще правя, кажи им, че не искам да ходя...
Реди, твоето обяснение си е най-разумното, опитах първо с него, но не ме разбира - за него нещо трябва задължително да се случва и починалите задължително трябва да "правят" нещо някъде
Реди, твоето обяснение си е най-разумното, опитах първо с него, но не ме разбира - за него нещо трябва задължително да се случва и починалите задължително трябва да "правят" нещо някъде
Да, обаче ние всичко си тълкуваме според нашата мисъл.
Луна и грош, твоето дете е както аз бях като малка - минах през период, в който всяка вечер тихо си плачех за мама, баба и дядо, които един ден ще умрат. Не всички деца минават през тия драми. Отминава това, а пък и никакви обяснения май не ми помогнаха. Опитай се да му втълпиш, че имате още мноооого години заедно, а дотогава може би ще знаете отговора на този въпрос и той изобщо няма да е страшен....нещо такова.
Да, обаче ние всичко си тълкуваме според нашата мисъл.
Да, но децата не търпят "дупки", на тази възраст по-добре да си имат някакво задоволително обяснение, за да не се налага да си го изфантазират. За децата няма нищо по-ужасно да има родител, който не знае.
Определено е трудно да се даде подходящо обяснение на такова малко човече, което просто отказва да приеме мисълта, че всичко свършва след смъртта 
Явно е, че сам трябва да премине през осмислянето на нещата, иска ми се да му помогна по някакъв начин, обаче, за да не е така болезнено.
Явно е, че сам трябва да премине през осмислянето на нещата, иска ми се да му помогна по някакъв начин, обаче, за да не е така болезнено.
Ами кажи му, че има вероятност смъртта да не е край на живота.
По-добре е да си пофантазира малко и да нагоди собствената си психика за собственото си обяснение, отколкото да го плашиш с абсолютен край, червеи и вечна раздяла с любимите хора. Не виждам нищо здравословно във втълпяването на тази истина в детската глава, особено пък при положение, че никак не е сигурно, че е истинската истина...
Преди няколко години имахме подобен разговор с 12 годишната ми дъщеря по този въпрос и аз й казах именно това - никой не знае какво има, но има такива и такива предположения, хипотези... Тогава тя се осмели да ми разкаже как като по-малка имала някакви приятелчета, които идвали нощем при нея да си играят. Имала чувството, че ги познава и са живели заедно, но не помнела кога и как. С времето започнала да се страхува и мислела, че това не е нормално и те престанали да идват. Помоли ме на никого да не казва, защото я било срам...
Не знам дали това си е било чиста детска фантазия или нещо друго; не знам дали отговорът ми е бил правилен или не, важното е, че никога не е плачела и не се е страхувала от смъртта, както бях аз като малка.
По-добре е да си пофантазира малко и да нагоди собствената си психика за собственото си обяснение, отколкото да го плашиш с абсолютен край, червеи и вечна раздяла с любимите хора. Не виждам нищо здравословно във втълпяването на тази истина в детската глава, особено пък при положение, че никак не е сигурно, че е истинската истина
...Преди няколко години имахме подобен разговор с 12 годишната ми дъщеря по този въпрос и аз й казах именно това - никой не знае какво има, но има такива и такива предположения, хипотези... Тогава тя се осмели да ми разкаже как като по-малка имала някакви приятелчета, които идвали нощем при нея да си играят. Имала чувството, че ги познава и са живели заедно, но не помнела кога и как. С времето започнала да се страхува и мислела, че това не е нормално и те престанали да идват. Помоли ме на никого да не казва, защото я било срам
...Не знам дали това си е било чиста детска фантазия или нещо друго; не знам дали отговорът ми е бил правилен или не, важното е, че никога не е плачела и не се е страхувала от смъртта, както бях аз като малка.
Докато търсех кой е графа попаднах на това интересно четиво: Действителността: чиста илюзия (част 1)
То всъщност не е задължително да се умира. Граф Сен Жермен май не е пожелал. Ние у дома се успокояваме с него.
Интересно! Малко разяснения ще са от полза.
Докато търсех кой е графа попаднах на това интересно четиво: Действителността: чиста илюзия (част 1)