- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Детето ми се роди два месеца и половина по-рано. За целите на следене на развитието, захранване и всичко останало се брои коригирана възраст (от термина, а не от раждането) - поне до някое време.
Надявам се, че ще можеш да спиш тази вечер след така задоволеното любопитство.
Спя си спокойно и без тази информация. Благодаря.
Аз обожавам всички животни, от малка съм луда по тях - и коне, и кучета, и котки, и маймунки, и козички. Не носех дреха ако нямаше картинка или апликация на животно на нея. Повечето ми книги бяха енциклопедии за животни. И досега съм така. В миналите си животи сигурно съм минала през целия зоопарк... и после през зоомагазина и накрая през гората 
Детето ми се роди два месеца и половина по-рано. За целите на следене на развитието, захранване и всичко останало се брои коригирана възраст (от термина, а не от раждането) - поне до някое време.
Надявам се, че ще можеш да спиш тази вечер след така задоволеното любопитство.
Спя си спокойно и без тази информация. Благодаря.
Не че нещо - но Google щеше да ти отговори по-бързо и от мен...
Ама разбира се, от хората в миналото трябва да се учим. Те са мислели че земята е плоска....
Епохите, които споменах обхващат много по - далечни периоди от време.
Всъщност и терминът време има много по - различно значение в светлината на духовно - научните изследвания, но материята е твърде обемиста, за да може да се обясни всичко.
Както физиката не може да си служи за своите опитни постановки без математиката, така и съвременният човек само с помощта на една необходима, но все още едва родила се естествена наука - не може да си обясни миналите епохи без знанията на духовната наука. Затова и възгледите на съвременното човечество за миналото са така повърхностни.
Детето ми се роди два месеца и половина по-рано. За целите на следене на развитието, захранване и всичко останало се брои коригирана възраст (от термина, а не от раждането) - поне до някое време.
Надявам се, че ще можеш да спиш тази вечер след така задоволеното любопитство.
Спя си спокойно и без тази информация. Благодаря.
Не че нещо - но Google щеше да ти отговори по-бързо и от мен...
Моля, без дребни заяждания, става ли
Благодаря
[Azzy, учила съм достатъчно математика. Объркала си се нещо с големите числа, същите като малките са. Само по-големи.
И аз математика съм учила, но много отдавна.
Идеята да живея още ме блазни и ми харесва.
Мислила съм си, че съм гледала филм, заснет на това място и затова ми е познато.
Нещо подобно.
[Azzy, учила съм достатъчно математика. Объркала си се нещо с големите числа, същите като малките са. Само по-големи.
И аз математика съм учила, но много отдавна.
Идеята да живея още ме блазни и ми харесва.
Мислила съм си, че съм гледала филм, заснет на това място и затова ми е познато.
Нещо подобно.
Ами плашещо е.
И ме дразни. Искам да знам. А как да знам.
И ме дразни. Искам да знам. А как да знам.
Всички знаем как, но да не бързаме...Azzy, с тез коне...да не си била мъж?
Xylometazolin, назад съм с материала - за Атлантида знаем: Египет-Солон-Платон-т.н., но за Лемурийската епоха къде се споменава, откога?
ani27, не се заяждам - просто се учудих.
Кое те изненада?
Ментова, била е естествено мъж в някои прераждания, но дали за конкретното с конете
не знам, от нея си зависи, колко иска да разбере и до къде е готова да стигне. Ама разбира се, от хората в миналото трябва да се учим. Те са мислели че земята е плоска, кланяли са се на камъняци и храсти, клали са децата си в жертвоприношения и са измирали от обикновени паразити.
Да,така е, но все пак днешният свят какъвто го познаваме, е такъв защото ние стоим на раменете на великани, както е казано, т.е. върху натрупаният опит на цялото човечество. Всяко ново поколение надгражда над опита на старото.
ani27, не се заяждам - просто се учудих.
Да се придържаме към темата, защото е интересна, поне за мен.
Вижте, има неща, които просто няма как да си обясни човек.
Разказвам случка и не искам с нея да се борави като с опит за доказателство. Просто разказвам.
Синът ми си има приятелка, Наборка. Щерката на най-добрата ми приятелка. Роди се три години след смъртта на баба си и носи нейното име.
Фамилията на приятелката ми, както и на дъщеря й ще нарека условно Георгиева. Тази фамилия приятелката ми носи от много години, беше на 20, когато се омъжи, има и по-голям син. Моят син не познава майка й. Никога не е чувал моминската фамилия на приятелката ми, нито се е споменавало името на нейната майка. Момиченцето е копие на баба си чисто физически. Няколко пъти, при извършване на рутинни действия се е отнасяло и говори за себе си като да е майка на собствената си майка, става за секунди, след което не помни. Коментирали сме го с приятелката ми, но ей така, отдавали сме го на някаква детска игра и фантазия. Като отиде в дома на баба си и дядо си, се хваща за лщбими вещи на баба си, обръща се към майка си и й казва"помниш ли, те бяха някога мои..."
Нищо особено, детска му работа...
До денят, в който всички застинахме. Бяхме у дома - приятелката ми, мъжа й, щерката, сина ми и аз с мъжа ми. Децата си играеха. Изведнъж Нещо се кротнаха и почнаха да си говорят нещо. Не сме ги слушали какво. Но като по команда всички изтъпяхме, защото моят син каза "Ти не си Мария Георгиева. Ти си Мария Черногорова!!!/пак условни имена и фамилия, но неслучайно втората е по-сложна, защото и реалната е такава - необичайна/
Ей...шок!!!
Приятелката ми се разтрепери. Вика го и го пита"Как се казва Мария???" А той казва - Георгиева. Почваме да го питаме пак, той не помни да е казвал другата фамилия изобщо. А всички ние го чухме. И момиченцето го чу и повтори какво е казал той. Питаме нея дали й е позната фамилията - тя казва "Не!"
Е...какво беше това, не е ясно. Но за всички нас си беше и продължава да е някакъв шок....
Разказвам случка и не искам с нея да се борави като с опит за доказателство. Просто разказвам.
Синът ми си има приятелка, Наборка. Щерката на най-добрата ми приятелка. Роди се три години след смъртта на баба си и носи нейното име.
Фамилията на приятелката ми, както и на дъщеря й ще нарека условно Георгиева. Тази фамилия приятелката ми носи от много години, беше на 20, когато се омъжи, има и по-голям син. Моят син не познава майка й. Никога не е чувал моминската фамилия на приятелката ми, нито се е споменавало името на нейната майка. Момиченцето е копие на баба си чисто физически. Няколко пъти, при извършване на рутинни действия се е отнасяло и говори за себе си като да е майка на собствената си майка, става за секунди, след което не помни. Коментирали сме го с приятелката ми, но ей така, отдавали сме го на някаква детска игра и фантазия. Като отиде в дома на баба си и дядо си, се хваща за лщбими вещи на баба си, обръща се към майка си и й казва"помниш ли, те бяха някога мои..."
Нищо особено, детска му работа...
До денят, в който всички застинахме. Бяхме у дома - приятелката ми, мъжа й, щерката, сина ми и аз с мъжа ми. Децата си играеха. Изведнъж Нещо се кротнаха и почнаха да си говорят нещо. Не сме ги слушали какво. Но като по команда всички изтъпяхме, защото моят син каза "Ти не си Мария Георгиева. Ти си Мария Черногорова!!!/пак условни имена и фамилия, но неслучайно втората е по-сложна, защото и реалната е такава - необичайна/
Ей...шок!!!
Приятелката ми се разтрепери. Вика го и го пита"Как се казва Мария???" А той казва - Георгиева. Почваме да го питаме пак, той не помни да е казвал другата фамилия изобщо. А всички ние го чухме. И момиченцето го чу и повтори какво е казал той. Питаме нея дали й е позната фамилията - тя казва "Не!"
Е...какво беше това, не е ясно. Но за всички нас си беше и продължава да е някакъв шок....
Всеки интуитивно знае и усеща, че живота не приключва тук...
По някакъв начин, това много ми допадна като отговор.
Ама разбира се, от хората в миналото трябва да се учим. Те са мислели че земята е плоска, кланяли са се на камъняци и храсти, клали са децата си в жертвоприношения и са измирали от обикновени паразити.
Да,така е, но все пак днешният свят какъвто го познаваме, е такъв защото ние стоим на раменете на великани, както е казано, т.е. върху натрупаният опит на цялото човечество. Всяко ново поколение надгражда над опита на старото.