Какво има след смъртта?

Аз да ти кажа много надменни вярващи познавам. Много. Всичките са все докоснати от Бог.

ами то има и доста надменни атеисти междудругото. според мен това е до човека, а не до вярването.

  Вярата е нещо много лично. Не мисля, че е нещо което да се развява на показ.

Естествено, че има. До човек си е най - вероятно, да.

Мисълта ми е, че колкото и някой да се надува и да е надменен, за мен лично връх на сладоледа е, да се мислиш за нещо като избран от Бога. Това имам предвид. Да кажеш, че си преживял нещо, защото Бог е решил да си именно ти, а не Иван или Драган.

О, тук в темата се намират доста такива, които се мислят за специални, щом си мислят, че могат някои неща, като например астрално пътешествие.

Сега ще пусна нещо. 

Любима негова фраза е Аз знам, че нищо не знам.

Или, Сократ смятал, че мъдростта започва с приемане на собственото незнание. 

Така, сещам се, че след като спорил с някого, философът казал, че бил по-мъдър от него; защото, макар и двамата да не знаели нищо съществено по въпроса, по който спорели, другият си мислел, че знае, докато Сократ - не.  Значи разбирал една истина повече от опонента си и следователно бил по-мъдрият.

Хаха, така е. То наистина като задълбаеш в нещо, колкото повече ти се разкрива, толкова по - необятно ти изглежда и толкова по - малко имаш чувството, че знаеш за него.

Ето още някой негови мисли :

Заговори, че да те видя.

Човек е истински мъдър, когато знае, че нищо не знае.

Опознай себе си.

Най - добрата подправка към яденето е гладът.

Сократ смятал, че човек е мъдър, когато разбира и приема своето незнаене.  

Да се подхожда с разбиране за своето незнаене към един проблем, или по-съвременно казано с "отворен ум", или непредубедено, е необходимо условие да се търсят нови решения, да се разширява знанието.

Този подход е особено важен, когато има натрупани достатъчно сведения, които противоречат на настоящата парадигма.

Както е в случая с проблема по темата.

Благодаря за корекциите!   
Все пак потвърждаваш, че не всичко може да се вмести в една рамка.
Повтарям, ние не сме учени, нито сме в научен форум. Казваме това, което мислим и както го разбираме. Надменността идва от тези, които искат научни доказателства за всичко, за всяка казана дума. 

Не знам, аз лично нищо не мога да коментирам по темата. Смятам да се въздържа от лична оценка. Просто беше засегнато това дали науката подкрепя дори някаква хипотеза относно тройката Бог-душа-задгробен живот и моят коментар беше, че не подкрепя и не поддържа дори като хипотеза. Това е толкова видно и лесно доказуемо, че чак се учудих, че има хора, които се съмняват. Не са ли ходили на училище? Децата им не ходят ли на училище? Признавам си най - добронамерено искренно ме учуди.

Мама Нана, разбира се. Твоят пример е по - подходящ за Николай Лобачевски. Той приема Евклидовата геометрия като ограничение и така се натъква на Неевклидовата . Смелостта му стига до там, че заменя една от аксиомите на Евклид и така става създател на...небесната геометрия или хиперболичната. Благодарение на нея Айнщайн развива теориите си.

В какъв смисъл надмеността идва от тези, които искат доказателства за всичко? Може би искаш да кажеш, че се подиграват на вярващите ли?
Колкото и да е надменен един атеист, егото му е направо мъниче в сравнение с този, който смята, че излиза от тяло си и на него единствено от малцина избрани му се дава възможност да надзърне в другия свят, че на него единствен от малцина избрани му се дава шанс се докосне Бог до него, нещо като някакъв вид безсмъртие. Дано ме разбереш правилно. Нещо от рода на: атеистът казал: аз знам всичко и мога да докажа всичко", вярващия отговаря : Супер, ама аз съм безмъртен, Бог ме избра, а ти ще умреш. Ето за това говоря и съм го виждала с очите си. Не коментирам тук в темата, да не вземе сега да се хване някой, че говоря за тук. Имам лични такива познанства.

  Официалната наука не може да си позволи да борави с категории, които не подлежат на измерване в момента. Така че няма как да има позиция и признаване на нещо като душа, например. Което от своя страна не значи има ли го или го няма. Дълго време се е водил спорът има ли среда, в която се намира всичко.Някой са твърдели, че няма, други са въвели понятието Етер. Той също е бил отхвърлян, доколкото не е имало възможност за детектирането му.

     Ако за момент допуснем, че сме създания на Бог (опозицията да не скача - само допускаме  ) , то тогава всички сме еднакво специални, докоснати, важни и любими за него, а оттам и - или всички ще умрем и изчезнем безвъзвратно, или всички имаме шанс за безсмъртие, и мисля, че вярващите във второто са определено го знаят - не само относно себе си.
     Едни имат умения в дадени области, други са направили нещо много важно за човечеството, трети просто са добри хора и обичат да помагат, четвърти , пети и шести т. н. имат уникален опит с доказани или не от науката преживявания. Понякога едни имат едно за сметка на друго. Всички тези неща дават възможност на човек , в зависимост от това дали е склонен, да се сметне за за "по-... " от другите или не. Така че или всички имаме повод да се мислим за "докоснати" (от Бог или от генетиката - личен избор) , или нямаме основания да считаме, че само преживелите астрални пътувания се мислят за "по- докоснати" от нас. Невярващите например имат свободата да се възгордеят за това, че имат, да кажем, някакви таланти- ами да го направят. Аз не съм усетила някой, който разказва за преживяно "паранормално"  да ме гледа "отвисоко". Дали не е само предубеждение при някои от вас, или наистина го усещате?

Време е вече да простиш на хората, които могат някои неща. Не заради тях, естествено, а заради себе си. Иначе мисълта, че те са специални, ще те побърка направо.

Конкретно при мен беше по - различно, защото аз тогава бях от "избраните" и това "под секрет" ми го споделиха в прав текст. Вече за останалите не коментирам, може и да е предубеждение, може да не е, не мога да кажа, който го е усещал да разкаже.