Какво има след смъртта?

Авторът, за който стана дума вчера, изгражда цяла концепция за смисъла на света, живота и реалността, как са устроени и кой какъв е. Намерих една книга и вече съм на средата:

  НЕКОНВЕНЦИОНАЛНО ЗНАНИЕ ЗА НАЧИНАЕЩИ  [url/]

Сред многото неща той описва нефизически форми на живот.
А по въпроса, който ми зададе Ън снощи (защо се тревожа, че мога да съм ОП), вече имам отговор: за живот след смъртта по смисъла на тази тема може да се говори само за хората с души. ОП се изливат обратно в колективния казан, от който са произлезли.

Аз вярвам в съществуването на ангели, архангели и т.н. Не мисля, че са част от нас. Просто ни помагат. Ако сме късметлии, ни помагат повече от един.

Аз тази сутрин имах отново интересен сън. Както си сънувам определен сюжет, осъзнавам, че нещо не ми харесва развоя на събития и се върнах отново от началото на сцената, за да я сънувам по друг начин  Дали така може и в живия живот?

Много интересен сън, Daisy Rose. Не знам дали може да е така в реалния живот.
На мен насън тази нощ ми се каза да не съм толкова голяма расистка, защото и моята раса (аз де) не е чиста и като стигна до не-знам-си-коя спирка (пътувах нанякъде), тамошните жители можели да се отнесат с мен по същия расистки начин, от което ще загубя. Винаги слушам какво ми се казва насън, така че и сега ще си взема поука. До сега не са ме метнали  с нищо. 

Така представени нещата изглеждат зле. В тяло ОП даже са в по-изгодна позиция от хората с души, но после би трябвало да е така- оп-а се излива в същия казан ,от който е дошъл, както се изразяваш, и неговата есенция се смесва с тази на всички други оп-ове. После общото съзнание се инкарнира пак, но израстването му до индивидуално е труден и може би невъзможен процес, тъй като зависи от нивото на всички оп-ове, някак нямаш възможност да растеш духовно благодарение на своя собствен опит, както индивидуалната душа. Освен това...хм...може би  оп-овете нямат това, което индивидуалните души, докато са в духовния свят-да общуват в духовната си група с други на своето ниво на духовно израстване, да планират следващата си инкарнация и т.н. Не знам дали е така..... , но звучи зле за оп-овете. Липса за живот след смъртта така го разбирам. кофти В този смисъл Амбър е права-дано всички имаме души, дано всички имаме шанс.
П.П. Благодаря, ще започна за чета линковете, обещаващи е това, което ще се представи.

Побъркахте се с тези извънземни. Ето сериала: http://DMCA-removal-from-Google/browse.php?search=%EF%EE%F1%E5%F … t=9&type=desc
 Много интересно къде са се развили първите извънземни? Каква е възрастта на Вселената? Кога и как се появява първият живот и колко време му е бил нужен за да еволюира в същества, които пътуват преодолявайки разстояния непосилни и за светлината?
 И все пак някой чел ли е като умре човек как точно се вселява душата му в чисто новото тяло? Или просто не е интересно, защото на дневен ред първо е смъртта на сегашното тяло.
  Не дух, а какво? В смисъл видя ги в съзнанието си или като нещо материално, както неуспешно се опита да ни убеди авторката от другата тема?

Видях ги в съзнанието си, но те имаха външност, помня още как изглеждаха. Изглеждаха като хора, със свои черти. Може обаче да видиш своя проекция и не точно като човек. Тя е видяла дух. Избор на свръхразума как да се покаже. не знам точно как избира образа, под който да се яви, но това са все някакви архетипи, които са познати на съзнанието- Бог, ангел, дух или просто човек.

Е, жив да си, Ghost, за това, че откри сериала! Явно аз съм го търсила с грешното име - Нашественици и така излизат само сериите от 1985. Браво на теб!
На въпросите ти аз не мога да отговоря, не ми е давана такава информация или ако ми е давана, е изтрита от паметта. Няма как да не се "побъркаш с тези извънземни", ако си имал контакт с тях, но си представям колко е налудничаво всичко за човек, който не вярва в тези неща.   Както и да е, интересни въпроси задаваш. Ще следя за отговорите, за момента нямам утвърдено мнение по тях.

Запазих си в линк и материала, постнат от B l a n k a, но нямам време в момента да го чета, така че ще коментирам като стигна до него.  

Много си права!

Аз пък се чудя дали при следващ живот носим уроците от предния по някакъв начин или се подлагаме на ново изпитание за нови уроци. Много ми се иска някои ценни неща от настоящия да останат част от душата ми при следващия...
Моето момиче скоро нямаше проблясъци от "преди", но снощи за пореден път играеше на сляпа, че не вижда и се опитваше да напипа нещата и да намери пътя без да гледа......попитах я дали преди да дойде при мен е виждала и тя каза "не"...."Като бях при предишната ми майка не виждах" А как ходеше? "Ми тя ме водеше"
 Куйнче днес ще говоря с твоите извънземни да ми помогнат с таз гадна кашлица дето ме тормози.....иначе и аз в миналото съм им говорила, но на последък съм позабравила.

Ън, ама ти наистина ли мислиш, че това на снимката от онази тема е дух?

Божичко! Разбира се, че не е дух. Няма дух. Няма нищо. Нито на снимката, нито в пещерата. Тя обаче е видяла дух. Видяла е проекция на собствения си Аз. Той просто е избрал да се покаже като дух. Можеше да се покаже и по друг начин, но е избрал този. Разбираш ли ме? Показва се само на нея, защото това е тя, нейната истинска същност. Всичко е към нея и за нея.

 Това няма как до го знаем. В съзнанието си може да видиш всичко, в реалността всичко минава първо през рецепторите и след това се обработва от мозъка. Не може нещо видимо за обектива на камерата да е видимо само за 1 човек и невидимо за всички останали.

Как може да си сигурна какво точно ти се показва. Може да бъде всичко, което е способно да манипулира съзнанието, като мотивите за това също не са ясни.

Мда... Нашата приятелка Серафима би имала съвсем друго обяснение и не можеш да бъдеш сигурна, че не е права.

Само да кажа - не съм пуснала линкове, а само един единствен към книгата, но не знам защо ми се подчерта и моя текст. Както и да е, под изброените глави има опция за изтегляне на книгата и може да се чете удобно на компа. Специално за Хепи Куин е отделено внимание на сънищата (защото описва неща, които се покриват с написаното). Накратко - те са време, в което мозъкът класифицира събраното през деня като картини и инфо, но в същото време са начин за общуване с ВА. Обаче това им свойство ги прави удобни за негативните нефизически форми на живот, които провокират кошмари, за да се хранят.

ПС Не е написано така идиотски, както звучи от моята уста.

Да го е видяла през обектива на камерата? По-скоро не, не съм и казала подобно нещо. Видяла го е  в съзнанието си. Едно нещо може да е видимо само за един човек и невидимо за другите, ако става само в съзнанието на този един човек. Не виждам необходимост непременно да минава през рецепторите.
На втория въпрос- да, нямаш никаква сигурност какво ти се показва. Наистина може да бъде нещо, което манипулира съзнанието ти, това е първата мисъл винаги и точно затова толкова трудно се възприема, толкова трудно започваш да му вярваш. Какво беше казал онзи Ричпоне в Книгата на мъртвите..."Каквото и да видиш, спомни си, че това са само страни на твоята природа, не се плаши и не бягай!"
Лесно да се каже, трудно да се изпълни, съмненията на съзнанието, което е свикнало с определени модели, са най-големия препъни камък. Започваш да му вярваш само ако ти каже нещо, което можеш да провериш. Например ако казаното се сбъдне. Ако нямаш възможност за проверка, трябва просто да повярваш. Също както при Бога, не го виждаш, но избираш да вярваш, или не.
В случая мотивите не ги намирам за неясни. Свръх съзнанието предава на съзнанието тази информация, защото иска да я знае. Душата иска вече покой, има нужда да си прости. И това желание се свежда до знанието на тази инкарнация, това ми е обяснението.
И малко повече доверие на собственото Аз, все пак сме ние......
П.П. Не знам какво повече да кажа по този въпрос.... Аз още се боря със собствените си "бесове", както би се изразила Серафима,  и съм направо възхитена от тези, които могат да направят лесно това, което препоръчва Ричпоне.