- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
А защо не сте говорили за извънземните? Според вас не съществуват ли?
А защо не сте говорили за извънземните? Според вас не съществуват ли?
А защо не сте говорили за извънземните? Според вас не съществуват ли?
В предните 15-ина страници не видях нищо за това, освен пътуванията до и около Марс... Сигурно е по-натам... Защо да е нежелана? Да не е свързано с някакъв страх от ТЯХ?
Но пък имаше и хубави идеи за ТАРО и преражданията, мисля да взаимствам туй-онуй
Miami, тук се установиха доста различни течения. Има си хора, които прескачат из астралите, такива, които предполагат,че са имали контакти с извънземен разум, има скептици. Всичко има. За щастие успяваме да намерим някакво равновесие и да задържаме интереса въпреки различния мироглед и нагласа. Харесва ми как пишеш и с интерес ще следя постовете ти. 
Ама то какво да им се коментира, като са необясними?Те смятат, че са "посещения".Но самото място е силно енергийно /Мадарските скали/ и може да са нещо съвсем различно.
Зачетох се в темата ви и ми стана интересно. За някои неща, които коментирате, съм чувала, за други не. Не разбирам от езотерични неща. Но не ги и отричам, съвсем не.
Та преди няколко страници се споменава за "хигиена на мислите"... да обръщаме внимание на всички мисли, които ни щукват от някъде и да следим техния източник.
В тази връзка... не знам как точно да си формулирам въпроса, защото ми е трудно да питам за нещо, което изобщо не разбирам. Та на мен от дете ми се въртят най-различни мисли, например как ще се случи някоя голяма трагедия, и мозъкът ми разиграва сценарии какво ще се случи, аз какво ще направя, как ще върви животът след това и прочее. Говоря за истински сценарии, обикновено се отдавам на тези мисли, колкото и да са неприятни ситуациите в тях, и си развивам "филма" докрай. Как - примерно - днес ще забременея, а пък ще умре бащата на детето, аз какво ще чувствам, какво ще направя, къде ще живея, как ще родя, как ще му говоря за баща му един ден... Напоследък това са мисли свързани и с децата ми, естествено - това са мисли около мен и най-близките ми.
Като цяло това не ми носи негативни емоции, напротив. По-скоро е отпускащо да знам, че съм "разиграла" трагичния сценарий, и ако това се случи - знам как да постъпя, за да преодолея нещата.
Та това лошо ли е? Трябва ли да внимавам за нещо? От къде могат да идват подобни мисли?
Благодаря!
Та преди няколко страници се споменава за "хигиена на мислите"... да обръщаме внимание на всички мисли, които ни щукват от някъде и да следим техния източник.
В тази връзка... не знам как точно да си формулирам въпроса, защото ми е трудно да питам за нещо, което изобщо не разбирам. Та на мен от дете ми се въртят най-различни мисли, например как ще се случи някоя голяма трагедия, и мозъкът ми разиграва сценарии какво ще се случи, аз какво ще направя, как ще върви животът след това и прочее. Говоря за истински сценарии, обикновено се отдавам на тези мисли, колкото и да са неприятни ситуациите в тях, и си развивам "филма" докрай. Как - примерно - днес ще забременея, а пък ще умре бащата на детето, аз какво ще чувствам, какво ще направя, къде ще живея, как ще родя, как ще му говоря за баща му един ден... Напоследък това са мисли свързани и с децата ми, естествено - това са мисли около мен и най-близките ми.
Като цяло това не ми носи негативни емоции, напротив. По-скоро е отпускащо да знам, че съм "разиграла" трагичния сценарий, и ако това се случи - знам как да постъпя, за да преодолея нещата.
Та това лошо ли е? Трябва ли да внимавам за нещо? От къде могат да идват подобни мисли?
Благодаря!
Не, нищо от това не е реализирано, напротив! Мога да се похваля с доста позитивен живот 
Но да, и на мен са ми минавали точно такива идеи - че някак си го преживявам, и просто го заобикалям. (А докато си преживявам сценариите съвсем истински си се чувствам, дори си поревавам понякога
но не е "страх", че ще ми се разболеят децата, примерно, а просто някакво осъзнаване. Не отрицание, а справяне с това... не знам дали го обяснявам добре)
Но да, и на мен са ми минавали точно такива идеи - че някак си го преживявам, и просто го заобикалям. (А докато си преживявам сценариите съвсем истински си се чувствам, дори си поревавам понякога
но не е "страх", че ще ми се разболеят децата, примерно, а просто някакво осъзнаване. Не отрицание, а справяне с това... не знам дали го обяснявам добре)
Маями и останалите, добре дошли! 
Тук сме по скоро банда, според мене, не тема, макар че сме отворена банда-който влезе и е добре дошъл. 
Колкото до тва дали е важно човек да си има среда от хора с неговите интереси, ами разбира се. Аз иначе мноу щях да се затормозя, ако требваше да си мълча. Дали човек възприема живота си сега като Единствения живот, който ще има некога, или не, тва мноу променя нещата...
Аз забелязвам, че хората около мене почнаха да се отнасят по различно към нещата, които говоря, да им обръщат внимание, стана им интересно, макар че когато мъжо споделил некои от теорите ми с авери, те почнали да му викат Нео.
После ще питам Миракъл нещо за акаша, записвам си го в тиквичката.
Тук сме по скоро банда, според мене, не тема, макар че сме отворена банда-който влезе и е добре дошъл. Колкото до тва дали е важно човек да си има среда от хора с неговите интереси, ами разбира се. Аз иначе мноу щях да се затормозя, ако требваше да си мълча. Дали човек възприема живота си сега като Единствения живот, който ще има некога, или не, тва мноу променя нещата...
Аз забелязвам, че хората около мене почнаха да се отнасят по различно към нещата, които говоря, да им обръщат внимание, стана им интересно, макар че когато мъжо споделил некои от теорите ми с авери, те почнали да му викат Нео.
После ще питам Миракъл нещо за акаша, записвам си го в тиквичката.
Пънки е изцяло положителен герой в темата 
От малкото хора е, който има напълно положително отношение към своя опит и не се страхува от това, което преживява, а му се радва. Естествено, си говори смело за него, без значение от събеседника. За разлика от мен да речем.... 
Определено й е по-лесно, поне сега, в миналото не знам....ае също е наясно със себе си, но си е минал моментите на съмнение вече. Хепи вярва на личните си преживявания и не дава да я разколебават. И така нататък.....Имаме си поклонници и на чистата наука. Всичко има в тази тема и всякакви хора има. Точно това ми харесва, винаги има кой да те приземи яко, ако се отнесеш нанякъде, има и кой да ти даде малко кураж, когато осъзнаваш, че не всичко е само тук и сега.
Ванилия Мадагаскарска, добре се справяш! Отиграваш лошите сценарии във въображението, вместо да ги пробваш на живо. Хитро, сигурно имаш доста опит и си намерила подходящ начин да се измъкваш.
П.П. Абе, Пънки, дай съвет как да избера колода Таро, бе! Пуууу, не мога да се оправя с този въпрос и тва е....
От малкото хора е, който има напълно положително отношение към своя опит и не се страхува от това, което преживява, а му се радва. Естествено, си говори смело за него, без значение от събеседника. За разлика от мен да речем.... Определено й е по-лесно, поне сега, в миналото не знам....ае също е наясно със себе си, но си е минал моментите на съмнение вече. Хепи вярва на личните си преживявания и не дава да я разколебават. И така нататък.....Имаме си поклонници и на чистата наука. Всичко има в тази тема и всякакви хора има. Точно това ми харесва, винаги има кой да те приземи яко, ако се отнесеш нанякъде, има и кой да ти даде малко кураж, когато осъзнаваш, че не всичко е само тук и сега.Ванилия Мадагаскарска, добре се справяш! Отиграваш лошите сценарии във въображението, вместо да ги пробваш на живо. Хитро, сигурно имаш доста опит и си намерила подходящ начин да се измъкваш.
П.П. Абе, Пънки, дай съвет как да избера колода Таро, бе! Пуууу, не мога да се оправя с този въпрос и тва е....
После ще питам Миракъл нещо за акаша, записвам си го в тиквичката.
, ако искаш и въпрос задай, ако ти е интересно какви послания идват от там .Аз моето Таро го избрах в нета, като разгледах десетки варианти.Много си ми е красиво
, ето колодата-http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=17197