Какво има след смъртта?

Моята информация е, че адът (Хадес) в превод означава "общ гроб" - място за тези, които са заслужили вечно унищожение (а не вечни мъки), тоест няма да им бъде даден вечен живот. А кои ще бъдат завинаги унищожени? Има прекалено много престъпници, убийци и т.н., които не се разкайват за своите постъпки.

Кой прави наблюденията и анализите?
Има ли изчислен коефициент за статистическа достоверност на "резултатите"?

При Спасителя си?

ПП
Я, моята информация е същата като на anjali, ама 1:1.

Прегледах набързо, но не открих някой да бъде изнасян.

Струва ми се, обаче, че авторът е бил "пуснал котлона" поне на 4...

Много автори са така. Вълци ближат люти рани, орлици пазят сенки, земя и небо пеят песни, самодиви фърчат... Пълна лудница. На никого не може да се вярва.

И ти си права.

Да де, ама поетите не претендират, че описват реални събития и четящите поезия не се кълнат в нея, за разлика от някои читатели на Библията, нъл тъй. 

Това едно на ръка.

Иначе при по-широка интерпретация, всичко може да значи всичко. И колкото по-мъгляво е казано, толкова повече интерпретации търпи.

За справка - Нострадамус например.

  Ето какво съм чела по въпросите за Ада. Мисля, че е подкрепено с доста цитати, макар и те , в различните Писания здраво да си противоречат един на друг, поради което аз лично стройно обяснение, еднозначно, в тази теория да не намирам.
  В изучаването на тази тема е важно първо да разберем какво учи Библията за „царството” на смъртта.

   В еврейските стихове думата, използвана за описание на царството на смъртта, е „Шеол.” Тя просто означава „мястото на смъртта” или „мястото на покойните души/духове.” Новозаветната дума на гръцки, която е използвана за ад, е „Хадес”, която също се отнася към „мястото на смъртта.” Други Писания в Новия завет показват, че Шеол/Хадес е временно място, където душите са пазени, очаквайки крайното възкресение и наказание. Откровение 20:11-15 дава ясно разграничение между двете. Адът (огненото езеро) е постоянното и крайно място за наказание на изгубените. Хадес е временно място. Тоест „Ада” е бъдещо място, започващо да действа след съда пред Големия бял престол (Откровение 20:11-15).

Шеол/Хадес е място с две отделения (Матей 11:23; 16:18; Лука 10:15; 16:23; Деяния 2:27-31), местообитанията на спасените и изгубените. Жилището на спасените е наречено „Рай” и „Авраамово лоно.” Местообитанията на спасените и изгубените са разделени от „утвърдена голяма бездна” (Лука 16:26). Когато Исус се възнесе на небето, Той взе обитателите на Рая (вярващи) със Себе Си (Ефесяни 4:8-10). Страната от Шеол/Хадес с изгубените остана непроменена. Всички мъртви невярващи отиват там, очакващи крайното си наказание в бъдещето. Исус ходил ли е в Шеол/Хадес? Да, съгласно Ефесяни 4:8-10 и 1 Петрово 3:18-20.

   Тоест - като умрем, отиваме в едно временно място, според тия отци, разделено на място на, фигуративно казано, спасени и изгубени. Крайния съд, пред Престола, ще дойде обаче в един неопроделен момент, именно след въпросния як катаклизъм, описан в Откровението. И след това, едни ще бъдат спасени, а други, според мен отиват директно в огненото езеро на крайното наказание. Ако вие смятате, че вместо това се унищожават до атом, аз естествено няма как да споря, след като никой от нас не го знае реално.
   Но концепцията "вечни мъки", е доста различна от малко мъчения за грешните, докато дойде Страшния съд, а тя определено съществува в християнството, поне според мен и редица хилядократно по-компетентни хора.

      За разлика от любимия ми богослов К.С.Луис, който смята, че именно тая странност и факта, че е трудно за разбиране, в сравнение с редица простички и логични религии правят християнството достоверно, аз някак си интуитивно чувствам, че  по-скоро концепцията е измислена именно с цел под страх от вечни мъки хората да бъдат насочвани към едно определено поведение, а Бог, или Висшия абсолют, или както искате го наричайте, според мен не се занимава с хорските грехове - той ни е дал свободна воля да се занимаваме ние с тях, и бъдещото ни състояние след смъртта не зависи от тях. Така мисля аз, но естествено, не мога да го докажа

 Но концепцията "вечни мъки", е доста различна от малко мъчения за грешните, докато дойде Страшния съд, а тя определено съществува в християнството, поне според мен и редица хилядократно по-компетентни хора.

Е това не го разбрах   Хем така, хем иначе

Ооо, ама разбира се. Дето Нострадамус, там и Библията, или поне части от нея, според мен.

Iris04, чудесно обяснение, благодаря!

Иначе за К.С. Луис - почти нищо от него не съм чела, освен  "The Screwtape Letters".

Една от малкото "християнски" книги, които наистина с удоволствие препрочитам.

Аз не знам дали живот ще има и след смъртта , но мога да ви разкажа какво ми се случи преди години . На два  пъти ми се е налагало да бъда под пълна упойка . Първия път като се събудих имах   спомен ,че съм пътувала през нещо като тунел , който приличаше по-скоро на метална огромна траба .Не виждах нищо друго освен лъскавите стени на тунела и една ярка светлина пред мен ,която беше в далечина . Друго нищо не помня , но това беше толкова реално ,че ако е било сън ,то просто беше като реалност !

Добра анестезия.

Не ще да е била толкова добра.
От моите нямам никакъв спомен, както неусетно заспах, така и се събудих.
Без тунели, светлини, полети насън или прилошаване след това.