- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Когато си натоварен с греховете "от преди" заради които ще страдаш те лишава най-малкото от хубав живот сега. И твоят избор няма да има значение защото трябва да си изплатиш дълговете ... дивотии
Натоварването с греховете от "преди" е в резултат от свободният избор, който човек взима.
Когато чрез дадено действие човек си навлече лоша карма той сам се ограничава, евентуално в една своя бъдеща инкарнация. Човек е толкова по - свободен, колкото по - малко кармичен товар носи със себе си, а това зависи само от самия него.
Кармата възниква, като пряк резултат от свободната воля на човека и неговата възможност да греши.
Именно. Съвсем проста и логична причинно-следствена връзка.
, съм на мнение(лично мое), че тя е ограничена, има предопределени събития в живота ни, които няма как да избегнем, дори и с личния избор. Обяснявам елементарно: заложено ни е да стигнем от точка А до точка Б. На нас не ни харесва точка Б, а искаме С, няма начин, каквито и избори да направим, крайният резултат ще е точка Б, свободната воля се изразява в пътя от А до Б, дали да е краткия, заобиколния, с повече препятствия, изборът е ваш 
(но до там, няма точка С)..........разбрахте ме........това е избора/свободната воля.Ази,знам, че не е нарочно, няма проблем.
Питах майка ми, помни друг мой припадък(в по-късна възраст), този-не.
Не знам, дали съм изпадала в клинична смърт. Единственият ми спомен от целия въпросен ден е как летя над тази невероятна градина, вечерта си бях в леглото, и го разказвах на майка ми. Явно доста съм ги изплашила, щом не са ме свестили веднага, викали са бърза помощ и родителите ми от работа........
Негативните влияния в живота на един човек идват от грешки в минали инкарнации.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
дамм то и първородния грях е заради стари прегрешения, айде моля.
човек не се ражда обременен с грехове.
Цикълът на преражданията,както и възможността на човек да греши започват от Лемурийската епоха. Тогава духовните тела на човека се потопяват и се обвързват със света на материята. Усъвършенстването на човека се измерва с постепенното преодоляване на злото. Но възникването на злото е необходимо за общочовешката еволюция. Ако няма препятсващи сили нямам как човек да върви напред в своето развитие като ги преодолява. Грехът от минала инкарнация кара човек да страда, но и същият този грях може да го подтикне да мобилизира своите сили и да се стреми да се справи с пречките.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
дамм то и първородния грях е заради стари прегрешения, айде моля.
човек не се ражда обременен с грехове.
Негативните влияния в живота на един човек идват от грешки в минали инкарнации.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
Не съм съгласна с подчертаното.
Наистина не е нужно човек да ОЧАКВА, направеното добро да му се върне, но това не означава, че това няма да се случи. По тази логика, излиза, че човек получава наказание/урок за нагативна постъпка(харазктеризирам, като такава, която е наранила други хора), но за положително поведение няма награда. Ето от къде идва неразбирането на хората за кармата, свързват я само с негативна отплата.За добрата постъпка човек винаги получава добра карма, за лошата, лоша карма(елементарно). Кой определя дали сме допуснали грешки? Понякога и т.н. грешки са т.н. нужни уроци. Свободната воля да вършим добро няма нищо общо с допуснатите грешки, що за глупост. Човек има свободната воля да върши добро винаги, въпрос на избор и желание.
да му мислят старите души дето ще се прераждат, аз нямам намерение да се махам от рая да се разправям с диванета по земята.
Тук не става въпрос за личната ни симпатия или антипатия спрямо фактите на Духовната наука.
Не става въпрос и за личното ни мение как трябва да бъде устроен мировият ред.
Във физическият свят природните закони се проявяват независимо от нашата лична позиция . По същият начин и духовните закони имат своята веществена и обективна общовалидност. Познанието за тези закони носи и голяма отговорност. Затова няма как, когато става дума за внасяне на яснота по въпроса да не се споменат обективните истини.
да му мислят старите души дето ще се прераждат, аз нямам намерение да се махам от рая да се разправям с диванета по земята.
Будното дневно съзнание на човека между раждането и смъртта, макар и необходимо се различава от свръхсъзнанието, което човек има между смъртта и новото раждане.
Затова е напълно логично да има и разлика в приоритетите.
Не става въпрос и за личното ни мение как трябва да бъде устроен мировият ред.
Във физическият свят природните закони се проявяват независимо от нашата лична позиция . По същият начин и духовните закони имат своята веществена и обективна общовалидност. Познанието за тези закони носи и голяма отговорност. Затова няма как, когато става дума за внасяне на яснота по въпроса да не се споменат обективните истини.
да му мислят старите души дето ще се прераждат, аз нямам намерение да се махам от рая да се разправям с диванета по земята.
Будното дневно съзнание на човека между раждането и смъртта, макар и необходимо се различава от свръхсъзнанието, което човек има между смъртта и новото раждане.
Затова е напълно логично да има и разлика в приоритетите.
На мен лично ми се губи логиката в участъка наказание/страдание за нещо, но не се знае за какво. Самата идея да си "наказан" е безмислена ако не знаеш причината, няма как да е поучително и да ти помогне да се развиваш духовно.
И на мен ми се губи логиката
Ако е вярна теорията, че негативните събития в живота на даден човек се дължат на извършени в минал живот грешки, със сигурност в предишни инкарнации трябва да съм била ужасно създание... Щом в настоящия си живот плащам за грехове от предишни животи, бих искала да го знам, иначе рогът на изобилието от гадост няма много възпитателен ефект... На мен лично ми се губи логиката в участъка наказание/страдание за нещо, но не се знае за какво. Самата идея да си "наказан" е безмислена ако не знаеш причината, няма как да е поучително и да ти помогне да се развиваш духовно.
И на мен ми се губи логиката
Ако е вярна теорията, че негативните събития в живота на даден човек се дължат на извършени в минал живот грешки, със сигурност в предишни инкарнации трябва да съм била ужасно създание... Щом в настоящия си живот плащам за грехове от предишни животи, бих искала да го знам, иначе рогът на изобилието от гадост няма много възпитателен ефект... Ами помислете малко, явно не са толкова нагативни събитията, щом не сте ги разбрали..........
А според Християнството,Исус Христос синът божии умира за нас и поема на плещите си нашите грехове.И съответно всички християни нямат грехове защото са изкупениТогава ми е чудно,какви грехове плащат.
Аз в карма не вярвам,вярвям,че човек сам гради съдбата си със своите мисли и чувства.
В една от книгите на Норбеков пишеше за случаи на клинична смърт и как ги изследват интересни резултати и там се потвърждава,че има живот след смърта.
Аз в карма не вярвам,вярвям,че човек сам гради съдбата си със своите мисли и чувства.
В една от книгите на Норбеков пишеше за случаи на клинична смърт и как ги изследват интересни резултати и там се потвърждава,че има живот след смърта.
Негативните влияния в живота на един човек идват от грешки в минали инкарнации.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
дамм то и първородния грях е заради стари прегрешения, айде моля.
човек не се ражда обременен с грехове.
Цикълът на преражданията,както и възможността на човек да греши започват от Лемурийската епоха. Тогава духовните тела на човека се потопяват и се обвързват със света на материята. Усъвършенстването на човека се измерва с постепенното преодоляване на злото. Но възникването на злото е необходимо за общочовешката еволюция. Ако няма препятсващи сили нямам как човек да върви напред в своето развитие като ги преодолява. Грехът от минала инкарнация кара човек да страда, но и същият този грях може да го подтикне да мобилизира своите сили и да се стреми да се справи с пречките.
Друг вариант е преди раждането човек да си избере труден житейски път.
В този случай духът сама избира трудния живот с оглед на това да придобие определени опитности, които в една бъдеща инкарнация могат да бъдат полезни на само за отделният дух, но и за цялото човечество.
Цялото щастие, което може да се случи на човек на земята е като един вид благословия от света на духа. То няма връзка с кармата.
Когато човек върши добро в тази си инкарнация не може да очаква, че в един бъдещ живот това добро ще му се върне по някакъв начин. Колкото повече човек не допуска грешки в дадената си инкарнация, толкова повече той има свободната воля да върши добро в една бъдеща инкарнация.
дамм то и първородния грях е заради стари прегрешения, айде моля.
човек не се ражда обременен с грехове.
Предлагам ти и още една възможност - друг да избере труден житейски път за човека, коригирайки може би неговия избор в определен етап от живота му.
Какво мислите за такъв вариант? Много ми е интересно Хайде моля.... 
А според Християнството,Исус Христос синът божии умира за нас и поема на плещите си нашите грехове.И съответно всички християни нямат грехове защото са изкупениТогава ми е чудно,какви грехове плащат.
Аз в карма не вярвам,вярвям,че човек сам гради съдбата си със своите мисли и чувства.
В една от книгите на Норбеков пишеше за случаи на клинична смърт и как ги изследват интересни резултати и там се потвърждава,че има живот след смърта.
Аз в карма не вярвам,вярвям,че човек сам гради съдбата си със своите мисли и чувства.
В една от книгите на Норбеков пишеше за случаи на клинична смърт и как ги изследват интересни резултати и там се потвърждава,че има живот след смърта.
Всеки е напълно свободен да вярва или да не вярва в Кармата.
Духовно-научното изследване категорично потвърждава нейното наличие.
.
Доминират скептично настроените, а анкетата.........май показва ,че надделяват другите
но си мълчат
Пишете бе хора,не се притеснявайте да споделите .
Който иска да ви вярва,всеки има избор все пак,темата е интересна и малко или много ни интересува всички.
Доминират скептично настроените, а анкетата.........май показва ,че надделяват другите
но си мълчатПишете бе хора,не се притеснявайте да споделите .
Който иска да ви вярва,всеки има избор все пак,темата е интересна и малко или много ни интересува всички.
кои другите
завърнали се от отвъдното няма.
иначе, давам много да науча какво се крие зад отвъдното
.
Религиите, в частност и православието имат своето голямо значение за общочовешкото развитие.
Обективно погледнато те предствляват само един етап от това развитие .
Хората, които са писали религиозните документи, като Светата Библия са имали преки опитности в духовните светове.
Съвременното човечество също може да придобие опитности в духовните светове, като тези опитности ще бъдат в съответствие със съвремнният му етап на развитие.
Посветените и в миналото и днес са били напълно ясно с прераждането и кармата, като духовни факти.
Религиозните документи, които са стигнали до наши дни, за съжаление представляват само една малка част от цялото писмено богатсво на древната мъдрост.
Обективно погледнато те предствляват само един етап от това развитие .
Хората, които са писали религиозните документи, като Светата Библия са имали преки опитности в духовните светове.
Съвременното човечество също може да придобие опитности в духовните светове, като тези опитности ще бъдат в съответствие със съвремнният му етап на развитие.
Посветените и в миналото и днес са били напълно ясно с прераждането и кармата, като духовни факти.
Религиозните документи, които са стигнали до наши дни, за съжаление представляват само една малка част от цялото писмено богатсво на древната мъдрост.
Xylometazolin,тези неща,които говориш са интересни,но не са православно-християнски.В православието няма прераждане и карма.
Ани27, недей така - "помислете малко". Знаеш ли като се размисля до какви висини стигам? Не е добър този път. Не може само с мисли, трябва и емпиризъм - да установявам фактите чрез практика. Сега, друг е въпросът, че при достатъчно упоритост с определени практики, може и "да ми се дадат" все някакви факти. Но определено само аз ще си ги виждам. Нищо не отричам, само споделям моите духовни терзания.