- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Както пророчествата, така и регресията, предполага едно застинало състояние в частност на миналото. Изглежда ограничаващо състояние. Душата, ако съществува е част от много по цялостно нещо и разглеждането на отделни фрагменти и прозорци на пребиваване са доста ограничен възглед. За мен истината е в импулса - на любовта и на стремежа. Търсенето на застинали състояние е по-скоро деформиращо и стопиращо развитието.
Както пророчествата, така и регресията, предполага едно застинало състояние в частност на миналото. Изглежда ограничаващо състояние. Душата, ако съществува е част от много по цялостно нещо и разглеждането на отделни фрагменти и прозорци на пребиваване са доста ограничен възглед. За мен истината е в импулса - на любовта и на стремежа. Търсенето на застинали състояние е по-скоро деформиращо и стопиращо развитието.
Принципно да, но допускам, че някой може да зацикли в даден проблем и да не може да върви адекватно напред.
Както пророчествата, така и регресията, предполага едно застинало състояние в частност на миналото. Изглежда ограничаващо състояние. Душата, ако съществува е част от много по цялостно нещо и разглеждането на отделни фрагменти и прозорци на пребиваване са доста ограничен възглед. За мен истината е в импулса - на любовта и на стремежа. Търсенето на застинали състояние е по-скоро деформиращо и стопиращо развитието.
Не знам дали някои може да стигне крайности като игнор на живота, странно ми се вижда, но кой знае....
unadaptable, да погледнеш по нов начин е движение, не застой.
Благодаря за това изречение, понякога не виждаме очевадното.
А да виждаш цялата информация е умение, което на малко души се отдава според мен.
Пънки Cloud Atlas го гледах, но не ми хареса. Не знам, аз ли съм проста, ама не можах да следя всички истории и някои от актьорите така бяха гримирани, че трудно ги разпознавах в другите им животи. По-голям фен съм на филми от рода на The Butterfly Effect, The I Inside и т.н.
Happy Queen това с контролирането на съня и на мен ми се е случвало. Много е странно, но все пак осъзнаваш, че сънуваш, докато другите creepy неща, които сънувам са ми по-загадъчни. Макар, че сега като ме подсети, въпреки, че усещах как си контролирам съня, решенията ми как да се развият събитията ги взимах по различен начин от начина, по който взимам решение или мечтая в будно състояние, но не мога да обясня каква точно е разликата
.
Happy Queen това с контролирането на съня и на мен ми се е случвало. Много е странно, но все пак осъзнаваш, че сънуваш, докато другите creepy неща, които сънувам са ми по-загадъчни. Макар, че сега като ме подсети, въпреки, че усещах как си контролирам съня, решенията ми как да се развият събитията ги взимах по различен начин от начина, по който взимам решение или мечтая в будно състояние, но не мога да обясня каква точно е разликата
.Умение е да гледаш на нещата отгоре, да не позволяваш на битовизмите и житейските драми да ти влияят, като във всеки момент знаеш, че животът е илюзия, че едни там 100ина години не е време, че ти си предимно монада/душа, само временно човек... такива работи..
Аз пък минах в другата крайност и вместо като монада, се изживявам като човек.
В крайна сметка съм се домъкнала тук, в този специално земен живот, за да науча нещо. Избягвайки това научаване чрез "живот като душа", ми се струва, че пак трябва да мина по същият път.
С две думи: много е опасно да се "извисяваме" над нещата. Губи се връзката с целта на живота. Може пък тя просто е да се научим да ходим на високи токчета.
Цитат
С две думи: много е опасно да се "извисяваме" над нещата. Губи се връзката с целта на живота. Може пък тя просто е да се научим да ходим на високи токчета.
Но..например.. случва ти се нещо сриващо, но животът не свършва и ако много задълбаеш, изпадаш в някакви депресии, а точно тогава е добре да се "извисиш над нещата", да погледнеш по-мъдро и да видиш, че не е драма, а само урок и то урок в една илюзия, не по-дълга от сън.
В крайна сметка съм се домъкнала тук, в този специално земен живот, за да науча нещо. Избягвайки това научаване чрез "живот като душа", ми се струва, че пак трябва да мина по същият път.
С две думи: много е опасно да се "извисяваме" над нещата. Губи се връзката с целта на живота. Може пък тя просто е да се научим да ходим на високи токчета.
С две думи: много е опасно да се "извисяваме" над нещата. Губи се връзката с целта на живота. Може пък тя просто е да се научим да ходим на високи токчета.
Според мен не е така. Ако вече си се "извисил духовно" в друг живот, ще си носиш духовността и в този. Това не пречи да се занимаваш и бориш със земните неща. Дори напротив. Няма как да си извисен духовно и да си заблуден
unadaptable, да погледнеш по нов начин е движение, не застой.
Край на духовното извисяване може да има само когато си идем при"дедо".Т.е.процесът е безкраен.
Няма как да си извисен духовно и да си заблуден
Да се откажеш от всяка материална собственост и да медитираш в парка всеки ден докато дъщеря ти зарязва училище и се чуди какво точно да експериментира, защото пък е силно привързана към материалното. Познавам такъв човек. Доста образована и ерудирана личност иначе,която аз уважавам, въпреки че приемам действията и по скоро за заблудени.