Какво има след смъртта?

E те тава бях аз и за мен си остана само фантазия.  Нищо не постигнах. Все повече си мисля, че животът ми е напразен и не виждам смисъл в него...

Лечебен сеанс-за грипа, дето ви беше накачил по празниците.А предложението беше за въпроси в акашовите записи, формулировката-по желание, във връзка със здравословния проблем.Тогава бях в отпуск и имах време и време за въпросчета и отговори.

ALIEN_CHILD, то и аз имам неосъществени мечти.Например не станах астронавт или поне пилот.Имах предвид хора, които постигат всичко, което пожелаят.Аз имам такива примери около мен.

Баси, аз колко съм зле, сигурно и да пожелая да умра, нема да мога. 

Има тънка разлика между това да мечтаеш с увереност или с прокрадващо се съмнение. Тоест едно е да мечтаеш, друго е просто да си уверен, че ще стане.
На много места съм чела за подсъзнателното блокиране - със съзнанието си искаш нещо, но подсъзнателно го блокираш, защото то е свързано с някакви твои опасения. При ТЕС видях как се разнищва такъв проблем. Пример: искам да стана шеф. Но не ставам и не ставам. А го искам от години, защо така не се получава? Тогава си задаваш въпроса: от какво бих се лишил, ако стана шеф, какво бих загубил. И ти излиза примерно, че искаш да работиш от 9 до 5 и не искаш никой да те тормози след работно време, че си искаш спокойствието, а не да поемаш отговорности. Значи през цялото време си вибрирал с вибрацията на нежелаещ да стане шеф, докато с ума си мислил, че много искаш да те повишат.
Аз си разкостих по този начин големите желания в живота, които не са се осъществили и досега не съм намерила изключение от този принцип.

Верно е тва. За да осъществях мечтата си, трябваше да работя през нощта на места, които не са ми приятни и постоянно да пътувам и самата аз отказах, когато ми беше предложено да осъществя мечтата си. Сякаш искам просто да творя, но не и да се реализирам (поне не по стандартния начин), защото не ми е изгоден. Много си права!

И аз напоследък стигнах до извода, че желанията, мечтите ми, които не са се осъществили, са тези, за които несъзнателно съм мислела, че няма да ми донесат желаните позитиви или че ще са свързани с неща, които няма да ми допаднат. Даже мисля, че  дори и да се бяха осъществили, пак щях да стигна до същото състояние на духа, както и сега, само че с други хора и на други места.
Гледах един филм, в който висши създания разделили същността си на 2 - добра и лоша, всяко станало 2 отделни същества. Те били съвършени и безсмъртни, но разделението ги направило тленни. Добрата част от тях разбрала грешката си и избира човек /т.е фантастично създание, но с характеристики на човек/, което да възстанови целостта им. Добрите го учат и напътстват как да осъществи мисията си, а лошите му пречат и искат да го убият. И ми хрумна идея - дали Адам и Ева в началото не са били такава цялост, опитвайки от забранения, плод те разделят доброто от лошото. Това разделение засяга тях и цялата вселена. И всичко става подвластно на разрушение - дори и най-фините материи - като на ВА. Макат че материята на ВА се руши много по-бавно от нашата във физическия свят, но все пак се руши /защото нали "Каквото е долу, такова е и горе"/ За да се предотврати пълното унищожение, висшите същества използват нас /или влизането във физ. тела/ да възстановят единството и хармонията. Защото не ми се струва животът да е просто учене без някаква цел или само забавление - просто прекалено много неща като че ли има, които ни водят и насочват нанякъде. 

B l a n k a , ALIEN_CHILD - И аз да се изкажа в същата посока.... да, вярно е, това, че понякога сами си пречим на изпълнението на мечтите или желанията за нещо. И при мен става така.... Хем знам, че е нужно да се отстранят всякакви съмнения в успеха.... но изглежда не успявам с това пълно отстраняване и като остане малко съмнение там, вътре - ти проваля усилията, а ти се чудиш от какво е провала Теритично някои психолози твърдят именно това - щом в нещо не успяваш, въпреки че го искаш много и полагаш усилия, то някъде вътре в теб има психологически блок, който пречи на реализацията. Важно е да си разрешиш вътрешно нещото, мечтата... но с други думи казано ако не си си разрешил докрай и безусловно, то реализацията няма да се получи. Мислил съм си даже, дали това че знаеш този факт не е сам по себе си капка съмнение, която пречи... Но не знам така ли е, не е ли?! Доста повече съм успявал за различни неща по отношение на здравето си!  За радост... Мисля, че в тази област като че е значително по-лесно да се премахнат съмненията в успеха, в необходимостта от успех и т.н. След като съм изпитал дейстието на метода върху себе си - се обнадаеждавам за действието му в други сфери и за други задачки и задачи Но има хора, които въобще не вярват, че този механизъм работи... Обяснявал съм го подробно на различни хора... В отговор ми казват"Да, да, добре, ама аз ще отида на лекар все пак..." После какво е станало - не съм водил наблюдения. Надявам се да е бил решен проблема  

Не знам какво да кажа за вашите разсъждения..... Когато бях много болна, се предадох, не виждах как ще се справя. Но....се справих, нещо в мен се справи. Разказвах за това, ако си спомняте. Мисля, че ВА се справи с болесттта тогава. Имах сънища и видения, които идваха да ми кажат, че решението е да оцелея в тази криза, но аз не ги разбрах тогава. И за това разказвах тук. Но имам и много случаи, когато съм смятала, че ще успея в нещо, а не се е получавало и съм била много изненадана от неуспеха, как се случи да се проваля? Не знам.....като че ли зависи и от още нещо....но ми убягва какво е то

Да, спомням си, че искаше да питаш за сина ми, но каза, че трябва да е по изрична негова молба и желание, не може по мое. Да, отказах, защото у нас не се толерират такива неща. Живея с атеисти и скептици, даже се крия, че пиша и говоря тук за такива неща. Те мислят, че отдавна съм забравила за това, което се случи по времето, когато се разболях и изпаднах в криза. Решила съм да се занимавам тихо и скрито с тези неща, да търся отговори на въпросите си, без никой да разбере какво правя.
Аз съм изключение в семейството, където на почит е вярата, че всичко е тук и сега. До скоро бях като тях, споделях същите виждания, начин на възприемане на света наоколо, същото възпитание. Ако не бях се разболяла, ако не беше ми се случило всичко, което ми се случи около това събитие, нямаше да присъствам в тази тема. Аз съм атеист и скептик, който имаше неочаквани срещи с по-висшата си същност и още се мъчи да ги осъзнае. Отворена съм към всичко, което засяга лично мен, само мен.

Не, не, за теб беше.За сина ти казах, че не можем да питаме без негово разрешение, но за теб и за аналитични въпроси, които те интересуват-може.Не сме се разбрали явно.

Ън като прочетох, че ако не бяха се стекли при теб обстоятелствата по определен начин, нямаше да си в тази тема, се сетих аз как попаднах тук.
Бях срещала името на темата, но си мислех, че се обсъждат само нашенските обичаи около погребения и битието на душите след смъртта, та я пропусках  Един ден обаче беше пусната тема: "За светата троица - енергия, материя, съзнание" /не знам дали цитирам точно заглавието, но думите трябва да са тези  / от ае. Което ме подсеща, че не съм благодарила досега:
ае, Благодаря!  /сега ще обясня защо  /
Та ако някоя тема би ме заинтригувала дотолкова, че да няма как да не вляза и пиша в нея, то това ще е такава с точно това заглавие, защото съдържа в себе си може би най-значимите за мен неща по тези въпроси -  тълкуване на християнските символи и идеи по различен от утвърдения начин и енергията, материята и съзнанието, които основа същност на всичко съществуващо. Всъщност мисълта, че в основата на нашия свят стои енергия беше първата мисъл в тази насока, която се породи у мен докато четях един урок в училище. От тогава започнах да търся книги, от които да разбера дали в тази мисъл има нещо вярно. Като се зачетох в темата се оказа, че написаното отговаря точно на това, което и аз мисля. А някой сподели за темата за смъртта, която този път вече нямаше как да пропусна 
Та така - странно нещо е животът, никога не се знае като правиш нещо на кого ще повлияеш - може да е на човек, когото дори не знаеш, че съществува   

  И аз дълго време не отварях темата заради заглавието. Даже не знам как точно стана, намерих я и останах. И ми е много уютно тук, нищо че мъжът ми рече, че нещо съм се бъгнала да се интересувам от такива неща  .
Някога имаше подобна интересна тема, нещо като “не хипотенуза...“ забутана в някакъв подфорум, ама там нещо не успях да я следя.

И аз да си кажа за темата, още когато я видях ми привлече вниманието и знаех, че ще има интересни дискусии, а както по-късно се убедих и интересни потребители.

Аз от страшно дълго време я чета (около 300 души бяха натиснали, че вярват в живот след смъртта на анкетата). По едно време аха да пиша, и се заредиха едни дискусии за физика, изкривяване, проекции... не мога да цитирам точно. За малко да спра да чета, но се появи Пънки   После по време на църковния период само прехвърлях в очакване да свърши.  

Мамам -ам! ЧРД Желая ти късмет и растеж на всички нива! Намасте!
Подарявам ти от моите кълнове да ти донесат силата на растежа, пролетта и радостта!
Позволих си да ти изтегля карти Таро-3 за теб лично, и 3 за живота ти. 4 от тях са мноу хубави, 2-не и работата е там, че двете не са една и съща.Може ти да си разтълкуваш...
Първите 3
Провесеният- означава, че сега не е момента за нещо, изчакване, може да значи и безсилие, липса на действие.
Асо жезли-чудесна карта, която значи точно обратното-силите на растежа, раждане, ново начало
Третата забравих коя беше но значеше обичана жена
Вторите 3
Висшата жрица-знания, мъдрост, може да значи и чувство за изолация или доброволна такава в прибавка
Паж на мечовете, има различни значения, може да е мъж брюнет просто
и пак Провесения
Ако ми се беше паднал на мене/случвало се е / щях просто малко да изчакам и да се опитам вътрешно да се посъбудя и поразкърша/
Тва не е съвет, просто споделяне на опит.
Бланка

Я! И от мен ЧРД на мамам-ам! Не знам от какво имаш нужда, мамам-ам, за да ти го пожелая, но ти знаеш, нека е и от мен! 
Пънки, какво те смущаваше в изписването на растеж? Кълновете за какво ще послужат?
Всичко понякога изглежда като струпване на случайности,включително влизането в тази тема, но може би само така изглежда. Склонна съм да вярвам на предположението на Пънки, че и в предишен живот сме обменяли мисли по тези въпроси и сега просто продължаваме.