Какво има след смъртта?

Става дума за болно дете. Светецът е бил в друг град, но се молел за детето. Детето вижда човек, дошъл при него и му казва, че ще оздравее. По късно вижда Светеца и познава човека, който е видяло.
Със сигурност Православните светци не са владеели "сидхи". Никой никога не е казвал, че има лични способности, а просто изявява волята на Бог. Никой от тях не се е стремял да придобива умения от рода на "астрални пътувания" и подобни.

Това е друга тема. Защо много пъти се случва на хората да отстъпват от вярата и принципите си. Защо когато срещнем трудности се отчайваме. Това е една линия в Новия завет, която разглежда слабостите на човека в чисто духовен аспект и как да бъдат преодолени.

Ще се изразя много грубо, но ще ме извинявате! Да, точно като са се изложили с предателството, и са тръгнали да развиват някакви друго, сега припознати като астрални преживявания! Е, това ако не е бягане от нещата, здраве да е!

Така де - щом са били "православни", значи е богоугодно и може, ама ако не са - тгогава вече ве може?!  Дали ще му кажеш "чудо" или "сидхи" на санскрит - няма никаква разлика. Не само т.нар. православни са имали стремежи към Бога - каквото и да значи това. 

Както и да се изразиш, докато едно нещо не го научиш, никога не можеш да го разбереш. Има нещица, които първоначално считаш за абсолютно невъзможни, лишени от логика, дори от смисъл. В крайна сметка обаче, специално православието /не съм се интересувала от другите деноминации/ е много стройна и логична религия /не винаги съм мислила тъка и съм била наистина груба, както казваш /.    
Източните философии са по стари от християнството. Практиките, вярванията и изобщо обясненията на изтока са доста различни. През последните години обаче, много силно се налагат, но за нас те са съвършено чужди, поради това се примесват с християнство, вероятно за да бъде разбираемо и прието и става една ....

Сидхи - тайнствени сили, магьосничество. За какво чудо иде реч. Повтарям се - не може да не познаваш нещо и да му предписваш качества, които то никога не е имало, да го смесваш с философия, която е коренно различна в много аспекти.
Да, християните се стремят към Бога, докато будистите в усъвършенстване на личността, не знам дали схващаш разликата, но за мен е огромна.
Използвам Бог за да обясня онова, което едни наричат Абсолют, други Разум, трети Съзнание, Енергия и т.н. Тъй като няма точна дефиниция за Бог, а и ми е по лесно да си представя Него отколкото нищо.

Аз пък бих сложила знак за равенство между двете.

Не мога да отговоря и не претендирам за никаква истина. Нещо ни си разбрал.

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част VI (6).
Рай и Ад. Пътища в безкрая.

Целият текст е тук
Разкажи ми за тези представи за теб самия, които съществуват у нас? Рай и Ад, какво е това? Форма на възприемане или творения на света. Какво е това рай и ад в твоите представи?
Ад това е място, където попадат душите на умрелите ако те са грешили. Там те получават наказание. А Рай е обратното. Там попадат душите, които по време на живота си са водили праведен живот.
Ние с теб вече се разбрахме, какво е това грях? Това е нерационално използване на Божествената енергия. Нерационално в този смисъл, че то не способства за движение и за промяна. Опитвай се да се измъкваш поне за определено време от тези конструкции и да мислиш от позицията на енергийните процеси.
И така, ако човекът използва нерационално Божествената енергия, какво става?
Вие сте островчета от Божествена Енергия. И за да може да създадете система от входни и изходни клапани във вас съществува система от чакри. Всяка една чакра регулира по някакъв начин налягането на енергийните процеси, ставащи на вашия остров на възприемането.но основната част от вашата енергия просто циркулира вътре във вас. Тя не може да изчезне, Тя може само да промени своите характеристики благодарение на външно или вътрешно въздействие. Ако вие я губите за преобразуване на вашата реалност, то тя продължава да съществува под формата на тази реалност. Откъде се е формирало понятието Ад? От човешките представи за него.
Какво е това наказание?
Всичко е отражение на Божествената светлина. И като такова, отражението не може да бъде правилно или неправилно. То просто го има. Кой цвят в дъгата е правилен или неправилен?
Всичко е безкрайно множество отблясъци, съзерцавани от Бога. И така както ти вече се убеди, Той няма предпочитания. Всеки един нов отблясък е удивителен в своето разнообразие.
Та за какво тогава Бога да наказва някого си и защо, ако за него всичко е негови отражения? Значи всички съществуващи отражения са равни или еднакво интересни и приемливи, дотолкова, доколкото това е Той самият!
Наказания на съществуват. Или по-скоро те съществуват във вашите глави. Виж. Детето прави нещо си, което не се харесва на неговите родители. И те му казват: - Това е лошо! Тях, обаче, на това същото нещо са ги научили техните родители и така нататък. Постепенно в човека се формира понятие за добро и лошо. По същия този начин и вие сте си формирали и понятията за рая и ада!

Тоест ти искаш да кажеш, че не съществуват нито рай, нито ад?
Съществува всичко това, в което ти вярваш! Ако ти вярваш, че в ада дяволите пекат или варят грешниците в някаква тенджера, но ти там няма да попаднеш, защото ти живееш праведно, то всичко това така и ще бъде. А ако ти се страхуваш, че ще попаднеш там заради своите грехове, то така и ще бъде!
 Значи съществуват множество светове и пространства, сътворявани от вярата и мислите на хората, в това число и рай и ад?

По-вярно е да се каже многочислени вариации на пространствата, наречени от вас рай и ад. И за всеки те са персонални!   
Къде попада душата на човека след смъртта на физическото тяло?
Там, където той очаква, че тя ще попадне. Този, който е уверен, че той ще се разтвори в чиста светлина, прави точно това. Този, който е уверен, че той ще започне да пътешества по многочислените светове, това и прави. Този, който е уверен, че ще попадне в Рая, попада там в съответствие със своите представи за рая!
А къде попадат душите на атеистите? На тези, които не вярват нито в рая, нито в ада, нито в Бога?
Там, в което те вярват. Ако човекът счита, че зад прага на смъртта е пустота, той там и попада, в пустотата. Всичко е призма на отражението.
Но нали нас ни учат, че след смъртта душата я срещат учители и ангели. И разискват с нас нашите преминати уроци. А след това ние очакваме ново въплъщение, за да извършим работа над грешките си.
Вие през цялото време се връщате към понятията правилно и неправилно. Какво е това грешка? Кое точно отражение на Бога може да наречете погрешно?
Тоест ангелите и учителите не са прави?               
Всеки сътворява този свят, в който вярва. И ангелите и учителите. Всеки твори в себе си. Всичко е подобно. И всеки описва на теб своя си свят!
И ти ли?
И аз, като част от теб. И ти като част от мен!                 
Ако душата на човека след смъртта попада в този свят, който е сътворила чрез своите представи, то колко дълго време тя се намира там?

Тук ще се изненадаш, но точно толкова, колкото тя си го избере. Докато тя не реши, че този опит за нея е достатъчен. Например, че тя вече е изкупила своите грехове в ада. Или пък и е станало скучно в рая. Или че тя иска пак да се върне в плътния свят!

Ако следваме тази концепция, значи душата може да се върне в плътния свят и без да е бебе? Защо ние идваме в плътния свят именно така?

Ти защо пък го реши, че само така. Има много светове с различна плътност и в много от тях може да попаднеш само със силата на мисълта си.

Защо тогава всички хора на нашата планета са попаднали тук точно през раждане?

Не всички, но все пак по-голямата част е попаднала именно така, защото това е избрала. Избрала е да премине през всички стадии, да бъде известно време дете, подрастващ, възрастен и стар!

Избрала е да бъде стара?
Да. Защо теб това те озадачава? Някои от вас не са избрали старостта, а са избрали излизане от този свят по друг способ, чрез неестествена смърт, чрез болест или катастрофа, чрез убийство или самоубийство и т. н.   

Ти искаш да кажеш, че самоубийците предварително избират своята смърт? 

Вие сами определяте важните точки на своя маршрут. Смъртта или излизането в друга плътност това е една от тези точки!

Значи всички самоубийци с предварение са избрали такъв вид смърт? 

Не всички, но болшинството.
Защо? 

За това е по-добре да питаш тях самите. Всичко е опит!

Да, но у нас има поверие, че душите на самоубийците след смъртта попадат в ада или на друго ужасно място.

Ако те се страхуват, че ще попаднат в ада, то там и ще попаднат. Всички ужасни светове си ги творите вие самите!

Има много произведения където са описани и раят и адът. Данте, Даниил Андреев, църковните представи. Ти искаш да кажеш, че всичко това е фантазия?

Да, точно така, или е по-скоро наложено възприемане. Та нали те си приличат. Да кажем описанието на Данте е много сходно с това на църковните представи за това време, когато той е писал Божествена комедия! Що се касае до Даниил Андреев, то това е една доста интересна форма на пречупване на светлината. Разбираш ли, пречупване на Божествената светлина става постоянно. И намирайки се след физическата смърт в тънките светове, душата пак постоянно пречупва светлината и възприема тези светове през своята призма на възприемане. Даниил Андреев просто си е спомнил и е описал своя следсмъртен опит на възприятието си!

Значи самият той е сътворил тези нива, които той описва?

Именно. И всеки един може да попадне на тези равнища, ако повярва в тях, в тяхното съществуване и избере това!

Но ако аз избирам вече сътворен свят, нима аз творя?

Да, защото сътворения от теб свят по някакъв начин, по нещо си ще се различава от избраното от теб! Ти си призма на отражението. Просто в дадения случай твориш отразявайки вече отразена и структурирана светлина!

Добре, а какво е тогава изгонването от Рая. И какво е това дърво на познанието и Змей изкусител?

Дай да се разберем веднъж за винаги с познанието. Какво може да се по-Знае? Какво означава, да се по-Знае? Това означава да се Знае след (после), след (после) това, когато това вече съществува! Ти можеш да знаеш, че ти си сътворец на реалности. Но да по-Знаеш тази реалност то можеш само и единствено след нейното сътворяване. Познанието това е процес на възприятие на създадените от самата теб реалности!

А какво е това възприятие? Това е отражение. Значи и познанието на създадените от теб реалности – това са също така твое отражение. Всеки един път, познавайки каквото и да е ти променяш това нещо, тоест ти го отразяваш по свой си начин!

Просто някакво огледало! Ако това е така, то тогава аз разбирам причината защо Вселената е безкрайна, ако всяка една същност, всеки един миг, някак си по нов начин отразява вече създадените реалности и твори, фантазира новото, то тогава наистина граници няма как да има!

Границите, това е илюзия. Има само една и единствена граница – тази част от теб, Там където ти се докосваш до Бога!

Рай и ад съществуват единствено във вашето въображение. И да излезете от това можете единствено вие самите!

Съгласно легендата докато Адам и Ева не са получили някакво знание вкусвайки от плодовете на познанието, те са живели в рая. Но опитвайки ги те разбрали че са голи и Бог ги изгонил от рая за непослушание!

Сама разбираш, че това е просто алегория. Адам и Ева са получили право на избор. Те са разбрали, че всичко зависи от техния избор и са избрали да напуснат това място, наречено рай. Но се оказва, че са забравили обратния път. И сега още търсят тук пътя за връщане.

Тогава, какво е това дявол? Такова нещо съществува ли?

Съществува всичко в което вярваш! Хората до такава степен са повярвали в съществуването на дявола, че той си е получил своето съществуване. Като отражение на отражението на Божествената светлина в тези, които вярват в неговото съществуване!

Ако аз не вярвам в теб, това означава, че ти не съществуваш?

Точно така, в твоята реалност аз няма да съществувам и няма да разговарям с теб, ако ти повярваш, че аз не съществувам! Та ти не вярваш в съществуването на дявола, затова и в твоята реалност него го няма!

Откъде тогава въобще са се появили такива понятия като Дявол и Сатана?

На човека му е много трудно да повярва в това, че източника за всички негови беди в неговия живот, се явява той самият! И ако пък се вземе и вашето многовековно религиозно възпитание, то за някои от вас дяволът си е определено напълно съществуващо явление.

Няма нищо друго около вас освен Бог. И всичко това, което съществува във вашия живот – това е великолепно създаден за вас сценарий с участието на различни актьори и статисти. Всички те изникват във вашия живот по ваш зов и по ваш избор. Процесът на творение е толкова причудлив, че понякога някои от вас започват да мъдрят и да творят изключително фантастични картини! Те самите създават образ на дявол и му се покланят, даже и му принасят жертви.

Имало е обаче и такива времена, в които и на Бога са принасяли жертви. Вие сами си избирате идолите, на които възлагате отговорността за своите решение, за своите творения!

 

Стига с тези чаршафи! Никой няма търпение да ги чете. Ако имаш нещо за казване - казвай го, но доста по-кратко и ясно! Твоят пост трябва да го копирам в темата за "тролирането", за да се види какво всъщност е това.

  С една дума иска да каже "Вие сами си избирате идолите, на които възлагате отговорността за своите решение, за своите творения!" цитирайки нещо си дето никой май няма време да чете.

  Иаше една книга преди много години, бог знаеше на кой автор и как се казваше, но с една дума - учени изследвали пещера, в която според легенда и местни предания живеел дяволът. Накрая откриха природно създадено огледало дълбоко в пещерата, което отразяваще изкривено и изопачено. Та с една дума видяха себе си и се уплашиха.

Християните търсят Бога вън от човека.
Будистите го търся вътре в човека.

Дали има разлика?

Огромна бих казала..

Много точно.
 Будистите нямат бог, там всичко търпи развитие. Разчитат на себе си, на знание, на техники, но сами. Християните вярват в личностен бог, съвършен, несътворен, неизменяем, разбиращ, обичащ и т.н.
Едното обаче, няма нищо общо с другото, въпреки, че и двете дават смисъл на човешкото съществуване. Далеч съм от мисълта за правилно и неправилно, вярно и невярно. Всеки човек има право да вярва в това, което е най близко до него, което разбира и може да приеме. Все пак говорим за вяра.

  "Не следвай никого,следвай само Себе си."
Казват че е послание на Буда. Интересна религия, която не мога да кажа, че познавам, но това което съм чела е все свързано с намиране път към себе си и себепознание. Обаче народите, които изповядват будизъм не изглеждат толкова възвишени. Не познавам отблизо индийци. Имала съм само професионални контакти, от които не мога да кажа нищо, но пък имам познати от Шри Ланка. Не бих казала, че са по-интересни от приятелите ми християни. Мой близък живее и работи в Америка от доста години и не се изказва никак ласкаво за тях като хора.

 

Аз виждам религиите като различни пътища, водещи към една и съща цел. Вътре, вън- все тая, Бог е навсякъде.

  Само че, някои религии претендират да са абсолютни посредници.

Вярванията по късно религиите създават ред тук на земята. Определят отношенията и правилата на общуване между хората, създават общество и т.н. Като започнем от първите цивилизации та до днес.