- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
В книгата на проф. Константин Коротков Светлина след живота, има интересни неща. Той е физик и прави научни експерименти в помещение под земята, разположено така, че да се елиминират чужди електромагнитни взаимодействия. Там записва електромагнитното излъчване на човешкото тяло след смъртта. В книгата има доста кирлианови фотографии.
За пръв път научни свидетелства, че смъртта не превръща живото мислещо същество в прах, във вкочанена материя, а е процес на разделяне на безсмъртната душа с тленното тяло.
Роналд Пиърсън
Проф. Константин Коротков е основният съперник на Ернст Мулдашев за вниманието на милиони читатели по света.
С. П. Капица
Когато е публикувана в Русия и САЩ, книгата на проф. Коротков "Светлина след живота" предизвиква истинска революция в научните среди. Санкт-петербургският физик изучава подробно момента на смъртта, когато сърцето спира, близките плачат и се готвят за погребение. Просто, ясно и достъпно дори и за най-широката читателска публика са поднесени резултатите от многогодишните изследвания на процеса на енергийната активност на човека в продължение на няколко дни след смъртта. Оказва се, че кирлиановите лъчи помагат доста точно да се определи от каква смърт е починал човек - от естествена или насилствена, дали причина за смъртта е самоубийство или неправилно оказана медицинска помощ. Характерът и интензивността на излъчването на тялото, променящо се в продължение на няколко денонощия, може да се тълкува като безсмъртие на душата. Изследванията на проф. Коротков показват, че душата може да напуска тялото, да съществува извън него, да вижда други светове, а след това да се завръща в тялото (предишното или ново) и да продължи земното си съществуване.
Когато не религиозен мистик или екстрасенс, а уважаван в цял свят учен изнесе подобна сензационна информация, нещата вече изглеждат различно.
Методът се оказва много полезен. Руските криминалисти вече могат "да взимат" показания от трупа, да определят от каква смърт е умрял човек - от насилствена, самоубийство или нещастен случай.
Проф. Константин Коротков е един от най-авторитетните учени на Русия - професор в Санкт-Петербургския технически университет, в университета "Холос" (САЩ) и "Гринуич колидж" (Австралия), президент на Международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография, директор на Международния институт по биологични системи. Прочут е в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония с това, че работи в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа. Той всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на науката.
Проф. Константин Коротков е прочут в цял свят с изследванията си на енергоинформационното състояние на човека в живота и след смъртта. Методиката му получава широко разпространение в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония и намира приложение в медицината, психологията, биофизиката, екологията. Доктор на техническите науки, президент на международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография и директор на международния институт по биологически системи, Константин Коротков е в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа.
Константин Коротков всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на физиката, психологията, психофизиката, биологията и други науки. Занимава се с него вече близо 30 години. С помощта на качествено нов генератор за визуализация и компютърна регистрация на измененията в енергоинформационното състояние на организма изследванията на състоянието на човека след смъртта достигат качествено ново ниво. Коротков изследва палците на починалите хора по метода, изобретен от съпрузите Кирлиан. Методът се състои в следното: в електромагнитното поле на високо напрежение около живия обект, независимо дали е лист от дърво или палец на човек, възниква лъчисто излъчване. Около палеца на здравия и жизнен човек излъчването е ярко и точно. Каквито и да било проблеми във функционирането на организма, не само известните, но и тези, за които човек дори и не подозира, предизвикват прекъсване на сияещия ореол, деформират го и го правят по-неясен.
Коротков решава да проследи кирлиановото сияние от гледна точка на това, как организмът умира. Изследователят прави кирлианови снимки на току-що починали хора. След 1-3 часа неподвижна част на тялото на покойника се снима с газоразрядна светкавица. Снимките се обработват на компютър и се съставят диаграми на промените. Възрастна на покойниците - мъже и жени, варира от 19 до 70 години. Причините за смъртта са различни. Снимките показват невероятно любопитни резултати, които удивяват целия екип от учени. Мъртвите се държат като живи! Характерът на колебанията се различава в зависимост от това, от каква смърт е починал човекът. Спокойните колебания с относително неголяма амплитуда характеризират естествената смърт на остарелия организъм, изчерпал своите ресурси. Вторият тип са също така относително точни колебания, но имащи една ярко изразена кулминация. Такива "показания" дават покойниците, умрели при нещастен случай, от тромб или черепно-мозъчна травма. И накрая, много динамичните дълги колебания с голяма амплитуда, създаващи усещането, че душата беснее, не желае да се примири с непоправимото. Тези "сведения" дават снимките на хора, умрели от неочаквана смърт, внезапно и трагично. Това се отнася и за самоубийците.
Провеждайки експерименти с прясно и замразено месо, ученият не регистрира никакви колебания в излъчването.
Тогава какво е смъртта? Оказва се, че това не е предел на живота, след който е пустота и мрак, а че е само граница с друг свят и преминаването там е постепенно.
В изследваните три групи преминаването в отвъдния свят продължава различно време. При спокойната смърт сиянието продължава от 16 до 55 часа. Втората група се характеризира с видими скокове през 8 часа до края на първото денонощие, като след две стихват. При неочаквана смърт тези колебания са най-силни и дълги. Амплитудата им намалява към края на експеримента. Сиянието се прекъсвало в края на първото денонощие и особено в края на второто. Само че през нощта, в периода между девет и три часа, се наблюдава увеличаване интензивността на излъчването.
На Коротков съвсем не му е било лесно. Макар и кален в такива обстоятелства, при влизане в моргата той е обхванат от внезапен страх. Намирайки се сам с трупа, той чувства върху себе си втренчен поглед. Така както, когато пътуваш в метрото, нещо те кара да се огледаш и ти срещаш нечий поглед. Коротков не среща никакъв поглед, но усещането за такъв остава. Какво усеща физикът - душата, призрака, астралното тяло на починалия? По думите на Коротков, особено силно е усещането не до трупа, а на 5-7 метра от него.
Цитат
За пръв път научни свидетелства, че смъртта не превръща живото мислещо същество в прах, във вкочанена материя, а е процес на разделяне на безсмъртната душа с тленното тяло.
Роналд Пиърсън
Проф. Константин Коротков е основният съперник на Ернст Мулдашев за вниманието на милиони читатели по света.
С. П. Капица
Когато е публикувана в Русия и САЩ, книгата на проф. Коротков "Светлина след живота" предизвиква истинска революция в научните среди. Санкт-петербургският физик изучава подробно момента на смъртта, когато сърцето спира, близките плачат и се готвят за погребение. Просто, ясно и достъпно дори и за най-широката читателска публика са поднесени резултатите от многогодишните изследвания на процеса на енергийната активност на човека в продължение на няколко дни след смъртта. Оказва се, че кирлиановите лъчи помагат доста точно да се определи от каква смърт е починал човек - от естествена или насилствена, дали причина за смъртта е самоубийство или неправилно оказана медицинска помощ. Характерът и интензивността на излъчването на тялото, променящо се в продължение на няколко денонощия, може да се тълкува като безсмъртие на душата. Изследванията на проф. Коротков показват, че душата може да напуска тялото, да съществува извън него, да вижда други светове, а след това да се завръща в тялото (предишното или ново) и да продължи земното си съществуване.
Когато не религиозен мистик или екстрасенс, а уважаван в цял свят учен изнесе подобна сензационна информация, нещата вече изглеждат различно.
Методът се оказва много полезен. Руските криминалисти вече могат "да взимат" показания от трупа, да определят от каква смърт е умрял човек - от насилствена, самоубийство или нещастен случай.
Проф. Константин Коротков е един от най-авторитетните учени на Русия - професор в Санкт-Петербургския технически университет, в университета "Холос" (САЩ) и "Гринуич колидж" (Австралия), президент на Международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография, директор на Международния институт по биологични системи. Прочут е в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония с това, че работи в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа. Той всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на науката.
Проф. Константин Коротков е прочут в цял свят с изследванията си на енергоинформационното състояние на човека в живота и след смъртта. Методиката му получава широко разпространение в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония и намира приложение в медицината, психологията, биофизиката, екологията. Доктор на техническите науки, президент на международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография и директор на международния институт по биологически системи, Константин Коротков е в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа.
Константин Коротков всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на физиката, психологията, психофизиката, биологията и други науки. Занимава се с него вече близо 30 години. С помощта на качествено нов генератор за визуализация и компютърна регистрация на измененията в енергоинформационното състояние на организма изследванията на състоянието на човека след смъртта достигат качествено ново ниво. Коротков изследва палците на починалите хора по метода, изобретен от съпрузите Кирлиан. Методът се състои в следното: в електромагнитното поле на високо напрежение около живия обект, независимо дали е лист от дърво или палец на човек, възниква лъчисто излъчване. Около палеца на здравия и жизнен човек излъчването е ярко и точно. Каквито и да било проблеми във функционирането на организма, не само известните, но и тези, за които човек дори и не подозира, предизвикват прекъсване на сияещия ореол, деформират го и го правят по-неясен.
Коротков решава да проследи кирлиановото сияние от гледна точка на това, как организмът умира. Изследователят прави кирлианови снимки на току-що починали хора. След 1-3 часа неподвижна част на тялото на покойника се снима с газоразрядна светкавица. Снимките се обработват на компютър и се съставят диаграми на промените. Възрастна на покойниците - мъже и жени, варира от 19 до 70 години. Причините за смъртта са различни. Снимките показват невероятно любопитни резултати, които удивяват целия екип от учени. Мъртвите се държат като живи! Характерът на колебанията се различава в зависимост от това, от каква смърт е починал човекът. Спокойните колебания с относително неголяма амплитуда характеризират естествената смърт на остарелия организъм, изчерпал своите ресурси. Вторият тип са също така относително точни колебания, но имащи една ярко изразена кулминация. Такива "показания" дават покойниците, умрели при нещастен случай, от тромб или черепно-мозъчна травма. И накрая, много динамичните дълги колебания с голяма амплитуда, създаващи усещането, че душата беснее, не желае да се примири с непоправимото. Тези "сведения" дават снимките на хора, умрели от неочаквана смърт, внезапно и трагично. Това се отнася и за самоубийците.
Провеждайки експерименти с прясно и замразено месо, ученият не регистрира никакви колебания в излъчването.
Тогава какво е смъртта? Оказва се, че това не е предел на живота, след който е пустота и мрак, а че е само граница с друг свят и преминаването там е постепенно.
В изследваните три групи преминаването в отвъдния свят продължава различно време. При спокойната смърт сиянието продължава от 16 до 55 часа. Втората група се характеризира с видими скокове през 8 часа до края на първото денонощие, като след две стихват. При неочаквана смърт тези колебания са най-силни и дълги. Амплитудата им намалява към края на експеримента. Сиянието се прекъсвало в края на първото денонощие и особено в края на второто. Само че през нощта, в периода между девет и три часа, се наблюдава увеличаване интензивността на излъчването.
На Коротков съвсем не му е било лесно. Макар и кален в такива обстоятелства, при влизане в моргата той е обхванат от внезапен страх. Намирайки се сам с трупа, той чувства върху себе си втренчен поглед. Така както, когато пътуваш в метрото, нещо те кара да се огледаш и ти срещаш нечий поглед. Коротков не среща никакъв поглед, но усещането за такъв остава. Какво усеща физикът - душата, призрака, астралното тяло на починалия? По думите на Коротков, особено силно е усещането не до трупа, а на 5-7 метра от него.
Tazi nost ostanah i prochetoh mnogo interesni nesta v temata.Razbira se normalno e da imame razlichni vijdaniq.Nadqvam se da provedem dialog,a ne da se karame.Mnogo vreme za men beshe nesto ujasno smartta ,i ne za men kolkoto za moite blizki.Ako nqkoi mi beshe kazal predi 5-6 g.che ste sedna da che bibliata stqh da mu se prismeq.No taka ili inache tova se sluchi -naistina tam ima otgovori za vsichko.A za smartta kazva che chovek umira i che v groba kadeto otiva nqma nisto che nqma ad i rai i che tq ste bade kato edin san ot koito ste se sabudim pri Prishestvieto na Hristos
Цитат
По думите на Коротков, особено силно е усещането не до трупа, а на 5-7 метра от него.
Преди няколко страници пишеше как в момента на смъртта душата излита в космоса, този професор пък, чувствал невидимо присъствие в моргата. И само той ли е виждал мъртъвци, че да му се вярва на усещанията?
И нали тялото олеква като излезе душата... какво тогава се вижда на снимките на труповете?
В началото на 80те, когато тук цареше върл материализъм и не се толерираше нищо извън науката, а и ние вярвахме само и единствено в науката, в нашата гимназия (която се смяташе за една от най-елитните и не се допускаха случайни хора) бяха поканили в часа по физика един учен физик от БАН. Неговата изследователска дейност беше върху биополето на хората и няколко годин беше проучвал какво става с тялото след смъртта. В рамките на учебния час ни разказваше с формули и снимки за енергията на тялото, как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн., вече не помня, но това беше първия ни сблъсък с идеята, че след смъртта може би "следва продължение" 
Цитат
как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн.
sispol, никой не е казал, че полето съществува само след смъртта. Просто професорът го изследва тогава.
Alexa JT, точно това пише и в книгата на проф. Коротков. Полето зависи и то това дали човекът е починал от естествена или от насилствена смърт. Книгата е изпълнена само с факти, в които аз нямам причина да се съмнявам. Това, че не съм била на Бахамските острови, не значи, че те не съществуват. То аз /както и вие/ не съм била при сътворението на Земята и не съм го видяла, но това не ми пречи да живея на нея. Така, че ако човек иска - може да вярва. Ако не желая - каквито и доказателства да му се представят - винаги ще ги отрича.
Вярно е, че нашата православна църква отрича прераждането, но както беше писал някой - и Библията е писана от хора. А църквата векове е обслужвала нечии интереси - било е по-изгодно да проповядва смирение и праведен живот тук, защото после няма нищо. Един вид, нямаш втори шанс за поправка. Така са държали по-лесно масите в подчинение. Тази идея едва ли има вселенски произход. Каквото и да четем, винаги трябва да се замисляме защо са така представени събитията - въобще не е необходимо светът да бъде или черен или бял. Може да има различни нюанси. Така е и с информацията, независимо под каква форма ни е представена - можем да я приемем на 100%, на 0% или нещо по средата.
В началото на 80те, когато тук цареше върл материализъм и не се толерираше нищо извън науката, а и ние вярвахме само и единствено в науката, в нашата гимназия (която се смяташе за една от най-елитните и не се допускаха случайни хора) бяха поканили в часа по физика един учен физик от БАН. Неговата изследователска дейност беше върху биополето на хората и няколко годин беше проучвал какво става с тялото след смъртта. В рамките на учебния час ни разказваше с формули и снимки за енергията на тялото, как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн., вече не помня, но това беше първия ни сблъсък с идеята, че след смъртта може би "следва продължение"
Alexa JT, точно това пише и в книгата на проф. Коротков. Полето зависи и то това дали човекът е починал от естествена или от насилствена смърт. Книгата е изпълнена само с факти, в които аз нямам причина да се съмнявам. Това, че не съм била на Бахамските острови, не значи, че те не съществуват. То аз /както и вие/ не съм била при сътворението на Земята и не съм го видяла, но това не ми пречи да живея на нея. Така, че ако човек иска - може да вярва. Ако не желая - каквито и доказателства да му се представят - винаги ще ги отрича.
Вярно е, че нашата православна църква отрича прераждането, но както беше писал някой - и Библията е писана от хора. А църквата векове е обслужвала нечии интереси - било е по-изгодно да проповядва смирение и праведен живот тук, защото после няма нищо. Един вид, нямаш втори шанс за поправка. Така са държали по-лесно масите в подчинение. Тази идея едва ли има вселенски произход. Каквото и да четем, винаги трябва да се замисляме защо са така представени събитията - въобще не е необходимо светът да бъде или черен или бял. Може да има различни нюанси. Така е и с информацията, независимо под каква форма ни е представена - можем да я приемем на 100%, на 0% или нещо по средата.
Цитат
как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн.
Възможно е да е изследвал и живи обекти и да е правил някакъв сравнителен анализ. Не помня. Много дълга беше лекцията, пълна с много научни факти и доказателства, а знаете колко им е вниманието на учениците
Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.
Вела, съгласна съм с теб. Да не говорим пък, че в първоначалния си вариант Библията е приемала прераждането и впоследствие на един събор, мисля, че през V век църквата е решила да премахне тези текстове.
Сетих се за случая с този физик в училище, защото това показва, че дори в "тъмните години на комунизма и материализма" у нас е имало учени, които са задълбавали в тази насока, прилагали са научен подход и дори са имали материална научна база и условия за това.
Сетих се за случая с този физик в училище, защото това показва, че дори в "тъмните години на комунизма и материализма"
у нас е имало учени, които са задълбавали в тази насока, прилагали са научен подход и дори са имали материална научна база и условия за това. Толкова противоречиви неща се изписаха в тази тема, че само доказват, че въобще не сме наясно по този въпрос.
Q VADIS,
никога не е късно човек да отвори сърцето си за истината. А тя е толкова прекрасна! Възможно е да е изследвал и живи обекти и да е правил някакъв сравнителен анализ. Не помня. Много дълга беше лекцията, пълна с много научни факти и доказателства, а знаете колко им е вниманието на учениците Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.
Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.Това ме заинтригува. Дали ще си спомниш къде точно го е засичал това поле години след смъртта на човека? Тоест къде е измервал, след като физическото тяло вече го няма?
Възможно е да е изследвал и живи обекти и да е правил някакъв сравнителен анализ. Не помня. Много дълга беше лекцията, пълна с много научни факти и доказателства, а знаете колко им е вниманието на учениците Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.
Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.Това ме заинтригува. Дали ще си спомниш къде точно го е засичал това поле години след смъртта на човека? Тоест къде е измервал, след като физическото тяло вече го няма?
Никакъв спомен нямам. Обясняваше как обикаля из България и изследва разни места и даваше примери, но съм ги забравила, каквото и да кажа, ще е предположение. Помня само един случай, и то защото има жълт привкус, предполагам, че и той ни го каза, за да ни привлече интереса , беше свързан с бесилката на Левски. Или по полето бяха определили къде е точно, или като знаеше къде е точното място, беше регистрирал биополе на мястото. Нещо такова, но точни факти и подробности не ми идват на ум.
Е, да де - само дето са вярвали в различни богове всъщност.
Не може всички да са били прави едновременно, нали?
А и наличието на Бог или богове не значи автоматично, че има живот след смъртта.
Нито пък това, че може да има живот след смъртта, потвърждава съществуването на който и да е Бог или богове.