Какво има след смъртта?

Мдам...И накрая разбираш,че блясъкът ти бил месинг,а истинското злато дреме дълбоко скрито под пластовете на фалша.

Човек трябва да свети само със собствената си светлина.Без значение колко мижава е,и колко слабо мъждука.Това сте истинският вие.
Светиш ли с отразена светлина,си само нечие копие.

Мдамм, ако успееш след 100-200 живота.

Е..Виж сега..Еволюцията не е Космическа Олимпиада,но пък и не подминава нищо.Ни човек,ни амеба,ни камък..Просто всяко нещо с времето си..И както е казал Айнщайн

"Единствената причина времето да съществува,е за да не се случват нещата наведнъж"

Именно индивидуалността и различията помежду ни създават нужните ни условия и контрасти за да еволюираме.Щото..Я се замисли ако ся всички бяхме на един акъл?Скука..Кошер..

Точно това си помислих за амишите - живеят откъснати от света, а това стеснява кръгозора до минимум, значи по-скоро циклят на място или вървят много бавно.
Различията..да. И от всеки има какво да научиш. Затова светът е интересен, защото е шарен.

Определението за извисен дух излезе. Дайте сега определение и на тежка съдба, за да видим как изглежда заключението, че извисените духове избират тежка съдба.

Индивидуално е. За един може да е много тежко, че трябва да работи от сутрин до вечер, за да изхрани потомството. За друг да е болест или недъг. За трети самота.
Колко е тежко зависи от това кой колко може да понесе.

И според мен е така, макар че винаги съм се стремяла да не слагам определения на нещата и да не съм особено категорична в тезите си (на такива мистични и духовни теми), защото сякаш си поставям ограничения. За един едно е правилно, за друг - друго и няма нищо лошо или погрешно в това. Много съм съгласна и за баланса  

Ън,това което искаш е абсурдно.
За един чашата е полупълна,за друг полупразна.

Да го кажем тогава така: тежък живот= да живееш редом с най-големия си страх/страхове.

Така е , но нека не се лъжем , че колкото по приковани сме към материалното толкова повече не можем да балансираме. Амишите използват най-безобидните средстава за оцеляване , които аз съм далече от мисълта да нарека материалното на 21 век. Да някои от тях ползват ток , но те нямат телевизори , шият дрехите си сами , никога не взимат кредити и съвсем са откъснати от държавата като институция , колите им са каляски или коне , живеят наистина примитивно като от някой минал век. Та при тях баланса ще е по-лек , докато при нас със айфона , лап топа , телевизията , претрупаните магазини и витрини с какви ли не неща и реклами , които ни праввят потребителска жертва. Амишите сами отглеждат храната си.И най-важното учението им за прошката , това да простиш на убиеца на децата си е нещо , което не би направил всеки.

Ето филма наистина го препоръчвам


Plot

When a group of Amish schoolgirls are taken hostage and killed in their classroom, their parents and the Amish community of Nickel Mines, Pennsylvania, stun the outside world by immediately forgiving the killer. Ida Graber (Kimberly Williams-Paisley), mother of one of the murdered children, has a tougher time than the others accepting the tragedy, but in her anguish and pain, she begins a personal journey of renewed faith, ultimately accepting the heart-wrenching tragedy of losing a child; reconnecting with her husband (Matt Letscher), family, and community; offering forgiveness to the killer; and even showing kindness and compassion to the killer’s widow (Tammy Blanchard) and children – all in the form of Amish Grace.

Ами изпитание е да се родиш с недъг ( сляп , инвалид ) замислям се за убийците  , например хора с много голяма власт ( изпитание дали власт и пари ще те променят) ! Поне така си мисля , аз лично не се видях никъде някаква важна особа и едва ли съм някой стар дух чак от тези. Избирането смятам , че го правим ние , избираме родители , лицата си , живота си , финала си.... Съсредоточаваме се върху елементите , които в предни животи не сме научили или където сме грешали. Има вероятност няколко живота да правиш едни и същи грешки. Обяснявам си , че веки наш избор повлиява върху следващия живот , защото всичко е Карма. Има и др. теория , че именно тежката карма , ни заставя да изберем ужасен живот , че да я изплащаме. Теории реално много....Както и имам теория за неродените деца и абортите , колкото и да ни е странно докато ние се радваме на секса и зачеването се борят стотици души да влязат в коремите и понякога влиза някоя душа на ниско ниво от онези , които не ни се иска да познаваме и ефекта е аборт , помятане и тн. Ето един линк , който сега намерих ще ми е интересно да споделим според него какви сме били.

http://minaljivot.info/

  Този линк съм го виждала и пробвала, доста ме разсмя. Аз и сестра ми сме близначки и според този линк ни излязоха едни и същи неща за преражданията, а това е меко казано невярно.
По-назад зададох въпрос: тези ти виждания с регресията ли дойдоха или са отпреди това? Отговорът е важен за мен, аз съм от хората, които след определени събития и преживявания промениха напълно представите си, поне основната. Тя беше, че няма нищо извън живота тук и сега. Вече съм убедена, че това, което е извън живота, който живеем тук и сега, е много повече. Дори ми е трудно да си представя колко много повече....Та питам....
П.П. За амишите и всякакви други отшелници-груба грешка. Така мисля.

Не харесвам консуматорското общество като цяло, но тези амиши са ми много подозрителни и интуитивно не ми допадат хич.

Не знам , но октомври и ноеври прекарах на морето извън населено място. Тоест курортно селище , но тогава бе пълна пустош. Не знаеш как ми се отрази , не исках да се връщам в цивилизацията. По цял ден се разхождах , събирах гъби , говорех и медитирах на скаличката ми ( моята си ) до морето и шума на вълните.Гледах залезите , правех фотографии , тичах , опознавах аромати.Нямах нито телевизия , нито радио .... само хубави книги ))) Човек намира себе си така и не напразно много хора за да се презаредят го правят.

Преди регресията нямах много интерес към тези неща , защото няма как да си ги представиш преди да си я направил.

Гледай филма и на мен ми се виждаха като секта някаква преди да попрочета повечко , а след филма наистина се замислих.