Какво има след смъртта?

Преди години аз умрях за малко. На зъболекарския стол поех свръхдоза упойки, за да ми извадят мъдрец. Видях тунела, има го, усетих блаженство и спокойствие. Върнаха ме тук с шамари. Хич не ми се връщаше...

Днешното естествознание отхвърля живота след смъртта. То смята, че всички вътрешни изживявания на човека, цялото му мислене, чувства и воля са чисти биохимични процеси.
 Логично съвременната наука заключава, че с преустановяване на дейността на тялото се прустановява и всякакъв живот.
 
   На другата полярност някои мистици заключават, че непременно съществува душа и живот след смъртта. Само че, те си представят животът отвъд като един по - финен материален живот.

 Ако учените искат да останат верни на здравата логика, те трябва да признаят, че светът на възприятията/ нещата които се възприемат от външният свят/ постоянно се променя. Ако искат да обяснят законите на този постоянно променящ се свят те първо трябва да прибягнат до мисленето. Ако им се каже, че същото това мислене е чисто духовен процес те възразяват, че то подобно на светът на възприятията е физически процес, чиито субстрат са сложните биохимични и биофизични процеси в мозъка. По същият начин те си обясняват и душевният живот. Нека проследим тяхната логика. Те се опитват да обяснят мисленето например за масата.  Не го откриват във възприятието маса. След това започват да го търсят в окото, което възприема масата.И там не намират мисленето. След това започват да го търсят в сложните невронни взаимодействия в мозъка. Там твърдят че го откриват. Възниква въпросът на здравата логика: Тези невронни взимодействия в мозъка, не са ли в същата степен възприятия както масата и окото ?!
   Обективно погледнато отговорът гласи ‘’Да!’’. Така материализмът стига до задънена улица.
  Той не обяснява мисленето, а само прескача от възприятие на възприятие, като един галантен жокей на конни състезания.
    Здрава логика може да има само в твърдението, че както възприятието е една опираща се на себе си материална същност, така и мисленето е една опираща се на себе си същност от духовно естество. Същото важи и за вътрешните човешки изживявания. Грешка е законите на материалният свят да се прехвърлят автоматично в сверата на духа и света на морала. Типичен пример прехвърлянето на Дарвиновата теория в света на морала, всички знаем до какво може да доведе.
  Материалната епоха е нужна за развитието на човечеството, но материализмът трябва да остане на своето правомерно място!

  Не по - завидно от положението на материалистите е и това на онези мистици, които вярват, че светът отвъд е едно по- финно копие на материалният свят. Те също пренасят една сфера неправомерно на мястото на друга сфера.
   Всеки един свят се подчинява на закони, които могат да бъдат разбрани, чрез живото изучаване на неговите закономерности. Такова едно изучаване констатира, че с материалниат свят се занимава съвременната естествена наука. С изучаването на Духовният свят се занимава Духовната Наука. Човекът като мислещо същество може да намери правилният път напознанието само като изучава закономерностите в двете области и не допуска смесването на понятия от едната в другата.
   Както съвременната наука констатира  важната роля на ДНК в наследсвенността и го доказва, по същият начин Духовната наука с не по - малка изчерпателност констатира наличието на живот след смъртта, както и много други важни духовни закономерности.
 

Това чакам аз да чуя.
Разказвай всичко.

На мен ми се случи преди няколко години. Бях много, много болна...Не видях тунел, нито светлина, мястото беше...друго. Най - гадното беше после...хората, които срещнах там, по-късно идваха в съня ми и ме тормозеха Не помнех лицата им, но те явно ме помнеха, гадост. Вече не сънувам никого, слава богу! Надявам се това да означава, че вече съм се откъснала от влиянието на смъртта

По-скоро - в ума. Аз също смятам, че Ада и Рая са плодове на човешкото въображение. Ще ми се да вярвам, че има живот след смъртта, но някак интуицията ми подсказва друго. Може би физиката и бъдещи открития в тази насока ще дадат обяснение какво се случва... По-интересен ми е въпроса: "Съществува ли душата или тя е своеобразен връх на човешката еволюция, или е вид енергия, все още неизучена докрай...?"

Според източните учения при всяко ново прераждане човек идва с мисията да научи уроците, които не е научил в минали животи, да се усъвършенства един вид докато достигне до пълно съвършенство, но като гледам наоколо явно или хората не са си учили уроците, или са били супер примитивни. Просто човешката еволюция не е претърпяла голямо развитие в духовен план.

Толкова добре казано.

Между другото, точно осъзнаването колко за малко сме тук и колко невероятна случайност е да срещнем точно тези хора, които сме срещнали, ме кара да ценя много повече нещата тук и сега.

Мисля, че това е добра идея за всеки - просто в случай, че интуицията ви греши, живот след смъртта няма и имаме само един-единствен шанс да сме добри с близките и далечните си - за нищожните във вселенски мащаб 70-80 години.

Разкажи повече, наистина искам да знам.

Да така е ,но не е лесно постижимо.

Аз вярвам в съществуването на душата.Вярвам в Бог,независимо как го наричат-Христос,Аллах,Буда... Мисля,че Бог е във всеки от нас,в душите ни е частица от Божественото.Представям си вселената като цялостен ,свързан жив организъм,ръководен от Висш вселенски разум(Бог).Всичко около нас е енергия,ние също.Живота и смъртта са непрестанен кръговрат,от който ние не излизаме,а просто сменяме облика си,единственото,което остава непроменено,това е душата ни,защото има частичка божествено.

Нашето образование е светско, като държавата ни , не религиозно. Още в пети клас учим теорията на Дарвин за еволюцията. Нормално е да приемем , че след смъртта идват пръстта и червеите и  захранваме следващата брънка от живота, един вид прераждане.
Ортодоксалната религиозност по канона е свързана с представите за Рая , Ада и Чистилището, за Второто Пришествие и живот след смъртта , който се определя от живота ти преди смъртта.
Най- склонна съм да приема друга една теория, че човек пред да се роди на Земята сам избира картата на живота си и знае предварително какво му предстои ( често се случва да изпитваме чувството , че вече знаем какво ще стане в определена ситуация или че вече сме го преживели) . Това са малките спомени, които имаме от другия ни живот, защото сами сме писали картата си. А къде са истинските спомени за целия ни живот ? В момента на раждането ни си слагаме своеобразна тапа на паметта , защото ако знаем как ще протече животът ни, какви точно уроци ще научим? Ще е напълно безсмислено упражнение. Колкото един дух е по- израснал, толкова по- труден живот си избира . Тези на които предстоят още много уроци, предстоят и много прераждания - те ще изберат и лекия живот тук, изпълнен с охолство и малко сътресения. Тези които са в последните си прераждания или са на високо ниво и се прераждат през огромен период от време, който е свързан с еволюционен скок на човешкия род, ще изберат живот изпълнен с трудности.
Всъщност Адът е тук и ние доброволно го избираме, защото е и училище. След смъртта си човек взема единствения си ценен багаж- чувствата , които е изпитвал, спомените за делата си и за хората , с които се е срещал. Анализира , прави изводи ( но никога не се самоосъжда или бива осъждан), за да постигне израстване ,стремежът на духа е идеала- Създателя. Движението е винаги напред и енергията не се губи, само променя формата си поради промяна в измеренията.

        Тя, душата си съществува, но дали разумът на човекът, който си е отишъл вече не е друг?
        И след като разума се променя, ще те помни ли тази душа, която се е отделила от тялото след това? Ще помни ли че си точно ТИ, след като се срещнеш с Нея, когато ти дойде времето да станеш и ти душа?

Не знам .Може би разумът остава тук,във физическото тяло,а с душата ни "отлитат" само изпитаните чувства през живота ни като вид натрупала се енергия.

След тежка операция,се реех в един прекрасен свят.Беше ми толкова леко и хубаво там.После чувах някой да ми крещи:"Дишай,дишай..."И знаех,че трябва да се подчиня,а не ми се искаше.После ми разказаха,как без малко да ме изтърват.Ако това е смъртта,не ме е страх от нея.Иначе аз съм чела,че Ада е на земята.И че душата се преражда там,където трябва да научи определени уроци.Вярвам в живота след смъртта.На сън идват починали понякога и ми казват важни неща.Разказвала съм,как сънувах позната починала от рак,която ми каза,че съм болна от същото и че ще ида при нея.Това след цито намазка,която си беше в норма.Шубето голям страх,та реших да правя нови изследвания.Лекарите казаха,че съм хванала последния влак и съм отървала кожата.Аз пък мисля,че просто още не ми е ред.Преди години,сънувах друго предупреждение от починал.Тогава от това зависеше живота ми.Ами мисля си,че ми помагат,колкото и налудничево да звучи.Все пак два пъти ме предупредиха.Това разбира се,може да е съвпадение,както и онзи прекрасен свят да е от упойката..Няма как да знам...

Тц, на Земята е Чистилището.

Мисълта като част от разума е енергия. А каква е силата на енергията зависи от заряда на чувствата.
На Земята остава само тленното-" Пръст при пръстта". Духовната енергия , съставна част на която е и мисълта е за друго измерение. Нищо в природата не се губи. Всичко е част от огромния жив организъм на Вселената. Просто всяка отделна част трябва да отиде на различно място и това се определя от трептенето на тази част. За съжаление триизмерния ни мозък не може да "види", осъзнае, приеме и разбере всички останали измерение. За справка - "Струнната теория " на Майкъл Грийн, наследника на Стивън Хокинг.