- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Unadaptable,Това ядосано дете си ти, нали?? Не го пусна да влезе, да си изкара яда 
Нещо от детството ми се струва на мен, че е причината....
Като малка имала ли си моменти на "самоизяждане", обвинявала ли си някого за нещо, себе си??
Простила ли си... а на себе си....
Нещо от детството ми се струва на мен, че е причината....
Като малка имала ли си моменти на "самоизяждане", обвинявала ли си някого за нещо, себе си??
Простила ли си... а на себе си....
Не съм имала моменти в детството, когато съм се самообвинавала в нещо. Съзнателно никога. Ако е имало нещо на подсъзнателно ниво, не го помня...
Бях много кротко, спокойно и пасивно дете. Образът на развилнялото се момиченце, което рита и блъска по вратата, за да влезе изобщо не се покрива с мен. Отворих му, но не успя да влезе. Слава богу!Много жестоко съжалявам, че изгоних мъжа и жената, не мога да си простя.
Лъки, надявам се да дойдат, особено ако имам нужда пак от тях. Всъщност те са с мен, аз съм разочарованието май.... 
Не се самообвинявай, няма смисъл. Така още повече се объркваш. Отвори нова страница и реши за себе си какво искаш, кой път ще следваш, колко искаш да знаеш.
Когато вземеш решението, ама истинското решение, намерението по кастанедски, тогава пъзела ще се нареди.
Не се вглеждай в детето. Забрави това.
Имаш нужда от заземяване. Да живеш в сега-то. Едно просто начало е да благодариш. За всичко. преди да се нахраниш, благодариш, наслаждаваш на на всяка хапка храна. Ходиш в гората - благодариш. И така. Това заземява и носи покой. Когато си спокойна, може и решенията да дойдат.
Сега ми приличаш на детето, дето блъска по вратата, търси отговори, ядосва се, че не рабира отварят му, но то се инати и не влиза. Не беше ли така съня ти?
ПС. прости ми, ако те обърквам. Пиша на прима виста, така ми идва отвътре. Никак не го считай за някаква истина.
Когато вземеш решението, ама истинското решение, намерението по кастанедски, тогава пъзела ще се нареди.
Не се вглеждай в детето. Забрави това.
Имаш нужда от заземяване. Да живеш в сега-то. Едно просто начало е да благодариш. За всичко. преди да се нахраниш, благодариш, наслаждаваш на на всяка хапка храна. Ходиш в гората - благодариш. И така. Това заземява и носи покой. Когато си спокойна, може и решенията да дойдат.
Сега ми приличаш на детето, дето блъска по вратата, търси отговори, ядосва се, че не рабира отварят му, но то се инати и не влиза. Не беше ли така съня ти?
ПС. прости ми, ако те обърквам. Пиша на прима виста, така ми идва отвътре. Никак не го считай за някаква истина.
Казват, че в момента се води война за души.....
Кой я води тази война?
От астрала ли ги събират тези души?За съня на Ън не мога да взема отношение, защото все когато го е разказвала, аз влизам след като е изтрит.
Горе-долу добих впечатления обаче. Интересно, много интересно.
Напомня ми за виденията на Тара, когато ходеше при онази пишман-магьосница. (за който е гледал "Истинска кръв")
Не съм гледала "Истинска кръв" и не знам там за какво се разказва....
Но този сън с детето мисля, че не може да се разбере без това, което беше преди него. Преди него има други неща...не знам каква е думата....видения... медитация... транс... общуване със свръхсъзнанието....
Не съм изтрила нищо, Хексе,...просто не разказах всичко, а болднах едно изречение.
Войната за души не ме учудва. Сега точно е момент за такова нещо, много души са тук сега и си е време, не се знае кога пак ще са толкова много.
Но този сън с детето мисля, че не може да се разбере без това, което беше преди него. Преди него има други неща...не знам каква е думата....видения... медитация... транс... общуване със свръхсъзнанието....
Не съм изтрила нищо, Хексе,...просто не разказах всичко, а болднах едно изречение.
Войната за души не ме учудва. Сега точно е момент за такова нещо, много души са тук сега и си е време, не се знае кога пак ще са толкова много.
Не знам дали и доколко е така, но съм попадала на история, в която се разказва за имперски междупланетни войни. От една страна Орион, от друга Сириус. Та някъде в разгара на войната си ни създали, не знам точно защо - дали е било нужда от души или както казват нужда от злато и роби да го добиват. Помните "Междузвездни войни", бунтовната принцеса, планетата с двете слънца....Май това се разиграва някъде там и ние някак сме намесени. Може би за такава война за души става дума?
На различните същности им трябва нашата енергия. За да живеят те. Хранят се с емоции.
Страх главно.
Страх главно.
Трудно ми е да си го представя как става на практика. В крайна сметка ние инкубатори за емоции ли сме или свободни същности (души) с право на избор?
Не съм гледала "Истинска кръв" и не знам там за какво се разказва....
Ако имаш свободно време, гледай го. Мисля че вече излиза и 6-ти сезон.
Общо взето филма се разказва за вампири, доста свеж поглед върху вампиризма.
Има намесени и други същности - феи, върколаци, менади, превръщенци...
Доста добра история за произхода на Лилит, каквито се сетиш шамани, магьосници, уика..
И в същото време филма създава усещането за някаква реалност.
Моето мнение за съня на Ън, се припокрива с това на Самър. Доколкото съм чела за тълкуването на сънища, когато сънуваш някой, то той се има предвид като твоята представа за него и се прави връзка с тази част от характера ти, която съответсва на тази твоя представа. Абе не знам дали ме разбрахте, но точен пример е тълкуването на Самър. 
Според теориите на конспирациите, сме роби, отгледани за енегия.
Според мен, горното е вярно. Но, първоначалният ни замисъл е, че сме свободни души. После са ни пленили. Също и пленителите произлизат от Бога.
Въпрос на свободен избор е дали да дадеш енергията си. Дани ще запазиш баланса, останеш неутрален и ползваш собствената си енергия за лично развитие, а не да храниш полярности.
Според мен, горното е вярно. Но, първоначалният ни замисъл е, че сме свободни души. После са ни пленили. Също и пленителите произлизат от Бога.
Въпрос на свободен избор е дали да дадеш енергията си. Дани ще запазиш баланса, останеш неутрален и ползваш собствената си енергия за лично развитие, а не да храниш полярности.
Според теориите на конспирациите, сме роби, отгледани за енегия.
Според мен, горното е вярно. Но, първоначалният ни замисъл е, че сме свободни души. После са ни пленили. Също и пленителите произлизат от Бога.
Въпрос на свободен избор е дали да дадеш енергията си. Дани ще запазиш баланса, останеш неутрален и ползваш собствената си енергия за лично развитие, а не да храниш полярности.
Според мен, горното е вярно. Но, първоначалният ни замисъл е, че сме свободни души. После са ни пленили. Също и пленителите произлизат от Бога.
Въпрос на свободен избор е дали да дадеш енергията си. Дани ще запазиш баланса, останеш неутрален и ползваш собствената си енергия за лично развитие, а не да храниш полярности.
Т.е. ние решаваме дали да дадем енергията си, а не ни я взимат?
Доста е объркано, откъде може да разберем дали храним някого или не?
Аз пак си мисля, че всичко зависи от нас. Да даваме или не.
Примерно, новините предизвикват страх, повечето филми също. Ние избираме дали да се хванем на тази въдица.
Друг е въпросът, че някои смятат, че ме "генно модифицирани"
да се хващаме на въдицата.
Пак стигам до личният еффорт.
Примерно, новините предизвикват страх, повечето филми също. Ние избираме дали да се хванем на тази въдица.
Друг е въпросът, че някои смятат, че ме "генно модифицирани"
да се хващаме на въдицата.Пак стигам до личният еффорт.
Аз пак си мисля, че всичко зависи от нас. Да даваме или не.
Примерно, новините предизвикват страх, повечето филми също. Ние избираме дали да се хванем на тази въдица.
Друг е въпросът, че някои смятат, че ме "генно модифицирани" да се хващаме на въдицата.
Пак стигам до личният еффорт.
Примерно, новините предизвикват страх, повечето филми също. Ние избираме дали да се хванем на тази въдица.
Друг е въпросът, че някои смятат, че ме "генно модифицирани"
да се хващаме на въдицата.Пак стигам до личният еффорт.
T.e. ако бъдем безстрашни, няма да храним никого? Не разбирам каква е идеята, мен от филми и новини не ме е страх. Страх ме е от реални неща, които се случват, страх ме е и от евентуални реални неща, които биха могли да се случат. Може би са част от инстинктите ни. ако зависи от нас... трудно бих се преборила с инстинктите си, а и някак не ми се струва естествено..