Какво има след смъртта?

  • 576 608
  • 11 927
  •   1
Отговори
# 5 535
  • Мнения: 768
Споменът е в мозъка, на хард-диска. Паралелните съществувания няма как да делят един мозък, ако кажем, че имат общо съзнание. Или пък ако някои спомени се запечатват в съзнанието... един паралелен живот според мен би бил доста различен, а не пълно повторение, за да има точно същия спомен...
Не ми допада онази теория, според която ти тук ако си вдигнеш ръката, още ен броя паралелни ти също си вдигат ръката, но един се почесва, друг си оправя косата, трети маха на някого. Дори и така да е, в този момент всеки от тях тръгва по различен път и пак се губи уеднаквяването.

# 5 536
  • Варна
  • Мнения: 20 288
Споменът е в мозъка, на хард-диска. Паралелните съществувания няма как да делят един мозък, ако кажем, че имат общо съзнание. Или пък ако някои спомени се запечатват в съзнанието... един паралелен живот според мен би бил доста различен, а не пълно повторение, за да има точно същия спомен...
Не ми допада онази теория, според която ти тук ако си вдигнеш ръката, още ен броя паралелни ти също си вдигат ръката, но един се почесва, друг си оправя косата, трети маха на някого. Дори и така да е, в този момент всеки от тях тръгва по различен път и пак се губи уеднаквяването.

Дежа вюто не е спомен, само така ни се струва. Дали е игра на мозъка или нещо друго, не знаем.
Всъщност някой ако знае, да каже. Laughing

# 5 537
  • Мнения: 768
Има логика в това
Цитат
дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус” на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието

# 5 538
  • Linz
  • Мнения: 11 609

Интересно ми е за Екхарт Тол някой има ли мнение?
     Нищо не съм чела. Предложи нещо.

В колибката има една лекция- The deepest trurh of human existence. Отначало реших, че човекът има психични отклонения. Изнервящо флегматичен е, аз харесвам типажи като Тони Робинс. Но се заслушах в думите му и си заслужаваше. Философски разсъждения са, не някакви велики прозрения, но хората обикновено не си дават сметка за най-простите неща.
Той ми напомни на един друг немец, който обикаля по Индия и от който чух израза, който ми стоеше до скоро в профила- it's simple to be happy, but it's diffcult to be simple.

# 5 539
  • Русе
  • Мнения: 12 414

В колибката има една лекция- The deepest trurh of human existence.
   Може ли линк.

# 5 540
  • Linz
  • Мнения: 11 609
http://kolibka.com/2.html
Обаче не излиза филма. Намерих го на "Човек", кликваш на "първо новите филми", излезе ми на втората страница, третия.
Виждам, че има и други интересни заглавия, а не съм влизала там от миналата година.

Има логика в това
Цитат
дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус” на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието
Това е. Но не знам как неизживените спомени са не по-малко реални в съзнанието ми и нямам никакво съмнение в тях. Много са ми смътни, като нещо, изживяно отдавна в детството и ми се губят основните моменти, остава само някаква бледа следа. Опитвам се да се сетя за детайли, но сякаш има стена, която не мога да пробия. Все ми се струва, че някой път ще успея, но засега е неуспешно и това ме изнервя. Обикновено колкото повече се напъвам да си спомня, толкова повече не се получава.

# 5 541
  • Мнения: 768
Може би си спомняш, защото вече си го планирала преди да дойдеш на земята. Може да е от онези ориентири по пътя.

# 5 542
  • Варна
  • Мнения: 20 288
Може би си спомняш, защото вече си го планирала преди да дойдеш на земята. Може да е от онези ориентири по пътя.

Моите спомени защо са други? Явно не вървя по план..

# 5 543
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

Той ми напомни на един друг немец, който обикаля по Индия и от който чух израза, който ми стоеше до скоро в профила- it's simple to be happy, but it's diffcult to be simple.
Това нещо, не знам защо, но ми звучи така "колкото по-прост - толкова по-щастлив"  Laughing.
Което е и вярно, де.

# 5 544
  • Мнения: 10 479

Той ми напомни на един друг немец, който обикаля по Индия и от който чух израза, който ми стоеше до скоро в профила- it's simple to be happy, but it's diffcult to be simple.
Това нещо, не знам защо, но ми звучи така "колкото по-прост - толкова по-щастлив"  Laughing.
Което е и вярно, де.

 Joy JoyАбсолютно! Ха-ха Laughing

Цитат
Споменът е в мозъка, на хард-диска. Паралелните съществувания няма как да делят един мозък, ако кажем, че имат общо съзнание. Или пък ако някои спомени се запечатват в съзнанието... един паралелен живот според мен би бил доста различен, а не пълно повторение, за да има точно същия спомен...
Не ми допада онази теория, според която ти тук ако си вдигнеш ръката, още ен броя паралелни ти също си вдигат ръката, но един се почесва, друг си оправя косата, трети маха на някого. Дори и така да е, в този момент всеки от тях тръгва по различен път и пак се губи уеднаквяването.
Паралелните животи би трябвало да са напълно независими, иначе няма смисъл от тях. Мисля, че личностите, които са част от паралелен живот са абсолютно различни и независими и в живота, който всяка живее, не си приличат по нищо. После се сливат като есенция от всеки от тези животи.  Възможно е в определени моменти да повтарят някоя ситуация и тогава да се получава това дежа вю, но всяка личност отреагира различно на еднаквата ситуация. Така получаваш два опита едновременно. После напредъка ти е естествено по-бърз. Не разбирам тази мъка по загубата на уеднаквяването. Mr. Green То за какво е?

# 5 545
  • Linz
  • Мнения: 11 609

Той ми напомни на един друг немец, който обикаля по Индия и от който чух израза, който ми стоеше до скоро в профила- it's simple to be happy, but it's diffcult to be simple.
Това нещо, не знам защо, но ми звучи така "колкото по-прост - толкова по-щастлив"  Laughing.
Което е и вярно, де.
Да, така е. Има и друг израз "щастлив, понеже не знае колко е нещастен".
Смисълът на simple тук обаче е "опростен", а не "глупав"... Лесно е да си щастлив, но е трудно да живееш опростено (обикновено, семпло)- нещо такова се разбира. Както и Тол обяснява, всеки се стреми към нещо- материални придобивки, постижения, положение в обществото или др, и знае, че ще е щастлив само, когато го получи. Но всъщност се лъже. За да бъде в хармония със себе си и света, човек трябва да живее само в настоящия момент.

Последна редакция: пт, 31 май 2013, 12:01 от R&S

# 5 546
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

Да, така е. Има и друг израз "щастлив, понеже не знае колко е нещастен".
Смисълът на simple тук обаче е "опростен", а не "глупав"... Лесно е да си щастлив, но е трудно да живееш опростено (обикновено, семпло)- нещо такова се разбира.
Да, да, ясно ми е.

# 5 547
  • Варна
  • Мнения: 20 288

Да, така е. Има и друг израз "щастлив, понеже не знае колко е нещастен".
Смисълът на simple тук обаче е "опростен", а не "глупав"... Лесно е да си щастлив, но е трудно да живееш опростено (обикновено, семпло)- нещо такова се разбира.
Да, да, ясно ми е.

За мен това е игра на думи.

# 5 548
  • Linz
  • Мнения: 11 609
Е да ама не винаги е трудно да си прост, нали.

# 5 549
  • Варна
  • Мнения: 20 288
Няма значение, простотата не гарантира щастие.




Да, така е. Има и друг израз "щастлив, понеже не знае колко е нещастен".



Все ще се намери някой услужлив човек да му обясни.. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт