- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Интересно ми е за Екхарт Тол някой има ли мнение?
Интересно ми е за Екхарт Тол някой има ли мнение?
Аз преди няколко страници коментирах, това, което съм чела от Толе и мога да ти предложа "Силата на настоящето". Имам я в ел. вид, ако те заинтересува, може да ми пишеш на лични и да ти я пратя.
"Нова земя" пък съм я сваляла във формат за електронен четец от "Читанка".
А нещо за Дийпак Чопра?
Здравейте отново! Искам да ви попитам за дежа вю-то. Чела съм книгите на Майкъл Нютън и неговата теория базирана на хипнозата е, че това е един вид знаци които ни се дават в живота преди раждането и когато човек ги получава, това означава, че живее живота си така както трябва. 
Вашето мнение какво е? Интересно ми е именно сега, тъй като си купихме ново жилище и от 10 дни ремонтираме и обзавеждаме, това което е странно е, че всеки ден там получавам по няколко на ден и чак ми е странно как може толкова често 
Като се замисля, получавам дежа вю доста рядко, 2-3 пъти в годината, а в този апартамент направо е по 2-3 пъти на ден 
.
Вашето мнение какво е? Интересно ми е именно сега, тъй като си купихме ново жилище и от 10 дни ремонтираме и обзавеждаме, това което е странно е, че всеки ден там получавам по няколко на ден и чак ми е странно как може толкова често Като се замисля, получавам дежа вю доста рядко, 2-3 пъти в годината, а в този апартамент направо е по 2-3 пъти на ден .
Според уикипедия, хипотезите за възникването са:
- че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.
Извън научните схващания дежавю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещo, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Лично аз засега съм по-склонна да вярвам в първата хипотеза
.
- че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.
Извън научните схващания дежавю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещo, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Лично аз засега съм по-склонна да вярвам в първата хипотеза
.
Според уикипедия, хипотезите за възникването са:
- че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.
Извън научните схващания дежавю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещo, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Лично аз засега съм по-склонна да вярвам в първата хипотеза.
- че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи.
- че дежавю се дължи на по-бързо обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.
Извън научните схващания дежавю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещo, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Лично аз засега съм по-склонна да вярвам в първата хипотеза
.Обработваща спомените....спомените откога?
спомените от настоящия живот
обяснява се дежа вю в смисъл, че вече си преживял определен момент и знаеш какво следва
не става дума за това, че отиваш някъде за пръв път и си спомняш, че вече си бил там и знаеш къде какво има
обяснява се дежа вю в смисъл, че вече си преживял определен момент и знаеш какво следва
не става дума за това, че отиваш някъде за пръв път и си спомняш, че вече си бил там и знаеш къде какво има
Това, болднатото, на мен никога не ми се е случвало. Интересно би било да чуем разказа на някой, който го е преживял, тъй като вече се различава от дежа-вюто.
Иначе аз дежа-вю в детството си имах много често, с годините почти изчезна.
спомените от настоящия живот
обяснява се дежа вю в смисъл, че вече си преживял определен момент и знаеш какво следва
не става дума за това, че отиваш някъде за пръв път и си спомняш, че вече си бил там и знаеш къде какво има
обяснява се дежа вю в смисъл, че вече си преживял определен момент и знаеш какво следва
не става дума за това, че отиваш някъде за пръв път и си спомняш, че вече си бил там и знаеш къде какво има
Моите дежа вюта са други. Познат ми е момента, ситуацията, а споменът ми е, че се случва друго, а не това, което е в момента.
И слава Богу, защото "спомените" за другото случващо се са по-скоро ужасни.
Благодаря ви за отговорите! Всъщност това което ми се случва там е следното: По няколко пъти на ден в дадена ситуация част от разговора ми е познат до толкова, че ми се случи на няколко пъти да знам какво точно ще бъде следващото изречение от събеседника в комбинация със заобикалящата среда и действията които извършваме 
. Разбира се това е за няколко секунди, иначе щеше да си е направо пророчество 
....
. Разбира се това е за няколко секунди, иначе щеше да си е направо пророчество .... Голяма част от живота ни е по съдба. Някои следват съдбата, други се отклоняват от нея. Тези, които я следват, вероятно имат по силна връзка с Висшият си Аз, по ясно чуват вътрешния си глас. Смятам, че тези, които си припомнят разни неща от междуживотите и предишните животи, имат отворени горни чакри.
Голяма част от живота ни е по съдба. Някои следват съдбата, други се отклоняват от нея. Тези, които я следват, вероятно имат по силна връзка с Висшият си Аз, по ясно чуват вътрешния си глас. Смятам, че тези, които си припомнят разни неща от междуживотите и предишните животи, имат отворени горни чакри.А! Виждам, че все пак си стигнала до някакъв извод по въпроса с чакрите. Нямам свое тълкуване и премам твоето
П.П. Завиждам на тези, които имат силата и волята да се отклонят от съдбата. Мисля, че не съм от тях
