- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Намерихте ли пукнатина в логиката му, а?
Имам приятелка матемачика, да я питам за редиците. Нещо недовършено ми се струва. И к'во за безкрайност? Как да докажем, че безкрайност е безкрайност.
Утре ще ида си купя книгите на Хоукинг и ще чета, може пък да разбера нещо.
Много често материализма допуска волността да прехвърля законите на външният свят в духовната област.
Ето още един пример : В редица 1/ нека наредим числата 1,2,3,4 до безкрайност .
В редица 2/ нека наредим същите числа, само че събрани със самите себе си. А именно 2,4,6,8 и т.н. до безкрайност.
Съвременната наука твърде често борави с понятието безкрайност. Само че тука стигаме до абсурда да признаем, че безкрайността в първата редица е два пъти по-малка от безкрайността във втората редица. Логично няма как една безкрайност да е два пъти по - малко или по-голяма.
Ето още един пример : В редица 1/ нека наредим числата 1,2,3,4 до безкрайност .
В редица 2/ нека наредим същите числа, само че събрани със самите себе си. А именно 2,4,6,8 и т.н. до безкрайност.
Съвременната наука твърде често борави с понятието безкрайност. Само че тука стигаме до абсурда да признаем, че безкрайността в първата редица е два пъти по-малка от безкрайността във втората редица. Логично няма как една безкрайност да е два пъти по - малко или по-голяма.
Какво наричаш "безкрайността в първата редица"? Ако говориш за това, към какво клонят тези две редици - то те са разходящи - и двете клонят към безкрайност.
Няма такова нещо като като "два пъти по-голяма безкрайност". Понякога се казва, че едната редица клони по-бързо към определена граница. В случая (ако имаше граница) - два пъти по-бързо.
Нещо си пропуснала да се запознаеш със законите на материализма и съвременната наука.
Предлагам да се върнеш на по-позната почва и да ни разкажеш за доказателствата за груповия Аз на минералите. jumba,на мен ще ми е интересно да прочета за хората и миналите им животи.Подкрепям написаното от теб,аз вярвам в това ,че е така,дори да не съм го изживявала!Веднъж сънувах,че летя из Космоса,но не бях аз тялом,всъщност нямаше го тялото ми,а нещо друго като сила/енергия,но знаех,че съм аз,не мога да го опиша.Просто се носих из пространството,беше неуписуемо.Това не беше обикновен полет,може би е нещо такова изживяването,за което споделяш,само че аз го изживях чрез съня си.
Ето една интересна статия ат ELLE
http://www.michielhegener.nl/artikelen/Reincarnation%20Revisited … cember%202010.pdf
Случаят с момченцето , което си спомня ясно , смъртта си като пилот на самолет е много широко обсъждан в Америка, защото има много доказателства.Повечето от информацията за съжаление е на английски ,ако някой има желание мога да пусна линкове.
Също така в youtube http://www.youtube.com/watch?v=HayY1yyXnn0 има много яки клипове за регресивната хипноза на няколко домакини , който казват къде са живяли в предишния си живот.В последствие екипа който снима филма тръгва и открива адресите и потвъждава всички факти ,които са споменали по време на регресивната хипноза.
Друг известен изследовател на реинкарнацията е американския професор Ян Стивънсън, който има написана книга с най -убедителните случай на прераждане.Най-често за минали животи си спомнят деца на възраст от 2 до 4 години.Ако родителите обърнат внимание на думите им могат да се проследят събитията, местата и факти от разказите им.
За мен една от най -убедителните истории е на Шанти Деви .За съжаление на български намирам само този линк http://www.occultism.biz/content/view/1565/80/.Като го прочетох на английски беше много по -зашеметяващо.
Засега толкоз от мен , ако има интерес мога да продължа
На мен като цяло ми е интересно това, което пише в Библията по този въпрос. Там се отрича безсмъртието на душата и преражданията. Всички, които виждат тези тунели и светлини, всъщност не са били мъртви. Защото мъртвец не може да възкръсне, освен като дойде Страшния съд.
Но ми е интересно като дойде времето на Страшния съд (когато ще възкръснат и мъртвите), вярващите ще отидат в рая, невярващите - в ада. А за децата казано ли е нещо конкретно по този въпрос, защото те са неопределени (който е чел Библията)?
Но ми е интересно като дойде времето на Страшния съд (когато ще възкръснат и мъртвите), вярващите ще отидат в рая, невярващите - в ада. А за децата казано ли е нещо конкретно по този въпрос, защото те са неопределени (който е чел Библията)?
Е, то без тях не може.
...А за децата казано ли е нещо...
Матей 18:1-4
В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
На мен като цяло ми е интересно това, което пише в Библията по този въпрос. Там се отрича безсмъртието на душата и преражданията. Всички, които виждат тези тунели и светлини, всъщност не са били мъртви. Защото мъртвец не може да възкръсне, освен като дойде Страшния съд.
Но ми е интересно като дойде времето на Страшния съд (когато ще възкръснат и мъртвите), вярващите ще отидат в рая, невярващите - в ада. А за децата казано ли е нещо конкретно по този въпрос, защото те са неопределени (който е чел Библията)?
Но ми е интересно като дойде времето на Страшния съд (когато ще възкръснат и мъртвите), вярващите ще отидат в рая, невярващите - в ада. А за децата казано ли е нещо конкретно по този въпрос, защото те са неопределени (който е чел Библията)?
Защо да не са умряли?Съвсем умряли са си били хората, поне що се отнася до съвременната наука.Били са в клинична смърт , което според Уикипедията е „Клинична смърт се нарича естественото спиране на животоподдържащите функции кръвообращение и дишане“- което означава –няма дишане, няма сърдечна дейност , няма и мозъчна дейност – права линия на апаратите .
Според мен не бива да се забравя , че е много възможно през вековете в Библията да се добавят текстове, като например тези за страшния съд за да се манипулира и управлява народа.Така , че не е много сигурно ,че тази информация е абсолютно вярна.
Във Америка и Англия в момента тече 3 -4 годишно проучване в множество големи болници , където са поставени знаци на височината на тавана ,който се очаква да бъдат разчетени от хора, които са в сърдечен арест, тоест са си съвсем умряли и са се върнали за да разкажат след това.Изследването се провежда от д-р Сам Парния и се нарича The AWARE (AWAreness during REsuscitation) study. http://www.nourfoundation.com/events/Beyond-the-Mind-Body-Proble … -AWARE-study.html Очаква се резултатите да излязат другата година.Което не е толкова далечее. В това изследване докторът и неговите колеги се опитват да докажат наличието на душа .
Ще се опитам да обясня по-добре.Тъй като много от хората ,които са в клинична смърт твърдят , че излизат от тялото си и наблюдават от тавана опитите на медицинският персонал да ги съживи, докторът е окачил надписи които могат да се видят само от тавана.Той очаква някой от оцелелите да разчете знаците и да ги докаже.Това състояние извън тялото на английски се нарича OBE (out of body experience) и може да се използва като доказателство за съществуването на разум извън тялото. http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=488&aid=11545
Много интересен е случаят на Пам Рейнолдс, която изкуствено е въведена в клинична смърт на операционната маса и също разказва за наблюденията си от тавана по време на операцията.Има клипчета във http://vbox7.com/ - казва се Денят на моята смърт.
Пам Рейнолдс била известна композиторка, певица и работеща майка. Но през 1991 г. тя заболяла тежко. Имало една последна надежда за Пам. Тя тръгнала на своето последно пътуване, както смятала - към Неврологичния институт Бароу във Финикс, Аризона. Неврохирургът доктор Робърт Спецлър решил да поеме случая на Пам въпреки нищожния шанс. Операцията, която предстояла на Пам, се наричала застой. Телесната й температура щяла да бъде снижена до 10-15 градуса по Целзий, сърцето и дишането й щели да спрат, а кръвта щяла да бъде източена от главата й. Пам щяла да бъде в клинична смърт за цял час по време на операцията.
Не помня операционната зала. Изобщо не видях доктор Спецлър. Един от неговите асистенти беше с мен през цялото време. След това нищо. Абсолютно нищо. Докато не чух звука.Звукът беше... неприятен. Отвратителен. Напомни ми за зъболекарски кабинет. Горната част на главата ми изтръпна и аз някакси излязох през нея. И гледах надолу към тялото си. Знаех, че това е моето тяло, но не ми пукаше. Гледната ми точка беше някъде над рамото на лекаря. Помня инструмента в ръката му - той приличаше на електрическата ми четка за зъби. Аз си мислех, че ще отворят черепа ми с трион. Бях чула думата "трион", но това приличаше по-скоро на свредел. Дори имаше малки накрайници в кутия, която приличаше на кутията, където баща ми държеше отверките си. Помня, че чух отчетливо женски глас да казва: Имаме проблем. Артериите й са твърде малки. Почувствах някакво присъствие. Обърнах се да го погледна и тогава видях малките точици светлина. Светлината започна да ме дърпа към себе си. Това беше почти физическо усещане. Знам как звучат думите ми. Все пак, това е истината. Имаше някакво физическо усещане - приличаше на много бързо спускане по хълм. И аз се понесох към светлината. Когато се приближих, започнах да различавам отделни фигури и определено чух баба ми да ме вика - тя имаше отличителен глас. Отидох при нея и се почувствах страхотно. Видях чичо си, който почина само на 39 години. Той ме беше научил да свиря на китара. Видях много познати и много непознати хора, но знаех, че по някакъв начин съм свързана с тях. Попитах дали Бог е светлината и отговорът беше: "Не, Бог не е светлината. Светлината се случва, когато Бог диша." Спомням си как си помислих, че стоя в дъха на Бог. В един момент ми беше напомнено, че трябва да се връщам. Естествено, аз бях решила да се върна още преди да легна на масата. Но колкото повече стоях там, толкова повече ми харесваше. Моят чичо беше този, който ме върна в тялото ми. Но когато стигнах до тялото си и го погледнах, не исках да вляза в него. То изглеждаше толкова лишено от живот. Знаех, че ще има болка, затова не исках да се връщам. Той ме убеждаваше. Каза, че било като да скочиш в плувен басейн. Отказах. "Ами децата?" "Всичко ще бъде наред с тях"... "Скъпа, трябва да се върнеш." "Не." И той ме бутна. Доста време мина, но мисля, че вече съм готова да му простя. И се приземих. Видях тялото ми да поскача, след което той ме бутна в него.
Случаят на Пам сочи, че някакси тя е имала работещи сетива и памет по време на клинична смърт. Това предполага възможността за разделение на мозъка и съзнанието. Учените признават, че още не са открили какво представлява мозъка и какво е съзнанието. Винаги е било загадка какво сме ние. Този въпрос е един от най-старите, най-значителни и вълнуващи предизвикателства, които науката тепърва ще решава.
Насред пустинята в Аризона има един учен, който се опитва да намери отговорите - да открие какво точно е мозъка и да обясни как се случва съзнанието. Професор Стюарт Хамероф е анестезиолог и ръководител на проучванията на съзнанието в Аризонския университет в Тъксън. Професор Хамероф е работил с британския лекар сър Роджър Пенроуз по разработването на теория за съзнанието, която може да ни приближи до разбирането как и кога се случват близките до смъртта преживявания. Професор Хамероф изучавал микроскопично малки структури, наречени микротубули, които се намират в клетките, формиращи мозъка. Той вярва, че точно на това микроскопично ниво мозъкът създава съзнанието. Според него, микротубулите са миникомпютри, които организират клетъчните дейности в мозъка. Той изучава поведението и структурите вътре в самите микротубули. По негово мнение, микротубулите оперират като квантови компютри.
Възможността да бъдеш на две места едновременно е известна като супер-позициониране във време-пространствената геометрия. Тя се смята за фундаментално качество и за основа на вселената. Според Хамероф и Пенроуз, съзнанието се получава точно там, в най-първичното ниво на вселената, дълбоко в мозъка ни. Тяхната теория се базира на едно установено поле в науката - закона за относителността, открит от Айнщайн. Според Айнщайн, всичко - материя, енергия, пространство и време - работи помежду си дори в най-ниските мащаби. Точно на това ниво може да съществува съзнанието, свързано с мозъка чрез квантовите процеси в микро-тубулите - вътре в нервните клекти. Това може да обясни как се случват близките до смъртта преживявания.
Теорията на професор Стюарт Хамероф може да ни подскаже какво би представлявал живота след смъртта - един свят, за който нямаме нито технологията, нито научната способност да разберем напълно. Но едно е ясно и доказано - близките до смъртта преживявания имат огромен ефект върху хората, които са ги изпитали, защото за тях живота продължава и след смъртта.
Не помня операционната зала. Изобщо не видях доктор Спецлър. Един от неговите асистенти беше с мен през цялото време. След това нищо. Абсолютно нищо. Докато не чух звука.Звукът беше... неприятен. Отвратителен. Напомни ми за зъболекарски кабинет. Горната част на главата ми изтръпна и аз някакси излязох през нея. И гледах надолу към тялото си. Знаех, че това е моето тяло, но не ми пукаше. Гледната ми точка беше някъде над рамото на лекаря. Помня инструмента в ръката му - той приличаше на електрическата ми четка за зъби. Аз си мислех, че ще отворят черепа ми с трион. Бях чула думата "трион", но това приличаше по-скоро на свредел. Дори имаше малки накрайници в кутия, която приличаше на кутията, където баща ми държеше отверките си. Помня, че чух отчетливо женски глас да казва: Имаме проблем. Артериите й са твърде малки. Почувствах някакво присъствие. Обърнах се да го погледна и тогава видях малките точици светлина. Светлината започна да ме дърпа към себе си. Това беше почти физическо усещане. Знам как звучат думите ми. Все пак, това е истината. Имаше някакво физическо усещане - приличаше на много бързо спускане по хълм. И аз се понесох към светлината. Когато се приближих, започнах да различавам отделни фигури и определено чух баба ми да ме вика - тя имаше отличителен глас. Отидох при нея и се почувствах страхотно. Видях чичо си, който почина само на 39 години. Той ме беше научил да свиря на китара. Видях много познати и много непознати хора, но знаех, че по някакъв начин съм свързана с тях. Попитах дали Бог е светлината и отговорът беше: "Не, Бог не е светлината. Светлината се случва, когато Бог диша." Спомням си как си помислих, че стоя в дъха на Бог. В един момент ми беше напомнено, че трябва да се връщам. Естествено, аз бях решила да се върна още преди да легна на масата. Но колкото повече стоях там, толкова повече ми харесваше. Моят чичо беше този, който ме върна в тялото ми. Но когато стигнах до тялото си и го погледнах, не исках да вляза в него. То изглеждаше толкова лишено от живот. Знаех, че ще има болка, затова не исках да се връщам. Той ме убеждаваше. Каза, че било като да скочиш в плувен басейн. Отказах. "Ами децата?" "Всичко ще бъде наред с тях"... "Скъпа, трябва да се върнеш." "Не." И той ме бутна. Доста време мина, но мисля, че вече съм готова да му простя. И се приземих. Видях тялото ми да поскача, след което той ме бутна в него.
Случаят на Пам сочи, че някакси тя е имала работещи сетива и памет по време на клинична смърт. Това предполага възможността за разделение на мозъка и съзнанието. Учените признават, че още не са открили какво представлява мозъка и какво е съзнанието. Винаги е било загадка какво сме ние. Този въпрос е един от най-старите, най-значителни и вълнуващи предизвикателства, които науката тепърва ще решава.
Насред пустинята в Аризона има един учен, който се опитва да намери отговорите - да открие какво точно е мозъка и да обясни как се случва съзнанието. Професор Стюарт Хамероф е анестезиолог и ръководител на проучванията на съзнанието в Аризонския университет в Тъксън. Професор Хамероф е работил с британския лекар сър Роджър Пенроуз по разработването на теория за съзнанието, която може да ни приближи до разбирането как и кога се случват близките до смъртта преживявания. Професор Хамероф изучавал микроскопично малки структури, наречени микротубули, които се намират в клетките, формиращи мозъка. Той вярва, че точно на това микроскопично ниво мозъкът създава съзнанието. Според него, микротубулите са миникомпютри, които организират клетъчните дейности в мозъка. Той изучава поведението и структурите вътре в самите микротубули. По негово мнение, микротубулите оперират като квантови компютри.
Възможността да бъдеш на две места едновременно е известна като супер-позициониране във време-пространствената геометрия. Тя се смята за фундаментално качество и за основа на вселената. Според Хамероф и Пенроуз, съзнанието се получава точно там, в най-първичното ниво на вселената, дълбоко в мозъка ни. Тяхната теория се базира на едно установено поле в науката - закона за относителността, открит от Айнщайн. Според Айнщайн, всичко - материя, енергия, пространство и време - работи помежду си дори в най-ниските мащаби. Точно на това ниво може да съществува съзнанието, свързано с мозъка чрез квантовите процеси в микро-тубулите - вътре в нервните клекти. Това може да обясни как се случват близките до смъртта преживявания.
Теорията на професор Стюарт Хамероф може да ни подскаже какво би представлявал живота след смъртта - един свят, за който нямаме нито технологията, нито научната способност да разберем напълно. Но едно е ясно и доказано - близките до смъртта преживявания имат огромен ефект върху хората, които са ги изпитали, защото за тях живота продължава и след смъртта.
jumba, такъв експеримент вече е правен. Никой не е могъл да каже какъв е надписът и заключението е, че пациентите реално не са "излизали" от тялото си и всичко е илюзия. Гледах филм за това.
Траен ефект върху психиката може да има и след употреба на наркотични вещества- могат съвсем да променят мирогледа и отношението към света. Понякога и след реалистичен сън човек се чувства променен, но за по-кратко.
Тия неща сме ги бистрили по други теми.
Траен ефект върху психиката може да има и след употреба на наркотични вещества- могат съвсем да променят мирогледа и отношението към света. Понякога и след реалистичен сън човек се чувства променен, но за по-кратко.
Тия неща сме ги бистрили по други теми.
На мен като цяло ми е интересно това, което пише в Библията по този въпрос. Там се отрича безсмъртието на душата и преражданията. Всички, които виждат тези тунели и светлини, всъщност не са били мъртви. Защото мъртвец не може да възкръсне, освен като дойде Страшния съд.
Защо да не са умряли?Съвсем умряли са си били хората, поне що се отнася до съвременната наука.Били са в клинична смърт , което според Уикипедията е „Клинична смърт се нарича естественото спиране на животоподдържащите функции кръвообращение и дишане“- което означава –няма дишане, няма сърдечна дейност , няма и мозъчна дейност – права линия на апаратите .
"Смъртта никога не е мигновен акт, а продължителен процес, който настъпва в 3 последователни стадия: агония, клинична и биологична смърт. Необратима е биологичната смърт. Клиничната смърт се характеризира с изчезване на пулс и дишане. Тъканите и клетките на организма още не са получили необратими изменения. Ако по някакъв начин се възстановят пулсът и дишането, животът се възвръща. Този критичен период трае 5-7 минути. "
Това е от гл.т. на науката и не противоречи на тълкуванията на Библията конкретно за прераждането и възкръсването. В Библията се казва, че човек умира само веднъж и вероятно се има предвид истинската, биологична смърт. След смъртта така и не разбрах душата дали спи до Страшния съд или отива на съд и във временен ад/рай до идването на Христос и вече вечната си присъда.
Холограма, мерси. Точно нещо такова търсех.