Нападнаха ме кучета :-(

И изобщо не ги кастрират, днес по пътя се сбъскахме с 3 нови малки улични кученца,
сега вече стават общо 8 на това място!Честито!

И аз днес пих кафе с една мила улична кучка, но не всички са такива, уви... А за паленцата сърцето ми се къса (но вкъщи нЕма да си ги взема, не ме навивайте!)

Защо си мислиш, че са с уличен произход? И при нас постоянно се появяват нови кученца, и все в кашонче и без майка. Много по-вероятно е някой идиот, който си размножава кучето "веднъж за здраве" просто да се е "погрижил" за нежеланото поколение.

Е миналата година точно маркирана кучка роди и си ги откърми при нас. Иначе някакъв идиот си е изритал/загубил немската овчарка на нашата улица!  Дано да е второто и да я намери, ако е така.

Защото минавам ежедневно по тази улица и знам дори кои са родителите(кучета-маркирани) на новото котило, хранят ги две сдухани  лелки стари моми от близката кооперация, абе изобщо нямам думи!Големите кучета венъж ни се хвърлиха на мен и детето както си вървяхме към градината, в гръб ни изненадаха, голям страх брах, като ги видях как ни се зъбят и ръмжат.Спаси ни това, че грабнах камъни, имаше наблизо по-големки и хвърлях по тях, избягаха, но от далече пак ръмжаха и ни се зъбиха!

Най-много се дразня не хора,които ги хранят редовно и по този начин дадена глутница трайно се заселва в даден квартал.Правят ми се на големите природолюбители,а не помислят за последствията.

Точно това щях да пиша и аз. Такава криворазбрана любов към животните не мога да я приема и смятам, че застрашава живота на останалите двуноги. Не знам всъщност колко малко трябва да знае човек за психологията на животните, за да постъпва толкова безотговорно. Кучето не е създадено да живее по улиците или в дивата природа и ако някой си мисли, че се грижи добре за него, като му подхвърля по някой кокал до коша за боклук или през терасата, много жестоко се лъже, че това е достатъчно. Който иска да се грижи за куче, нека си вземе такова у дома, а ако иска и няколко, ако има къща с двор да ги гледа. Тогава ще види, че грижите за любимеца не приключват с дробенето на помия, а има десетки други неща, за които трябва да се мисли. Трябва да се мисли и за безопасността на съседите, съгражданите и т.н
Това, че зачестяват случаите с нападения от кучета показва колко безотговорен и оглупял е народът. Ако имаше и закони, които да се следят и спазват, до подобни ексцесии трудно щеше да се стигне. Как така ще си вземеш куче, и после ще го изхвърлиш на улицата безнаказано? Още в този момент нещо не е наред и това трябва да се промени. И като цяло трябва да има някакъв начин да се регистрират тези домашни любимци и да се следи съдбата им. Като ги е има господинът Х и извднъж ги няма, трябва да се знае къде са се дянали.

Ами аз от кога казвам, че тук трябва да има гражданско общество,
както е в другите държави, но масово ми отговарят, че ще се върнем
20 години назад като се дебнем един друг и доносничим.
Е да, ама не ! Когато с действията си, нарушаваш реда и застрашаваш
живота на околните, те-околните, са в пълното си право да ти търсят сметка 
Виждаш, че съседът ти си е взел куче.
Правиш справка в общината дали е регистрирано и ако не е,
веднага по каналния ред го привикват да го регистрира.
Слага му се чип и ако утре посмее да го изрита от къщи,
веднага може да се засече къде  се намира + солена глоба
за собственика.
Нещата са прости, но явно някъде, някой не желае да се случват,
защото ще спрат европейските реки от пари 

 
Днес дочух нещо за бездомните кучета и реките европейски пари, ама искам първо да проверя и тогава ще пиша.

Само с последното не съм съгласна - отдавна няма пари по темата, камо ли реки.

А инак не случайно повдигнах въпроса с гражданското самосъзнание - у нас автоматично гражданската съвест се приравнява до обикновено доносничество или откровена павлик-морозов-щина...

http://www.-spam009-/content/view/2267/3/

Съпругът ми е ветеринар и това, което знам от него е, че кучетата усещат страха и това ги дразни и ги прави агресивни.  Човек трябва да запази пълно спокойствие, разминавайки се с куче. Кучетата не нападат без причина, или са провокирани от нападнатия, или някой друг преди него го е направил, но просто така не го правят. Не съм любител на кучета, ама хич даже, просто това съм го чувала от него.

Мъжът ти е теоретично прав. На практика не е съвсем така. Хапана съм 3 пъти от кучета - първите два от които може да се каже, че нямах капчица страх. Първият път се случи при най-безобидна игра с непознато куче, което в един момент издивя, а втория беше от кучето на едни хазаи, което беше пуснато свободно при наличието на най-малко трима квартиранти, които също се оплакваха от необуздания му нрав. Стопанката имаше наглостта да ми се скара, че съм била пищяла от страх. Интересно наистина как да запазя спокойствие, след като любимецът й ме гони озъбен в продължение на 10 минути, докато най-накрая не ме сръфа.  Искам да отбележа, че много обичам кучета и съм била максимално добронамерена към животинките.
 Третият път просто си имах едно наум , че може да се случи, тъй като се подведох по акъла на един колега, който много искаше да ми покаже малките на една помиярка, която е подслонена в базата на фирмата. Все пак не падам от небето и знам, че в такива случаи майката обикновено си пази малките. Може да се каже, че веднага ми скочи. Добре, че беше дребна и плашлива, та не ме ухапа повече от веднъж.
Все пак и в трита случая по-скоро става въпрос за липсата на каквато и да била отговорност от страна на собственика.
Сега колкото и да ми се иска да запазя самообладание като ми се разлае някое улично куче насреща, вече имам нещо като наченки на фобия и ги заобикалям с известен страх в сърцето.

"А за нас простосмъртните е добре да владеем някои техники за прогонване на кучета. Ако усетим, че ни следва куче и се завъртим рязко към него, то се стъписва. Ако хукнем да го гоним, то не чака, а веднага хуква. Ако спре наблизо можем да повторим и потретим упражнението. След такова прогонване това същото куче ще ни заобикаля отдалеч. По-сложно е, ако бяга към нас. Но дори и тогава, ако ние скочим да го гоним, то обръща веднага в обратната посока. Колкото по-ентусиазирано скочим да го гоним, толкова по-бързо то изчезва. Възможно е към гонитбата да прибавим "Чиба" или друго, както и хвърляне на камъни. Всичко това е успешно и ако е цяла глутница дори през нощта. Тогава и фенерче върши работа. Най-важното е, ние да не се страхуваме, а кучетата да ги е страх от нас. Представете си Баба Меца и куче-кой от кого ще се уплаши??? Ние сме в ролята на Баба Меца. Вероятно тази техника на прогонване  ще може да се усвои и от по-големите деца.
Всичко това важи и за уличните и за домашните кучета, когато са на улицата-там те са страхливи. Много по-сложно е, ако са на тяхна територия-в къщи или на двора. Не зная какво ще се получи, ако имаме лошия късмет да насъскват куче срещу нас, дали тази методика ще действува ефективно тогава. Не е зле да си носим антидог-винаги е в джоба ми, но не е използуван. Ако някой знае дали е ефикасен, може да ни осведоми. Доста деликатен е и случаят, когато кучето е на сантиметри от нас. Ако имаме чанта можем и с нея да го изгоним, настъпвайки безцеремонно към него. Ако сме върху велосипед, също  възможно да ни подгонят кучета-скоро ми се случи с цяла глутница. Веднага обърнах и аз ги погнах.
Често ми се случва да гоня глутница. Дори неотдавна изгоних една такава от 7-8 кучета, които наобиколиха 2момичета на автобусната спирка. Момичетата хапваха някакви закуски. Веднъж попаднах и на кучка с няколко малки кученца над Княжево до 1 ресторант. Като наближихме, започна да лае. Веднага я погнах. Тя хукна, забравяйки за кученцата!
Не е вярно, че в момента, в който се обърнем, кучетата отново ще ни подгонят! Възможно е, ако са по-смели да тръгнат след нас, затова трябва да се обърнем 2-3пъти да видим дали е така. При необходимост повтаряме и потретваме гонитбата им. За предпочитане е, да ги гоним поне 20-30 метра, а не 5метра. Тогава вече са доста уплашени от нас. Не би трябвало да се оставим да ни заобиколи глутницата. Щом енергично подгоним част от тях, цялата глутница се изнася обикновено с лай. Колкото по-енергично скочим да ги гоним, толкова по-бързо изчезват. Дори понякога може да ни запомнят и отдалече да ни заобикалят. Най-глупавото нещо е, да се опитаме да избягаме от тях и да се оставим те да ни гонят. Тогава става страшно! Но ако бягаме по някаква причина и докато се усетим ни подгонят кучета, трябва да спрем незабавно и ние да ги подгоним. Няма проблеми! И това ми се е случвало! А някои случайни "зрители" на случката си мислеха, че ще гледат шоу!
Забравих, дори и салам да носим в чантата си, прогонването им пак е без проблем! Страхът е по-важен от глада. Когато бяхме спряли в кресненския проход, си купихме кебапчета. Едно куче веднага се завъртя около нас. Подгоних го така, както държах кебапчетата. Избяга!

Дано тези неща да Ви бъдат полезни! Искрено се надявам!"

Абе на теория това с прогонването е вярно, докато не ти се случи обратното... Веднъж реших така да прогоня едно съмнително улично куче дето ме наобикаляше, тропнах с крак и се затичах към него. То първоначално се дръпна, но после като скочи срещу мен с ръмжене... Добре че минаваше един мъж който успя да го разкара. Ако не беше се оказал той там, щях да си ходя наръфана въпреки тактиката