Любители на котки - тема 53

   И аз това си мисля от известно време. Почти всички пишещи в темата сме за кастрацията, обичаме  котките си и правим най-доброто за тях според разбиранията си. Когато някой иска съвет му го даваме, но винаги е с такт и ненатрапчиво.

Колкото за кастрациите - да, моите са кастрирани. Мога да посъветвам приятелите си също да го направят, но не и да заповядам на съседката си  . А ако все пак се появят някъде малки котенца, мисля, че е в реда на нещата да им се порадвам и ако мога да помогна в задомяването им.

Разкошни котки , просто се разлях от кеф гледайки ги  
Мис Нели; нашите ветове са във Ветеринарна клиника св. Антим -на ул Враня в кв. Банишора.

Не мога да се оплача, но не сме попадали на един и същ лекар, но винаги са ни обръщали достатъчно внимание така че като цяло съм доволна

Cantariny, не знам как е в Ласал. Ние живеем в съседния на Ласал, Вердюн и тук бяха разрешени само 2 животни на домакинство. Сега влезнах на сайта на общината и останах изненада, че от май месец има промени. Не виждам нищо за бройката, но пише, че в домакинство не може да има повече от една котка(куче, зайче), което не е кастрирано и ваксинирано. Въвели са също така, задължителна регистрация на кучета и котки. Преди за котки, които не излизат на вън нямаше, но сега се взема идентификационен таг и за тях, като за кастрирана котка такса няма, а за некастрирана е 25 $ и важи от 1-ви януари до 31-ви декември. Оказва се, че сме в леко нарушение с Чочко, но другата седмица ще коригирам, тъкмо ще питам и за бройката. Другото ново е, че са създали Харта за правилното поведение на собствениците на домашни любимци, която е създадена с цел да се уважава и цени живота на домашните любимци на територията на община Вердюн. Когато собственика отиде да регистрира животното си се подписва, че е прочел и е съгласен с тази харта.
Ето няколко реда от нея:
Собственика на дом. любимец се съгласява да подсигури на животното си:
- чиста вода и храна в количествата достатъчни за осигуряването на растежа по здравословен начин и поддържането на здравословно тегло
- чисти купи за храна и вода, дезинфекцирани и поставени така, че да се избягва замърсяване
- възможност за достатъчно упражнения за поддържане на доброто здраве
- необходимите ветеринарни грижи и лечение, когато животното покаже признаци на болка, нараняване, болест или страдание
- условия на живот и отглеждане според специфичните изисквания на съответната порода и вид.
Има и още, но за да не пълня темата давам линк : http://ville.montreal.qc.ca/portal/page?_pageid=2480,2899219& … mp;_schema=PORTAL , http://ville.montreal.qc.ca/portal/page?_pageid=2480,2899015& … mp;_schema=PORTAL
Животинска полиция като тази в САЩ няма, за това тук отговарят общинските " полицаи" при нужда се намесва и полицията. А конкретно нашата община работи с SPCA, които се грижат и подготвят за осинобяване изоставени животни.
Според мен има резон в това, бройката дом.любимци да е ограничена, защото всяко животно има нужда от определено пространство, а и внимание за да се чувства добре. Не става въпрос само за храна, вода и топло, да не говорим за нужните ветеринарни грижи, които тук не са никак, ама никак евтини. Много по - лесно е да отделиш и намериш средства за едно, максимум две котета, от колкото за пет. Много са нещата, които трябва да се обмислят преди човек да си вземе животинка.
Регистрирането също е добра идея, не знам до колко работи на практика, но е факт, че уличните животни тук са рядкост. За близо 8г. тук, тази сива маца и бебето и са първите улични котки, които виждам, на кучета не съм попадала никога. Идеята според мен е да се намали броя на изоставени котета и други животни. И тук, както навсякъде по света е пълно с безотговорни и коравосърдечни хора, които изоставят на улицата животинки, ако животното е регистрирано и носи таг или чип винаги може да се стигне до собственика и да му се наложат съответните глоби.
В къщи никой не е идвал да проверява, но лично съм виждала как глобяват съседите, за това, че котката им е пусната на вън, а няма таг. Родителите на съпруга ми имаха куче и през месец, месец и половина получаваха глоби, за това че кучето е оставено само в къщи за дълъг период от време ( докато са на гости примерно). Глобите са от порядъка на 100 - 150 $.
Другата разлика с БГ е, че тук няма нужда някой специално да ходи и проверява, защото самите хора гледат за разни нередности и звънят веднага на съответната служба, има някакъв вид гражданско общество, като и тук има много издънки и проблеми, но като цяло нещата са под контрол.
Извинявайте, че поразводних темата! Дано не съм ви отегчила много!

TINA.K, благородно ти завиждам за кротко спящите, свободно пуснати в колата котьовци ! Винаги ли са пътували така спокойно или с времето свикнаха?

Не ме разбирайте погрешно, аз също имам коте, имам и куче и двете ми животни са кастрирани.
Извинявам се ако начина ми написане е малко по рязък.

Просто ми се иска повече хора да разберат и да видят ползата от това животно да е кастрирано, хранено с добра храна и т.н.
Всеки разбира се има разбирания и не може никои да не му се наложи докато човек не реши, обаче - една птича пролет не прави, но много птички определно - да.

Като казвате, че няма пари за кастрации, мога да кажа, че има кампания за София на 4 лапи, за безплатно кастриране на бездомни котки. Взимате си талонче, от 4 лапи и има няколко частни клиники с които те работят.
Енимъл Рескю София кастрират по програма на общината безплатно домашни кучета и котки, освен бездомните.

Ето например Теичка, супер, че едното коте е кастрирано, аз бих те посъветвала да кастрираш и домашното коте, защото тя се разгонва всяка година, мяука, бушуват хормони, има голям риск от пиометра и ракови образования. 6 години е младо коте.

Това което искам да кажа, е , че за мен е удоволствие да чета темата, давам съвет когато мога, ако се наложи да попитам нещо, определно ще го направя и споделям това което съм научила. Нищо повече.
И аз искам да живея във Вердюн.

Хм, данъци се плащат тука а?

Ми тогава айде малко и от мен.

Някой помни ли дивеча ми Зара ? Сега живее на село след една година прекарана в апартамента, изяде де що има лястовички, врабчета и гущери. Когато сме си на село тайничко спи при нас, както е видно.  Все така хапе и драска, ама ние си я обичаме. Тука с дребната спят и даже не ме и усетиха как ги снимам 



А това е Шарето    Много е изрисуванка и сякаш има маска на лицето. Май ще сме със зелени очички.



Рижкото днес в 16.00 го върнах на момчето. Поне един милион пъти му се извиних, а накрая се разплаках.... Много съжалявам че така ги подведох. Те ще му намерят прекрасен дом, убедена съм в това. Той човека ме успокои, каза че нищо не е станало и излишно се тревожа, което не ми попречи да продължа да цивря.........Та Шаринка пак е сама ама ние си играем с нея и засега не го търси.

  Косата чак ми настръхва от кеф като си гушна мъркалцето 

Ма много шарено това Шаре, много хубаво  
А Близначе, ... ти знаеш ли, че имаш страшни очи    
Сериозно,невероятни са- като на котка  
Не се притеснявай, Рижко ще е добре и щастлив, сигурна съм, няма смисъл да се мъчите взаимно  Голям е красавец, както обичам рижи котаци...

Много са ви хубави данъците на всички, не мога да отлепя очи от снимките и само галя монитора   

елиас, много ти благодаря за комплимента, наистина  Ми да, май не са ми лоши очите...
А Шарето е радост за окото, отмора след цял ден прекаран в писане на епикризи ......Отивам да си я гушна и да спим. Лека нощ котета и стопани, утре пак ще пусна снимки, нали вече знам как 

Ами Чочо от 11г пътува свободен в колата - никога не е създавал проблеми. Само винаги първия 1 час мяука от време на време малко оплакващо се. Клетката я купихме 2009, когато се наложи с катетър да тръгнем от София за морето. А специално това пътуване е отворена защото малкия син скочи върху нея вечерта преди да тръгнем и я счупи. Днес купих специално лепило и ще се лепим.
Първата година -2000 - с Чочо, спираме на Сливен покрай пътя до едно поле с царевици и на мен ми хрумва гениалната идея да го свалим да пишка. Като се стресна от минаваща кола, като хукна из царевицата ... ние след него ... Добре че бяха поливали и цопна в една локва и замръзна насред нея, та го хванахме.

Мърчо за първи път пътува - миналата есен беше малък на 2м и не се притесни, но сега в началото се покри, а после в скута на детето пътуваше повечето време. Но не е плакал. Поразходи се из колата да проучи и си легна при детето.

Имам късмет с тях определено.

Хаха! И аз съм имала подобно преживяване. Между раждането на първата и втората дъщеря спасихме едно коте в Пловдив, което хранех с биберон и трябваше да взема с мен в София. На всичко отгоре бяхме в чужда кола с приятели. Спряхме някъде по пътя да изпишкам Мърчо, а той побягна. Добре, че предвидливо го бяхме заобиколили и го хванахме  . А и все още беше твърде малко, за да бяга бързо  . С какъв акъл съм решила, че ще свърши такова важно дело на такова страшно място  ! Малко след това ми се изпишка в скута и в чуждата кола  . Големи емоции бяха!

Добър вечер и от мен... Ето малко от днешната ни почивка...

Може да е всичко, ама ще си легна на най-високата точка:


Дори да ми виси дупето:


Така ми е най-хубаво:


blizna4e, наистина сте си лика прилика с Шаринка: направо си приличате

Ние нашият хубавец днес го заведохме инцидентно на доктор... Нали продължава със странния звук от едната страна на челюстта, появи му се и едно черно надуто на брадичката и аз се притесних да не е от някой зъб да набира нещо... Грабнахме се и го замъкнахме за негов ужас в клиниката. Пак не установиха от какво може да е странният звук, но поне за черното надуто дадоха някаква диагноза... Имаме си котешко акне. Сега почваме да се мажем с едно нещо и дано му мине. На Лито не са му много приятни тези "козметични" процедури, ама ще трае за негово добро е. А за щракането на челюстта ще го дебна да го запиша на видео клип и ще им го пусна, че той като иде на доктор и получава сценична треска и не си показва симптомите...

Иначе той от малък е свикнал да го разкарваме нагоре надолу с кола и има много културно поведение. Е видимо е притеснен и се скубе като бесен, но стоически търпи... Винаги си стои в мен и се блещи наляво надясно, мърка, меси ме... На по-дълъг път успява да заспи... Много смешно му се изпотяват лапичките отдолу и носът му става тъмно розов Направо е много мил...

С Джулия не се сещам да сме пътували. С Куки (която почина) пътувахме във влак, тя в раница на моето рамо. Ако имаше места я вадех, тя си лягаше в скута ми, сред много хора и даже се опъваше. Изобщо не я беше страх ! Хората ни гледаха странно, аз опънала книга, а на коленете ми едно огромно, черно, дългокосместо животинче спи, изпънато като струна и безобразно спокойно 
А с Лъки... пътуваме ето така...
Дали заради това, че бяхме с буса не знам, но се почуди къде да се скрие. Навръщане ме опика стабилно, та даже и  Ужас... 

Ами, ако имаше повечко километраж в темата, щеше да забележиш че почти всички сме за кастрацията, и усилено навиваме роднините и познатите си, и новодошлите в темата. Аз лично съм впечатлена и много горда от постигнатото в темата по въпроса в последните няколко години - откакто пиша тук, има осезателна промяна. Отначало имаше много опоненти, водеха се спорове. Но сега мисля че всички, или почти всички, сме единодушно за кастрацията. Така че, баш на нас да ни се караш... наистина звучи странно.

blizna4e, и аз съм фен на тези хубави "котешки" очи  Много приличаш на една моя роднина, и на майка ми когато е била млада 

Много са хубави всички котета! Особено пътуващите ме впечатлиха. Наша пъзла ще се спомине от страх ако я помъкнем на път, тя десетте минути до ветеринаря едвам издържа.

Ето и от мен данък най-после:

Тук не знам защо така й изглеждат накъдрени ушите 

Факт е, че не съм тук от тема 1, чета ви от около 40тата тема.
Пиша от по-късно определено.
Аз пак казвам, не се засягайте, не това е целта, нито пък да Ви се карам също.

Теичка, много сладка снимка   и страхотно коте. Надявам се и аз да приуча Шари да пътува нормално.

Дидитка, благодаря   А твоя данък е бонбонски, как само се е опънал   Иглежда много лъскав и охранен,  

jaded, твоите снимки ще ги разгледам сега от работата, че тоя комп не ми ги отваря, ама сигурно ще са много сладки

Танче, ти винаги имаш какво да разказеш и аз с нетърпение влизам да те чета  

Снощи една огромна богомолка влезе у нас , зашеметихме я и Шарето си поигра хубавко с нея. После я зарови някъде под килима. Ама направо полудя, егати хищника е това ! Милото каза че ще и лови врабчета (нали е ловец) и папдадъци, да си играе. Като се надивя цяла нощ спинка сладко и мъркащо при мен а аз се разтопих на молекули   Много ми е гушкаво то.

Хайде лек ден на всички, отивам на работа   До скоро  

Ние с моя маймун веднъж даже сме пътували само двамата в колата. В началото го бях сложила в клетката, ама той в нея направо полудява... И аз страх не страх го пуснах в колата свободно да си броди. Какво беше учудването ми, когато прекара половината време на задната кора на багажника, зяпайки през прозореца, а другата половина на задната седалка ето така:



Та много ми е добро мушморочето, но наистина отворените прозорци по-скоро го тревожат, отколкото да му става по-добре.

blizna4e, тя да не почне Шари сама да си ги лови само. Ние в старото вкъщи (при майка ми и баща ми) гледаме един дедо кот (на 17 години е вече), който като беше млад, ги ловеше по балкона разни пилци. Как ги омайваше, какво им правеше, само влачеше разни врабчета.
Лито и той: види ли хвъркато (независимо дали птица или насекомо) оставя всичко друго и започва да им "пее". Ако нямаме мрежи на балкона и прозореца и той сигурно ще се хвърля да ловува...