- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Паралелните животи би трябвало да са напълно независими, иначе няма смисъл от тях. Мисля, че личностите, които са част от паралелен живот са абсолютно различни и независими и в живота, който всяка живее, не си приличат по нищо. После се сливат като есенция от всеки от тези животи.
За тва казвам,че е турлю-гювеч...Ама то си е..
В тази връзка,филмите"Де жа вю","Първичен код" и "Генезис" са много добри"попадения".
Паралелните животи би трябвало да са напълно независими, иначе няма смисъл от тях. Мисля, че личностите, които са част от паралелен живот са абсолютно различни и независими и в живота, който всяка живее, не си приличат по нищо. После се сливат като есенция от всеки от тези животи.
За тва казвам,че е турлю-гювеч...Ама то си е..
В тази връзка,филмите"Де жа вю","Първичен код" и "Генезис" са много добри"попадения".
Аз с моите мисли, реакции, с моя живот и нещата, които ми се случват, но в друга реалност? Какъв е смисълът от този турлю-гювеч, както правилно го определяш?
Макар че и на мен ми паднаха нещо вибрациите...
Аз с моите мисли, реакции, с моя живот и нещата, които ми се случват, но в друга реалност? Какъв е смисълът от този турлю-гювеч, както правилно го определяш?
Не зная.Отдавна се отказах да търся смисъл в дадености.Всяка причина,има и следствие ..
Т.е. инкарнациите е едно, а паралелните реалности друго? Малко се обърках. Това не са ли две теории на едно и също нещо?
Според теорията на холограмната вселена, съществуваме в различни паралелни светове едновременно (тъй като нали времето не тече). Но на нас ни се трува, че са едно след други, защото така или иначе, когато сме в едината вселена, няма как да знаем за другата (би загубило смисъла си цялото това нещо). Съответно първоначално зададените условия са еднакви във всички светове, но навсякъде правим различен избор, съответно последствията са други. Целта е да се създадат всички възможни варианти. Т.е. ако нещо не ти се случва в тази реалност, ти се случва в друга. И все пак, когато всичкото това свърши, кво правим?
Според теорията на холограмната вселена, съществуваме в различни паралелни светове едновременно (тъй като нали времето не тече). Но на нас ни се трува, че са едно след други, защото така или иначе, когато сме в едината вселена, няма как да знаем за другата (би загубило смисъла си цялото това нещо). Съответно първоначално зададените условия са еднакви във всички светове, но навсякъде правим различен избор, съответно последствията са други. Целта е да се създадат всички възможни варианти. Т.е. ако нещо не ти се случва в тази реалност, ти се случва в друга. И все пак, когато всичкото това свърши, кво правим?
Аз точно тук се губя - момента, в който във всяка реалност се прави различен избор. Защото нали всеки различен избор води до различно следствие, а то - до друго и така се поема в коренно различна посока. Тоест има само един общ момент с безброй разширения. Или всяко от тези разширения на свой ред получава още безброй разширения при следващото различно решение... Вижда ми се крайно нелогично, за да е така.
Все едно да минеш по всички разклонения на лабиринта и да знаеш какво е чувството от болката и триумфа .Със сигурност ще знам ,когато стигна до края. 
Да точно така, и това е от точка до точка. Целта е да се извлече максималното от ситуациите, които предварително си програмирал да ти се случат (т.е. те са точките на лабиринта и се намират по цялото протежение на живота).
Изгубих се още в разбирането за различните инкарнации на един Аз в един и същи времеви отрязък и едновременното съществуване в различни реалности. Оказа се, че едното се отнася за различни инкарнации, а другото за една. Не разбирам разликата между това съзнанието да се разделя между две инкарнации и да съществува паралелно от гледна точка на опита. не знам и защо във всяка реалност трябва да се прави различен избор. Мисля, че аз бих правила един и същи във всяка или поне в повечето случаи, иначе не съм аз. 
Времето е предимно сферично,не линейно както сме свикнали да го възприемаме.И то съществува навсякъде.Няма пространство без време.
Мисля,че бъркате плътности с паралели.
Всичко Е съзнание."Дели" се подобно на клетъчното делене.
Мисля,че бъркате плътности с паралели.
Не разбирам разликата между това съзнанието да се разделя между две инкарнации и да съществува паралелно от гледна точка на опита.
Всичко Е съзнание."Дели" се подобно на клетъчното делене.
Все едно да минеш по всички разклонения на лабиринта и да знаеш какво е чувството от болката и триумфа .Със сигурност ще знам ,когато стигна до края.