Какво има след смъртта?

Бих дала следния пример: Някой произвежда електроуред, прилага към него и упътване за безопасното му и безпроблемно използване. Купувачът обаче, казва: "Защо ми е да чета упътването от производителя и да се съобразявам с него, като мога и сам да се справя с употребата на електроуреда?". Дали обаче е така?
В цял свят се знае, че Библията е Боговдъхновена книга. Но може би разказите на някои хора са по-логични и достоверни?
Защо ни е толкова трудно да повярваме в толкова простички неща?

Може би ще ви е интересно да изгледате този филм.

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=123908&hit=1
In.The.Beginning.1966.DVDRip.Divx.AC3.DnT.torrent

Чак пък да нямат нищо общо с Библията.
Християството е динамична и историческа религия, за разлика на любимия за някои будизъм, и се развива. Библията да не би случайно да е все и вся? Догматите на вярата са приети на църковните събори от Отците на църквата и те не противоречат на библейското учение, а го доразвиват и усъвършенстват.

Кои са тия хора, бабите на село?
Това е фолклор.

Доста се отклонихме от темата, но ще може ли някой да ми покаже къде в Библията е писано за богородица, троица, отдаване на почит към икони, кръщенета на деца в църкви и пр.? Едва ли...

ПП Православни християни, католически християни, евангелистки християни ....
Ако ученията на всички тези църкви се съберат в една книга, доста противоречия ще се получат. За да не се получи така, не би ли трябвало да се следва единствено първоизточника - даден ни от Единственият правомощник???

Не ми се спори, нито искам да се заяждаме. Ако някой наистина има желание ще намери начин да провери и да разбере.  

Не само,че не пише да се молим на икони ,а и ги отрича.Йеремия 10-3 . Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;    
4 Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;    
5 Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.

A  за преданията пише в колкосяни 2-8.Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог.Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други.Натъжил се като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест.Човекът попитал Господ Бог:"Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път?Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Господ Бог отвърнал:"Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя.Когато ти беше в изпитания и страдания - там където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце

Искам да ви разкажа, какво каза вчера дъщеря ми. Тя не познава майка ми, защото, както вече споменах в темата, баба и почина, докато бях бременна в първия месец. Виждала я  е на снимки,  редовно ходим на гробището заедно и често говорим за нея у дома. Та вчера, докато и оправях косата ето какво чух: " Мамо, мисля, че баба Жани, отново ще бъде малко момиченце и после ще порасне и ще бъде голяма и после пак ще почине. Само, че тя няма да си спомня за нас. Когато пак се роди, няма да си спомня за нас." Никога не съм говорила пред дъщеря си за прераждането, нито пък съм я оставяла да гледа такива филми.

Q VADIS, Благодаря! Точно и ясно!       
Вела, и моят син преди години (беше на 5-6) ми казваше "Мамо, мечтая ти да станеш малко дете, а аз да съм твоят баща, за да мога да се грижа за теб...", но това не доказва прераждането. А сега (вече е на 11) често ме пита "Как ще живея без теб като умреш?"... Някои деца просто не могат да се примирят със смъртта, защото тя ги разделя от най-близките им същества. Осъзнават - твърде рано - че смъртта е безсмислена и жестока, иска им се да я няма и живота да е по-прекрасен...

А когато пораснат, с повече късмет осъзнават, че съвсем не е безсмислена и жестока и ако я няма животът съвсем няма да е по-прекрасен.

Какво е твоето мнение? - Защо децата толкова се вълнуват от смъртта?
Или според теб въпросите им доказват преражданията?

   anjali :  И аз ти благодаря за подкрепата и   възможността заедно да обясним имали живот след смъртта като използваме библията.За да можем когато казваме ,че сме християни да можем да се обосновем защо сме такива.Ако някои има някакъв въпрос нека ми пише лс .                                                                                                                                                                         ИрПуц   -   А когато пораснат, с повече късмет осъзнават, че съвсем не е безсмислена и жестока и ако я няма животът съвсем няма да е по-прекрасен.   Библията казва друго откровение на Йоан 21 от 3-7 стих.Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.    
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.    
5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.    
6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.    
7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. Така ,че нямаме причина да не вярваме в Отеца и Христос.Няма нищо  по ужасно от смъртта на близките ни хора .Аз близо 14г.бях на работа в чужбина може би от носталгията много пъти като се прибирах,от работа със скутера при мисълта ,че може да се случи нещо с родителите ми започвах да плача.Аз лично не смятам ,че има голяма разлика колко си годишен болката е еднакво жестока и задушаваща. Защото дори като пораснем и да осъзнаваме смъртта,ние пак не можем да я приемем.Разликата между вярващи и невярващи е ,че първите имат поне НАДЕЖДАТА.

Q VADIS, абсолютно си права, ще редактирам поста си.

Мисля, че се вълнуват, защото на тази възраст им е доста трудно, ако изобщо възможно, да осъзнаят, че животът има край. Страшна е мисълта, че някой любим човек в един момент вече няма да го има. Тя е страшна за повечето възрастни, всъщност, какво остава за крехкото детско съзнание. А случката, описана от Вела ми е наистина любопитна. Не знам какво доказва и дали изобщо доказва нещо повече от това, че децата са по-умни, отколкото сме свикнали да мислим.