Какво има след смъртта?

И моите съболезнования също
Според теориите душите на дечица, които си отиват много бързо, са такива, които са изпълнили вече каквото са могли на земята и нямат нужда от нови прераждания, за да учат нови уроци.Такива те нямат. Но идват тук за малко, защото имат споразумение с други души, които са им родители тук, да им помогнат в научаването на техните собствени уроци. Обикновено за тази цел им трябва съвсем малко време. Не знам доколко е вярно, но това е виждането за детските души. Затова се и казва, че на тях им е отредено място до Бога, защото нямат грехове. Има се предвид по-скоро, че те са от високи нива, с високи вибрации и наистина са близо до Него.

danina76,  ! Моите съболезнования!

Като прочетох написаното от oponent се замислих, че може би аз ще съм от тези призраци, които ще останат.. Но не омразата ще ме задържи, а любовта ми към един човек... Цял живот живея с усещането, че не съм успяла да му дам това, което е трябвало и което съм могла... И тази мисъл/усещане не ми дава покой.. Мисля, че след смъртта си ще отида при него и просто ще го наблюдавам.... цяла вечност. И може би ще го загубя отново при смъртта му, а може би .....

Моите съболезнования, Данина.

Направила си каквото си могла. Човек когато започне да се замисля много на дълбоко има тенденция да се самообвинява, а това вече не е добре.

Не непременно зли,но да речем ядосани.Ами да си представим как изведнъж в теб нахлуват спомени от минали животи,сцена след сцена, образи, чужда реч, предишната ти смърт,всички болки и дълбоки чувства,децата ти, родители...Ще бъде разтърсващо,все едно паметта на няколко човека да се намести в главата ти,ще е хаос.

Зависи до каква степен човек е подготвен да научи разни неща за себе си. Аз изобщо не бях подготвена и ми беше ужасно трудно, все още ми е трудно.

Е, да, ама то не става така. Просто идват откъслечни спомени, а не целият ти живот като филм. Имного от чувствата вече не ги изпитваш, а само някои, които са останали силни и по някакъв начин сега са активни в сегашният ти живот и можеш да ги отработиш ако са негативни да ги превърнеш в положителни. А, духовете, блуждаещи тук все още не е нужно да са ядосани, нито зли (не че няма и такива де). Имаше случай на една възраста дама, живяла сама след смуртта на мъжа й, в тяхното жилище, в нейната стая. И когато умира духа й остава там, защото просто не е знаела как да си иде. И съседите започват да я виждат как си седи на стол. Оказва се, че стаята на  старата дама, е била по-голяма и е заемала част от стаята на другият апартамент сега. Просто са правили ремонт в последствие и са взели една част от стаята на бабата и са я прибавили към стаята на съседите. Затова и точно те са я виждали. Не защото е била злонамерена или нещо си. Медиумката й помогна да си иде. В същата сграда е имало и един друг обитател от другото измерение, той обаче отказа да си иде, защото имало нещо дето трябвало да свърши, но не намирал начин.  Даде си името и някои ключови думи, някои от които ги разбраха с времето какво значат, но все още не могат да разберат точно какво трябва да се направи за да се успокои този дух и да си иде. Установи се, че когато е живял духа ((намериха един камък в зида на сградата със една много стара година) и по нея определиха. че е съществувал на това място нещо като манастир (не е точната дума, но не се сещам в момента) и той е бил свещеник в тази сграда. Проблема идва от това, че цялата документация именно от тази година я няма. Има от последващите години, но не и от тази. Не е запазена. Та духа е решил, че докато не си свърши работата няма да си иде. И нито в единия, нито в другия случай са имали намерение да тормозят сегашните обитатели. Единствено това, че не са съвсем ефирни и хората ги виждат създава паника у живущите, а не, че духа иска да им направи нещо.
И да спонема един интересен факт... кучетата усещат духовете. Ако едно куче откаже категорично да влезе в едно помещение, знайте че е обитавано от дух или духове.

То е цяла наука как да си отидеш. Значи трябва да четем и да се подготвим как точно да си идем, за да не плашим живите.... Аз нямам намерение да си ида.. казах какви са намеренията ми след като умра. Освен ако не се случи нещо, което да ме откаже от тези намерения. Все още съм жива и всичко може да се случи....

Като казахте дати и числа, се сетих за един много шашав приятел, който ми каза, че едно число постоянно е в ума му. Той ми разказва и за дървесната структура на Вселената и е най-шашавия човек, който познавам. Той има много странни теории и аз го слушам със зяпнала уста и даже не мога да ги запомня, но му казах да си ги записва щото такова оригинално мислене няма второ.
Та това число казах да не би да е някоя година  - щото е 4-цифрено и започваше с 15 и натам не помня какво беше... стана ми много интересно..... просто се подсетих. Писах тогава в гугъл и излязоха няколко личности, които са останали в историята - философ някакъв, математик и още някои, не помня какви, но май не му бяха много интересни.  

Да не е някой не открит още гений? Знам ли...

Ангела, не разбирам какво разказваш (старата дама, свещеника) - филм ли е, книга ли, действително преживяно от теб, от твой близък? Може би си споменала по-напред, но аз не намерих. Защото има една поредица - Шепот от отвъдното, която е доста наивна, но все пак изчерпва почти всички причини, поради които една душа остава близо до хората и земния си живот. За мен абсолютно всички случаи имат общ знаменател и това е липса на покой. Дали душата нещо не е свършила, дали не е намерила изход, дали се тревожи за някого или нещо - това все са земни неща, които държат към земята.
Все си мисля, че хора като нас, които четат, обсъждат, обмислят ще бъдат по-подготвени от други, които са починали в "социалистическия реализъм", ако мога така да го нарека. Няма да го има тоя шок от случилото се. Ето, аз ще очаквам да видя какво има там. Няма да очаквам да разбера има ли нещо, а какво има. Значи съм стъпка напред. И ще чакам да разбера какъв път съм изминала дотук.

Че е гений - гений е, но каква е мисията му не се знае...

Това, което разказах е реално преживяване на хора от един град в Испания. Ако държите ще видя точно от кой. Тук има една поредица всяка неделя, която разглежда такива теми. Понякога доста добри, понякога не така сполучливи. И това, което разказах го даваха директно. Сградата, хората които живеят там, медумката (не знам как точно да я нарека, защото тя просто вижда и може да разговаря с духовете), камъка с датата. След няколко седмици имаше продължение с резултатите, които ви казах.
Тази е поредицата http://www.mitele.es/programas-tv/cuarto-milenio/temporada-8/programa-294/ В долната част на страницата са различните серии. Там някъде е и тази серия за която говоря.
Как ще решиш да се подготвяш е личен избор, затова няма какво да се разсъждава. Всеки избор е уважителен.

Че е гений - гений е, но каква е мисията му не се знае...

Да генийства примерно?

А, само разсъждавам засега 

Повдигам темата изказвайки и моето мнение.Искрено искам да повярвам, че смъртта не е края, но уви всички доводи сочат към обратното.Състоянието ни преди раждането е вероятно и състоянието след смъртта.Времето между тези две състояния, което наричаме живот е свързано с низ от различни емоции, които определят нашето съществуване и на тези около нас.Наскоро загубих баща си и все още не мога да се възстановя.Многократно връщах лентата на живота си назад, правех равносметка за направеното и ненаправеното, на казаното и премълчаното, на възможностите.Боли от факта, че го няма и че вероятно никога повече няма да мога да го прегърна.Успявам да се възстановя благодарение на неистовите усилия на съпругата ми да ми помогне и защото имаме прекрасно дете, което обичаме.
Предполагам, че доста хора няма да се съгласят и бих се радвал, ако някой успее да убеди мен, а и всички останали, че пътя ни не свършва със смъртта.