и веднъж завинаги да се свърши мъката на човешкия род. 
Ън, аз вече сажелявам, че се обадих оттатъка...
Право е, колкото и да е неприятно. И аз все се заричам да не пиша в подобни теми, но пък от друга страна....ако знаеш нещо защо поне да не споделиш? Само....алтруистите да не наскачаха веднага
За делфините знам, че са раса хуманоиди, завършили еволюцията си некъде на Сириус и дошли тук по собствено желание, не по карма, за да изследват тайните на океана. Когато морето го е изоставило,делфинът разбира, че 1 по висш и мъдър свят го е повикал при себе си.Те са духовно щастливи същества, без никакъв страх от смъртта./тези мисли не са мои/За тях е писано още в тайната книга на богомилите...ае обясняваше как те поддържали силовите линии на земята...
Тибетски. Без Брат Пит. 
Това беше отдавнашна моя мечта, от времето, в което бях чиста душа /манастира/. 


Никой човек не се е родил опасен и покварен... Нима има такова дете? Някъде? - Няма!
Това се "учи" впоследствие... или се "набива" в главите!
Които лесно се разпалват, в последно време - и от медиите... Вярвам ясно е защо - на единици е нужна управляемо множество, тъпла. Дали да сме от тази тълпа зависи от всеки индидидуално за него/нея си. По силите на Един е да направи нещо хубаво, съизмеримо с това хубаво и красиво, което прави природата. Или поне да Я копира! Дори на огромно множество злонамерени и увредени човеци не е посилите на разрушат толкова много, с каквото темпо може да разрушава Природата! Слаби са!
Вярвайте в Доброто - това е една безкрайно перспективна линия на поведение!
Може затва да се самоубиват делфините. Те са същества на лечението и веселието, може да искат да се махнат. Аз не съм съгласна да се махна, искам да се махнат хората и аз с тях.

) Затова детето действа непреднамерено, не лъже и прочие. Но пък си права, че детето понеже се учи главно чрез копиране - то бързо научава куп лоши неща и постъпки.... След началния период, когато детето почва да разбира туй-онуй то почва и да послъгва (хващано винаги ор възрастните!) и да хитрее сред връстниците си на база това, което то вече е научило.
Важно е, че човек е устроен на пластове във психологически план - Съзнанието, което решава кое да се направи в даден момент на база логиката - доминира над подсъзнанието, което като част от Вселенския разум "знае всичко" именно поради пряката си връзка с Източника. Затова, когато някой иска да добие знание по някакъв въпрос, чийто отговор не му е известен, той подтиска Съзнанието, освобождавайки подсъзнанието и давайки му възможност да "вземе" и "донесе" отговора. Така работи и интуицията - когато Съзнанието "изпусне" за части от секундата контрола.... Нали всеки някога е бил осеняван от "внезапна мисъл"-отговор на някакъв въпрос, който в последствие се оказва верният отговор, но - примерно - Съзнанието го е отхвърлило като НЕвъзможен, НЕвероятен, малко вероятен и т.н. и вие сте постъпили (казали) по друг начин. На този принцип са и т.нар. дежавю-тата.... Доколкото всеки е имал и такива някога
Проблемът е, че поради това психологическо устройство на човек, а и поради факта, че човек се учи и трупа опит в Съзнанието си (а не другаде!) - как би могло да се възпита дете по нов начин?
Ще е трудно хем да се възпита (да се научи на знаиния и умения), хем да остане извън кръга на страстите човешки, финансово-паричните отношения и т.н.
Може би като изчезнат парите - тогава! 



