Какво има след смъртта?

Въобще не мисля, че всички самоубийци могат да се слагат под един знаменател. Много от тях са имали психично заболяване, други са го направили заради някаква висша цел, а някои пък просто не са могли да понесат повече страдание. Никой не си слага край на живота от хубаво. Въобще не мисля, че душата на човек, решил сам да сложи край на живота си не заслужава втори шанс.
А как се гледа на опитите за самоубийство? А на безразсъдната смелост и неоправдания риск, които завършват фатално?

Може би се има предвид само самоубийци, които са го направили с пълното съзнание какво вършат ?

Там е работата, че няма ясно разграничение между съзнаващи и несъзнаващи. Колкото хора, толкова и съдби. Най-вероятно има много хора, които искат да приключат с живота си, но просто не им стиска.

Внимавайте какво ще кажете, защото и аз съм пишман самоубиец.   Именно това беше повратната точка между религията и светското в мен (ако мога да се изразя на религиозен език). Мен са ме учили, че самоубийството е непростим грях, но нима Господ е толкова несправедлив, че ако човек е живял в пълна мъка и нищо хубаво не му се е случвало, после и да го съди, че е искал да приключи по-бързо? Все си мисля, че Господ е по-справедлив, а така или иначе в Библията не съм чела нищо за самоубийство.   Тук може Серафима да се намеси и да ми припомни някое позабравено стихче, или тълкувано по друг начин.  
Та съзнавах, че не мога да продължавам да съм свят човек, бях много чиста, ако мога така да се изразя, омъжих се девствена и да изневеря на съпруга ми би било най-тежкото престъпление, което можех да си представя. Тук става въпрос за първия ми съпруг. Обаче не можех и с него да продължа, не бях щастлива. Осъзнавах, че ще си намеря друг и за да не го правя, направих опит за самоубийство. За моя сегашна радост неуспешен. Там обаче умря онова, което бях до тогава. Добре че оживях! Честно казано не съжалявам. На човек не е отредено да е свят. Тръгнах по други мъже, зарязах религията и вярата и ми се отвориха очите за много други неща. Не съжалявам, че тръгнах по този път - само така човек може да се развива. Религията за мен е много вредно нещо, натрапва ти някакъв свят идеал, какъвто човек не може да е и го кара да се чувства виновен заради грешното си естество. Но аз мисля, че Бог, ако го има, че той е в състояние да ни разбере. Не малко Божи хора са били абсолютни грешници, особено ако някой чете Стария завет, ще се хване за главата. Вярно, в Новия е малко по-различно. И все пак мисля, че Бог е много по-толерантен от хората. Уважава погрешните човешки избори (като това да се обвържеш за неподходящ човек и после да търсиш друг).

И аз си мисля, че Бог (ако го има) е по-толерантен към тези неща. Може би има някакви така да се каже, по-уважителни причини човек да извърши това.

Може би всички сме минавали и през това(самоубийството) и сме го отхвърлили като погрешен модел. Но сме минавали. На някои предстои....От тази гледна точка не трябва да съдим. От позицията на човек, който се бори, за да остане, не разбирам доброволния отказ от живота. И съжалявам за всеки, който минава през този опит. Бог сигурно също.

Защо да е погрешен модел?

Хепи Куин, понеже питаш за цитат от Библията, просто го виж така само-убийство. Има заповед 'не убивай'. Съгласи се, че убийството е много много сериозен грях. Ами това е. Който е имал близък самоубиец знае какъв ужас е за всички околни, които никога до края на живота си няма да се възстановят от това самоубийство. Така че човек трябва да стисне зъби и да оцелява докато дойдат по-добри дни и да гони мисълта за самоубийство.
Мисля че особено за майка на малко дете е много лош избор. На една приятелка майка ѝ се самоубила, когато била малка. Тя имала тежка хронична болест. В резултат на това бащата започва да пуши и пие като луд и да ходи по жени безразборно и да деградира ужасно. Жалко е, но е факт. Не е казал на дъщеря си, но много години след като се запознахме ми разказа, че майката всъщност се самоубила. Както и да е, тази моя приятелка прекара живота си в пиянство и пушене с мъж като нея. Нещастните им две деца не знам как издържат в тази обстановка. На самата нея не ѝ е лесно.
Говорила съм и с други хора преживели самоубийци. Дори, когато е психично болен човекът, пак е ужасна травмата.
Църквата по принцип гледа снизходително на психично болните самоубийци. Но на близките им не им става по-леко от това. Знам за такива случаи. Не ви пожелавам някой ваш близък да се самоубие.
Като по-зряла жена мога да ви кажа, че в живота има и по-добри и по-лоши моменти. На млад човек му е по-трудно. Имала съм дълги периоди, когато не съм искала да живея, но са идвали по-добри моменти. Този живот е един кратък миг във вечността, едно изпитание, истинският живот идва след това, така мисля.
Колкото свидетелства за временна смърт на самоубийци да съм чела, всичките описват че са отишли на много страшно и мрачно място.

А защо да е правилен ? Със сигурност може да свършиш повече неща жив, отколкото мъртъв.

Не твърдя, че е правилен, но според теорията не би трябвало да се отличава от другите опити.

Аз загубих близък човек скоро.Сънувам го често,имам чувството,че просто е заминал някъде надалече..Вярвам,че има живот след смъртта..Сигурна съм,че е така..

А, моля, моля, деца не съм имала тогава...   Деца не желаех да имам докато не ме тресна нещо преди няколко години. Сега нямам такива самоубийствени намерения (след 10+ години), даже много се радвам на живота. За мен в момента  бракът е един вид подобно на самоубийство действие, но човек трябва да се опари, за да го разбере. Е може би аз не съм създадена, за да имам семейство. Никога не съм се чувствала добре в семейство, като малка едва чаках да порасна, че да се махна от нашето, после да се махна от първото, сега от второто. Сигурно съдбата ми е да се нося волно като вятър, не се чувствам комфортно като съм семейна.

  HAPPY това със семейството е най-вероятно свързано с размножението и продължението на вида. Щеш не щеш, попадаш в капана.
   Току що гледах убийствен филм - Now You See Me. Магия  Много често изборът е да вярваш и да се разкайваш или пък да се съмняваш или пък всеки момент да избираш какво да запазиш и да се опитваш да подаряваш усмивки.

Е, ти ме отказа сега да се бракувам .

Когато човек изгуби всякаква почва под краката си, това е най-вероятният избор. Говоря за тотално отчаяние, което ти пречи да откриеш какъвто и да било смисъл да продължиш борбата.
Отделно, че съдбите на някои хора са свързани с толкова много битки, че в един момент просто се изморяваш, нямаш вече сили. Нещо подобно на евтаназията, но тук е неизлечимо болна "душата", не тялото.
Не оправдавам и не подкрепям самоубийството - най-малкото е проява на егоизъм, който би трябвало да успеем да овладеем, заради хората, с които сме свързани и последиците от подобно решение върху техните животи.
Но не го и осъждам - за една крайно изтощена, болна психика (дори нямам предвид психично болна) понякога това е единственият път да намери покой.