- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Един от най-големите писатели на днешно време, за мен - най-големият, публично защитава евтаназията и самият обмисля да се подложи, заради прогресивното си заболяване от Алцхаймер.
По принцип не намирам за правилно генералното обобщение на нещата. Мисленето в черно-бяло и назубрените клишета. Това е религията.
Всеки случай, в който човек преборва самосъхранението си и прекрачва отвъд живота е сам за себе си.
Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни. Никой самодоволен религиозен фанатик не може да ме убеди, че е грях, човек да избере достойната смърт. За мен това винаги е било своеобразен Авариен изход.
Една от любимите ми книги е Братята с лъвски сърца. Помните ли края ?
Да обвиняваш някого, че ти е виновен за собствената съдба е най-малкото бягство от отговорност. Има много начини да загубиш близък, различни от самоубийството, защо фактът че някой се е самоубил, а не е загинал от инцидент или болест, да е по-трудно за възприемане. По-лесно е да обвиняваш някой мъртъв за алкохолизма си, вместо да поемеш лична отговорност.
И не мога да приема, че Бог би казал, че само той има право да отнема живот, затова самоубийците са по-грешни от убийците - това от случая на Червенкова. И в двата случая се отнема живот вместо Него /Бог/. Или е искал да каже, че убийците действат от негово име
Друго по темата: харакирито. Явно за някои култури самоубийството е величие, а не падение.
И не мога да приема, че Бог би казал, че само той има право да отнема живот, затова самоубийците са по-грешни от убийците - това от случая на Червенкова. И в двата случая се отнема живот вместо Него /Бог/. Или е искал да каже, че убийците действат от негово име
Друго по темата: харакирито. Явно за някои култури самоубийството е величие, а не падение.
Друго по темата: харакирито. Явно за някои култури самоубийството е величие, а не падение.
Харакирито не е величие. Пак е бягство. не мисля че се възприема като геройска постъпка в Япония.
Може би защото този който го прави донякъде запазва честта си, затова да се приема като нещо положително.
Да обвиняваш някого, че ти е виновен за собствената съдба е най-малкото бягство от отговорност. Има много начини да загубиш близък, различни от самоубийството, защо фактът че някой се е самоубил, а не е загинал от инцидент или болест, да е по-трудно за възприемане. По-лесно е да обвиняваш някой мъртъв за алкохолизма си, вместо да поемеш лична отговорност.
Да кажа от собствен опит. Труден е за възприемане, когато не са налице именно тези предпоставки, които предполагат обреченост. И когато после може да легнеш на плещите на някой по-болен и в трудност от самия теб. И, само дано не е истина, че има генетична обусловеност 
Баща ми твърди, че нищо не помни как и защо се е случило. Само казва, че често пъти е гледал през терасата и си е мислел колко го привлича да скочи 
Баща ми твърди, че нищо не помни как и защо се е случило. Само казва, че често пъти е гледал през терасата и си е мислел колко го привлича да скочи 
... От позицията на човек, който се бори, за да остане, не разбирам доброволния отказ от живота. И съжалявам за всеки, който минава през този опит. Бог сигурно също. 
Когато човек изгуби всякаква почва под краката си, това е най-вероятният избор. Говоря за тотално отчаяние, което ти пречи да откриеш какъвто и да било смисъл да продължиш борбата.
Отделно, че съдбите на някои хора са свързани с толкова много битки, че в един момент просто се изморяваш, нямаш вече сили. Нещо подобно на евтаназията, но тук е неизлечимо болна "душата", не тялото.
Не оправдавам и не подкрепям самоубийството - най-малкото е проява на егоизъм, който би трябвало да успеем да овладеем, заради хората, с които сме свързани и последиците от подобно решение върху техните животи.
Но не го и осъждам - за една крайно изтощена, болна психика (дори нямам предвид психично болна) понякога това е единственият път да намери покой.
Много пъти съм мислила за самоубийството и по този начин. Защото аз съм "за" евтаназията на тежко и нелечимо болните хора. Но го мисля по този начин-тялото и органите му не могат да се реанимират, защото са материя, а още не сме открили начина да я обновяваме. Докато душата е енергия, а тя има тази способност да се обновява, точно затова тя е това, което оцелява, а не тялото. Животът тук е един отделен....етап от повтаряща се многократно история за всяка душа и отказът от живот под формата на самоубийство я принуждава да се върне един път повече. Търсеният покой мисля, че е само временен(и аз имам предвид изтощена психика, а не психическо заболяване, защото там нещата са други). Не го осъждам само защото мисля, че всички сме минавали и през този избор, а сме го отхвърлили като погрешен тъй като сме разбрали, че покоят е измамен, само временно отлагане на оказалата се непоносима за нас ситуация.
Преди два-три века самоубийствата за запазване на честта са били много разпространени. Спомнете си "Граф Монте Кристо" - за да живее семейството без да се срамува, главата на семейството трябва да се самоубие.
В древния Рим също са били разпространени самоубийствата като начин за поемане на отговорност.
Сега се сещам и за Сократ, той не е ли бил принуден да изпие отрова или сам беше взел това решение, май вече съм забравила.
В древния Рим също са били разпространени самоубийствата като начин за поемане на отговорност.
Сега се сещам и за Сократ, той не е ли бил принуден да изпие отрова или сам беше взел това решение, май вече съм забравила.
Не мога да си обясня как нещо не е "материя", а е "енергия"... Каква ще да е тази енергия без материя, някой може ли да обясни? 
Не мога да си обясня как нещо не е "материя", а е "енергия"... Каква ще да е тази енергия без материя, някой може ли да обясни?
Много съм боса по физика
, а и не съм сигурна, че физиката разполага с понятията, нужни за да се обясни явлението. Ясно, че не се вижда, затова няма как да е материя. Но видях, че е разумно, разполага с възможности, които аз като материален обект нямам. Енергията е това, което разполага с възможности да променя, да върши разни неща....значи ще е енергия, не знам от какъв вид....освен ако не е нещо, за което нямаме никаква информация. 
Разумна енергия, това мисля, че е.П.П. А, Амбър е дала обяснение. Не мога да потвърдя, който разбира от физика, ще каже.
Не мога да си обясня как нещо не е "материя", а е "енергия"... Каква ще да е тази енергия без материя, някой може ли да обясни?
Как увеличение на материята? Като количество, като плътност или като обем?
Как увеличение на материята? Като количество, като плътност или като обем?
Как увеличение на материята? Като количество, като плътност или като обем?
Да, но енергия сама по себе си има ли?