- 1 837
- На пазар
Сякаш всичко е решено и на нас ни остава само да минем през него. За какво ли му е на ВА всичко това, през което минавам, за какво?...Сигурно е нужно, но не разбирам за какво се мъча и ми е гадно от тая неизвестност.
Мда, такава бях на 4. И в онзи сън, който разказвах, бях точно такава. Помня отчетливо само тази си възраст от детството, през останалото време не се помня ясно.

) а по-скоро като ВА=Висшия Абсолют или Вселенския разум. Второ, нещата се понавързват, ако изходим от писаното тук-там в смисъл че Душата на човек е част от Вселенския разум така както пръските вода, малки капчици, са части от Световния океан и по същия начин Душата на човек се отделя от ВА докато живее в тялото на човке тук на Земята и след като това свърши - Тя си се връща обратно в Океана ВА.....
Този механизъм обяснява доста добре "топлата" връзка на Душата на човек (подсъзнанието) със Вселенския разум, обяснява интуицията и др.
Т.е. (поне според мен) има високо ниво на достоверност тази организация на нещата....
И сега стигане до въпроса ти "за какво му е да знае ВА откъде ще мина, какво ще ми се случи?" - мисля, че не му трябва да "знае"... да предначертае... и да се интересува.... Така както и Световния океан (Голямата вода на Земята) не се интересува от няколкото изхвръкнали нягоре пръски и капчици вода... И дали е точно нагоре или в някаква малко по-друга посока....
По същия начин и ВА няма такъв "интерес" за малките частички от Него... Какво точно им се случва.. и КОГА... Но има друго! --> ВА е създал възможности и неговите частички могат да ги използват... .или пък не!
ВА е създал начини за вземане на решение и моделиране на Пътя и е вградил тази система у своите частички. Под формата на инстикти и/или разум.... Ето, ние непрекъснато вземаме решания. Стотици пъти на ден - това ли да направим, онова ли? Това моделира нашия Път, Съдбата. Т.е. тя си е наши ръце! Това ни е дал ВА.... а не ни е предначертал нещо! Т.е. ние до голяма степен, да не кажа ИЗЦЯЛО - можем да влияем върху Съдбата си. Как? Чрез нашите мисли и намерения.... И тук вече започват да действат силите на привличане на разни (примерно) негативни неща и ефекти, ако мислим все негативно.... Това иглежда да е доста силен Природен закон! 
Защо пък да е само за случващото се СЛЕД смъртта? 
Така само представено като в цитираната вчера статия, вкл. и свързаните с нея статии, изглежда като един добър сценарий на холивудски или болидувски много сериен филм... Има ли как да разберем ДАЛИ в действително са така нещата? Някой да ги е виждал тези, воюващите? и прочие въпроси без отговор ми възникват... Но по-скоро трябва да добавя и това: Сорри, че не цитирам с линкове откъде е прочетеното, като казвам, че съм го чел някъде - то е защото си свалям материала и чета офф-лайн или пък съм пропуснал да си отбележа линка
Но в духа на горното написано в отговор на Ън, кое е станало - си мисля ---> за момент Съзнанието ти се е отнесло нанякъде, подсъзнанието ВЕДНАГА е почерпило важна информация от Вселенския разум, където е налична цялата информация за ВСИЧКО, вкл. и за инцидента, който ще ти се случи след малко.... После подсъзнанието е предоставило тази тревога на ума ти и НАЙ-важното: Разумът ти е повярвал (а не отхвърлил) и взел на сериозно и предприел вече някакви мерки, макар и несъзнателно (т.е. казал е просто на подсъзнанието: "Добре, разбрах, действай, няма да ти преча!", като същевременно почва трескаво да мисли на своята си РАЗУМНА основа какво може да се направи по въпроса) и неприятния резултат е бил избегнат. Т.е. няма предначертано! А има множество варианти. Среща се в литературата и като пространство от варианти... и кой вариант ще се реализира, зависи от решенията на всеки от нас...
За това се говори за "реализирани и нереализирани сектори от пространството на варианти..."
Междувременно, последното изглежда е важно и при сънищата, когато Душата се разхожда (сънува) и това се окачествява като Пътуване в реализирани или нереализирани сектори 
Някак си ми е по-лесно да възприема втория вариант... защото ми е известно, че кучетата (и останалите животни) съвсем безпогрешно усещат кога човек го е страх, дори да няма физическо проявление, а да е само вътрешно... Казваш си: "Ужас, толкова ме е страх, я да се омитам бързо, но няма да му показвам на това куче, че ме е страх, а все едно така леко-леко си отивам..."
Нооо... кучето усеща това!
Чел съм и съм прилагал в такива ситуации - да се подхожда с любов към животното! И винаги си подавам приятелски ръката към дори непознато куче...
Някой път съм си мислил в последствие "Леле, какви зъби имаше това, ако беше казало "Щрак!" - какво щеше да станееее...."
Но не съм го мислил ТАКА и НЕ Е станало! 



