- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Духът е това което извисява душата, а материята това което я дърпа надолу. Душата живее в двата свята - духовен и материален. В зависимост кой ще надлее ние хората биваме по материални и по духовни личности. Но не й само едното. 
Това са манихейски постулати. Материята е напълно инертна. Не е способна да дърпа и та тегли каквото и да било и когото и да било. Ако, например, някой се отдава на чревоугодничество, това не е защото материалната му плът го влече към храната, а защото духът му е слаб и не може да си наложи волята.
Ако обаче духът беше силен, тогава нямаше да е чревоугодник.
Ако духът вземе превес ще имаш практична кола, а не последен модел. Не знам чии постулати са.
А защо и духът да не се наслаждава на храната. В готварския съм виждала ястия, които са наслада за всички сетива (може би без ухото 
).
Защо да е нещо лошо, визирам точно чревоугодничеството, а не преяждането.
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
Тук съм пропуснала да добавя, че това отличава нашия дух от животните. Значи да добавя способността за преценка, инстинктите и енергията, която ни движи + способността да обичаш.
). Защо да е нещо лошо, визирам точно чревоугодничеството, а не преяждането.
Хексе, какво е за теб дух/душа тогава?
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
Тук съм пропуснала да добавя, че това отличава нашия дух от животните. Значи да добавя способността за преценка, инстинктите и енергията, която ни движи + способността да обичаш.
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
Тук съм пропуснала да добавя, че това отличава нашия дух от животните. Значи да добавя способността за преценка, инстинктите и енергията, която ни движи + способността да обичаш.
Не разбирам обаче как разграничаваш, или по-скоро - как сливаш /според твоето разбиране/ материята и духа.
Да, съгласна съм, че всички изброени неща са проявления на духа.
Не разбирам обаче как разграничаваш, или по-скоро - как сливаш /според твоето разбиране/ материята и духа.
Да го кажем така, материята може да съществува без дух. Дали духът може да съществува без материя не знаем.
Материя + Дух = Живот.
Ако очакваш от мен дефиниция на духа, не мога да дам такава.
И въпросът за мен в тази тема е: остава ли да съществува енергията, ако напусне материята?
И въпросът за мен в тази тема е: остава ли да съществува енергията, ако напусне материята?
А според теб двете вървят ръка за ръка, а никога поотделно. Затова ми беше интересно да те попитам какво разбираш под дух и как си го представяш.
А е ясно, че нокой нищо не може да дефинира тук и сега, а само си предполагаме всички.
И въпросът за мен в тази тема е: остава ли да съществува енергията, ако напусне материята?
А според теб двете вървят ръка за ръка, а никога поотделно. Затова ми беше интересно да те попитам какво разбираш под дух и как си го представяш.
А е ясно, че никой нищо не може да дефинира тук и сега, а само си предполагаме всички.
Не съм твърдяла подобно нещо.
Говорех конкретно за човека и затова че материята и духът (енергията?) в него са половините на едно цяло. Че се появяват едновременно и сега гадаем дали духът може да съществува без тялото.
И въпросът за мен в тази тема е: остава ли да съществува енергията, ако напусне материята?
Тук малко пооплиташ понятията. Материята също не се губи. И "енергия" не е "дух". Каквото и да е "дух".
И "енергия" не е "дух". Каквото и да е "дух".
Добре де, материята не се губи също... да речем. Казах, че е мъртва без енергията.
И "енергия" не е "дух". Каквото и да е "дух".
Добре де, материята не се губи също... да речем. Казах, че е мъртва без енергията.
А как съществува енергията без материята?
Ми на тока на му трябва телевизор да съществува..
И как съществува тока сам за себе си?
Ми на тока на му трябва телевизор да съществува..
Тя сама по себе си е жива.
Ми на тока на му трябва телевизор да съществува..
И как съществува тока сам за себе си?
Чели ли сте Холографската вселена? Там има много обяснения на научно ниво за видимите и "невидими" проявления на едни и същи неща. Но най-много ми направи впечатление едно нещо, което ме вълнуваше от най-ранна детска възраст. Тогава се питах много често, когато се обърна, дали все още всичко си е там...нещата такива ли са, каквито ги виждам и изчезват ли, когато мен ме няма. Там в книгата се казваше, че това изобщо не се знае. Всичко е проекция на човешкия мозък. Много се учудих като го прочетох, смятах го за детски приумици.
Та исках да кажа, това че токът /примерно, че се захванахме с тоя пример/, не може да се прояви без телевизор, значи ли че не съществува под друга форма?