- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Fortune, нали няма да си мерим авторитетите?! 
Аз отказвам да те замерям с цитати от моите фаворити, но колкото и да съм пленена от философията им, остава място за подозрението, че вероятно не всичко е обхванато и надали е универсално за всеки процес... Помисли и ти.
Аз отказвам да те замерям с цитати от моите фаворити, но колкото и да съм пленена от философията им, остава място за подозрението, че вероятно не всичко е обхванато и надали е универсално за всеки процес... Помисли и ти.ivonska, а стига вече де! Цитатът не беше към теб , а само и единствено по темата, защото увлечена да ти отговарям се отдадох на спам. Не мисля да си ги мерим
. Писах ти не съм на кеф за самоцелно дърляне. Пък има и други теми за изява, които по-благодатни да си подобриш настрението - помисли и ти. 
Защото какво по-голямо доказателство за живот след смъртта от това да оставиш след себе си друг живот, вплел частица от твоя собствен. Този цикличен процес ще съхрани част от теб и твоето послание в настоящия момент, от настоящия момент в бъдещето, а от там до края на света. Краят на света, който обозначава реалното начало на вечността."
източник : http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=2975&tid=41305 [/i]
Това е вероятно единствената форма на живот след смъртта.
Православното християнство, както и всяко друго християнство съдържа визия за последващото смъртта, която може да бъде определена като доста детинска. Не е чудно, че човек трудно би се насилил да я сподели като вярна.
...Православното християнство, както и всяко друго християнство съдържа Мизия за последващото смъртта, която може да бъде определена като доста детинска. Не е чудно, че човек трудно би се насилил да я сподели като вярна.
Учудващо би било да имаш представа от таз "визия", ако съдим по маниера на "оценяване" горе.
А храна на червеите не мисля да ставам , поръчала съм си кремация .
За мен животът е просто кръговрат , нищо не свършва , просто преминава от една форма в друга .
Червеите са една абсолютно нормална и естествена част от този кръговрат.
Защо те притесняват?Мен не ме притесняват , но ми е интересно ти защо само на тях наблягаш ?
Аз казах , че не ме е страх от смъртта .
Но има различни начини за погребване на тленните останки и човек може да избира .
А храна на червеите не мисля да ставам , поръчала съм си кремация .
За мен животът е просто кръговрат , нищо не свършва , просто преминава от една форма в друга .
Червеите са една абсолютно нормална и естествена част от този кръговрат.
Защо те притесняват?Мен не ме притесняват , но ми е интересно ти защо само на тях наблягаш ?
Аз казах , че не ме е страх от смъртта .
Но има различни начини за погребване на тленните останки и човек може да избира .
Да, може да избира - просто ми е интересен изборът ти - след като естественият кръговрат не те притеснява.
Тъй като говорим има дали има живот след смъртта, искам да ви покажа още един разговор:
Има ли живот след раждането?
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...
1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в полумрака.
2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането!
.. А ти?
" УТРОБА "
Станчо Банджо
Има ли живот след раждането?
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...
1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в полумрака.
2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането!
.. А ти?
" УТРОБА "
Станчо Банджо
А храна на червеите не мисля да ставам , поръчала съм си кремация .
За мен животът е просто кръговрат , нищо не свършва , просто преминава от една форма в друга .
Червеите са една абсолютно нормална и естествена част от този кръговрат.
Защо те притесняват?Мен не ме притесняват , но ми е интересно ти защо само на тях наблягаш ?
Аз казах , че не ме е страх от смъртта .
Но има различни начини за погребване на тленните останки и човек може да избира .
Да, може да избира - просто ми е интересен изборът ти - след като естественият кръговрат не те притеснява.
Изборът ми е по чисто естетически причини .
Суетна съм , за сега се грижа да изглеждам добре и ми е противна мисълта за разлагащо се тяло .
Не ме плашат червеите .
Дори не искам тялото ми да бъде в отворен ковчег , пак по естетични причини .
Няма да съм в състояние да контролирам външния си вид .
Сега разбра ли ?
Вела, това го бях забравила, а е много сладко! 
И навява асоциации...
Няма да съм в състояние да контролирам външния си вид .
Сега разбра ли ?
Сега разбра ли ?
Разбрах, че въпреки, че твърдиш, че не се плашиш - идеята да загубиш контрол върху тялото си, е притеснителна за теб.
Даже без да говорим за идеята да загубиш и съзнанието си...
Вела, наистина е много сладко това.
...Православното християнство, както и всяко друго християнство съдържа Мизия за последващото смъртта, която може да бъде определена като доста детинска. Не е чудно, че човек трудно би се насилил да я сподели като вярна.
Учудващо би било да имаш представа от таз "визия", ако съдим по маниера на "оценяване" горе.
Може да е учудващо, но имам. По отношение на християнството, мога да приведа за пример любимия ми цитат на К.С.Луис, чудесен богослов:
"Действителността е не само сложна, според мен, обикновено тя е и странна. Не е еднозначна и очевидна, нито такава, каквато очаквате да бъде... Това е една от причините, поради които вярвам в християнството. То е религия, която човек не би могъл да сътвори. Ако тя ни предлагаше точно такъв свят, какъвто винаги сме очаквали, щях да усетя, че сме я измислили ние, хората. Но всъщност тя не би могла да бъде измислена от никой от нас. Тя притежава точно тази чудновата странност, която е присъща на действителността. Така че, нека изоставим всички момчешки философии – тези прекалено опростени отговори.
Проблемът не е никак елементарен и отговорът също няма да бъде лесен.”
За съжаление, обаче, точно по отношение на живота след смъртта християнската догма се отличава с една очевидна измисленост, която за мен я прави недостоверна.
