Как бихте постъпили ако дете на роднини бие вашето?

  • 2 710
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 732
По-добре е да "избягаш от проблема",от колкото да бият детето ти.

# 16
  • Мнения: 14 651
Не бих избягвала контакт между децата, просто бих била наблизо и не бих разрешила да се удрят. Ако едното дете удари, отивам, хващам му ръката и казвам "НЕ!". Ако пак вдигне ръка за бой - го завеждам на седне на дивана малко да се успокои или в коридора, после питам "сега ще играеш ли вече или още ти се бие?". Обикновено не им се бие още.

# 17
  • Мнения: 47
Все пак като сме реднони се разбира, че сме близки и ще се скарам на побойника. Ще говоря и с родителите му Simple Smile

# 18
  • Мнения: 10 547
С малкото си дете, също на две, минахме през същото със съседско дете. Майката уж спираше набезите, но накрая й писна явно да парира и започна да го оправдава– не искал да го издере по лицето, а да го погали, не скубел, а махал боклуче от косата, ами, моето да се защитавало. Първоначално ограничих срещите, но не помогна изобщо. И така, предприех тактиката да не се отдалечавам на повече от метър от детето си в присъствието на другото. Посегне ли, директно го хващам за ръката. На майката вероятно не й е приятно, на мен да бият детето ми също.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Изобщо не ме интересува дали е дете на роднини или не.  Mr. Green
Ограничавам контактите до минимум или направо ги спирам.

Бих опитала и да говоря с детето и родителите му, но има хора, които не разбират от дума, така че  Whistling

Ако все пак се случи децата да имат контакт, не бих ги оставяла сами. И бих се намесила твърдо, категорично и без изобщо да ми пука какво ще си помислят т.нар. "роднини".

# 20
  • 42°37'41.83N 23°21'53.29E
  • Мнения: 3 074
Имам и аз едно питане по темата.
Племенницата ми е на 3 години - с 2 по-голяма от дъщеря ми, живее в съседство. От известно време посяга да я удря. Аз винаги съм наблизо, хващам й ръката, казвам "Не" и строго обяснявам, че ако се повтори, дъщеря ми се прибира и няма повече да си играят.
Добре, но днес не реагирах на време, и племенницата удари мойта през лицето с някакъв колан (даден от баба й  #Cussing out, но това е друг въпрос). Та аз се скарах мноого сериозно, взех си детето и се прибрах.
Че ще има сериозен разговор със зълва ми е ясно - детето посяга и на нея, на баба си, виждала съм я да блъска хладилника с всичка сила без причина.
Въпросът ми е(и съжалявам ако е тъп), когато майка й я доведе за да се извини, аз трябва ли да й простя?  Thinking
Не искам да го правя, според мен така се научава, че всичко е позволено ако по-късно се извиниш. Искам да постъпя най-правилно, за да разбере детето, че поведението й е лошо и опасно  ooooh!

# 21
  • Мнения: 6 791
Различно бих реагирала - ако времето позволява, пък и за разнообразие, бих ходила и на други градинки.
Ако играят двете заедно, бих стояла на 1 метър от детето си. При удар - директно хващам ръката на другото дете и казвам "Не". Няма да стоя отстрани и да гледам как ми бият детето. Naughty

# 22
  • София
  • Мнения: 7 247
Имам усещането, че Х няма да спре да се бие, точно защото родителите му го бият.
Така е. Посъветвай ги, когато се налага, вместо да го бият, единият от тях да се отдалечи с него, докато се успокои и осъзнае, че така не може и е готов отново да играе "по правилата". Ако буйства, нека го хванат с гръб към тялото си и през ръчичките, да го люлеят леко и да му обясняват спокойно. Има много по-голям ефект и се избягва лошия модел на подражание.
kalei, разбира се, че трябва да простиш - та това е дете, което сега се учи и съответно прави грешки. Но всеки път, при аналогична ситуация трябва да реагираш по-същия начин - остро и да разделяш децата. Така най-бързо ще разбере, че просто не може така. А щом удря и близките си, явно последствията от това не са много сериозни за нея (едно изолиране, отстраняване, неговорене е по-ефикасно от бой и викане)

Бих опитала и да говоря с детето и родителите му, но има хора, които не разбират от дума, така че  Whistling
Така е, но има и някои родители, които просто не могат да се справят. Не че им липсва желание - просто не намират най-правилния подход. Поне аз смятам, че в определени ситуации може да се подходи директно към детето, стига човек да е убеден, че ще го направи удачно. И без бой и крясъци, разбира се.

Последна редакция: ср, 21 сеп 2011, 13:22 от Лекси

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Не знам дали на света има двама братя, които никога не са се сбивали  Rolling Eyes
Като са на близка възраст, роднини и се виждат всеки ден, то си е почти същото.
Не бих ограничавала контактите. Когато детето ми е било на 2г, съм седяла на 50см от него във всеки един момент, особено докато е с други деца. Ако някой тръгне да го бие, просто няма да позволя да се случи.
Странно ми е да се оставят две деца по на 2 и 3 години да играят без близък контрол.

Може да си приличат ситуациите по възраст и че са близки роднини, но не е съвсем така. Децата не са братя, а имат различни родители. Когато моите деца се сбият, аз съм отговорна еднакво и за двамата, каквото и да реша, дори да е крайно несправедливо спрямо едното или двете деца, то тежи на моята съвест. Моите аз си ги възпитавам и аз нося отговорност, което е различно от това при братовчедите. Братовчед, братовчед, ама пак си е чудо дете, към него не мога да се отнеса по същия начин, като към моите, нито аз го възпитавам.

Съгласна съм с ограничаването на контактите. Щом никой не разбира от дума, да си гледат работата! Аз лично не бих имала доверие на родителите на другото дете, при така описаната картинка. Откъде мога да зная дали моето няма да си отнесе и някой техен родителски метод!

# 24
  • Мнения: 3 784
Имам и аз едно питане по темата.
Племенницата ми е на 3 години - с 2 по-голяма от дъщеря ми, живее в съседство. От известно време посяга да я удря. Аз винаги съм наблизо, хващам й ръката, казвам "Не" и строго обяснявам, че ако се повтори, дъщеря ми се прибира и няма повече да си играят.
Добре, но днес не реагирах на време, и племенницата удари мойта през лицето с някакъв колан (даден от баба й  #Cussing out, но това е друг въпрос). Та аз се скарах мноого сериозно, взех си детето и се прибрах.
Че ще има сериозен разговор със зълва ми е ясно - детето посяга и на нея, на баба си, виждала съм я да блъска хладилника с всичка сила без причина.
Въпросът ми е(и съжалявам ако е тъп), когато майка й я доведе за да се извини, аз трябва ли да й простя?  Thinking
Не искам да го правя, според мен така се научава, че всичко е позволено ако по-късно се извиниш. Искам да постъпя най-правилно, за да разбере детето, че поведението й е лошо и опасно  ooooh!

Според мен, да, трябва да приемеш извинението и. Така се научава, че на хубава постъпка (да се извиниш) се отвръща с хубаво. Би могла обаче да кажеш нещо от рода на: "Прощавам ти, но не удряй (...името на дъщеричката ти....) повече. Ако я удариш отново, много ще ти се разсърдя и вече няма да идваме да играете."

# 25
  • 42°37'41.83N 23°21'53.29E
  • Мнения: 3 074

kalei, разбира се, че трябва да простиш - та това е дете, което сега се учи и съответно прави грешки.

А подходящо ли е да й простя, но и да й каже,че за наказание примерно 1-2 дни няма да си играе с дъщеря ми?  newsm78

Просто искам, по някакъв начин да разбере, че стореното е лошо и от него има последствия  


 "Прощавам ти, но не удряй (...името на дъщеричката ти....) повече. Ако я удариш отново, много ще ти се разсърдя и вече няма да идваме да играете."


Оф, опитвам се в момента да формулирам някакво предупреждение, което да има реална стойност. Дворът ни е общ и е пределно ясно за всички(включително и за племенницата), че това "никога вече" няма как да се осъществи   ooooh!

Последна редакция: ср, 21 сеп 2011, 13:38 от kalei

# 26
  • Мнения: 1 434
Щом децата се търсят и искат да играят заедно, не ги ограничавай. Според мен забележки и дрънкане нон-стоп за това как не трябва да се удрят няма да помогне много. Деца на 2 и 3 години не трябва да играят сами и когато видиш че едното посяга бързо ги разделяш и обясняваш защо. И така в следващата година може и да има ефект.

# 27
  • Мнения: 9 045
И аз тук. Щом не ти е приятно да си играят и двете деца. Просто спираш да ги срещаш.
Почти всеки ден сме на кварталната площадка с около 20 деца на възраста на моя син и почти още толкова с година - две отгоре.
Има такива инциденти особено с по големите деца. Не мисля, че са ненормални. Обяснявам на децата , обяснявам на родителите, не ми пука какво ще си помислят. Чесно казано и на мен не ми е приятно някой да ми удари детето...но те все пак са деца.
Моля прекрасно възпитан за възрастта си /всяка майка с място, нейното е най-добро/ син , захапа за гърба най-любимото си другарче на площадката. Какво да ми каже майката?
Прочетох маса литература за хапането /за това единствено ухапване/ можело да е и от любов или от любопитство. А ние в къщи не се хапем... Simple Smile

# 28
  • Мнения: 8 999
Имала съм такъв проблем. Не с роднинско, но с дете на моя приятелка.
Вариантите са два - или с майката куквате до децата неотлъчно и предотвратявате всеки удар, като хващате ръката на нападателя още в полет, или просто ограничавате контактите.
Аз лично приложих втория вариант. Нито ми се играеше с двегодишни, нито пък исках да се превръщам в пъдар. Спряхме да се виждаме за известно време, или пък се виждахме, но моооого рядко. Децата пораснаха и започнаха да се радват на срещите си, като загърбиха грубостите.
Просто в продължение на три години се виждахме на няколко месеца веднъж.

# 29
  • Мнения: 1 610
Роднини, приятели - няма значение. Ще постъпя според родителите - ако са сговорчиви, ще работя за обща стратегия, ако са тип "гьон", ще разредя срещите. Децата са малки, ще отмине най-веорятно и това Simple Smile
Да не приема извинение на дете за мен е изключено. И обратно, каквото и да е направила дъщеря ми, ако се извини и откажат да приемат извинението й, ответната страна ще има с мен проблеми, пред които провинението на детето ще изглежда като приспивна песничка.

Последна редакция: ср, 21 сеп 2011, 14:55 от Wilma Flintstone

Общи условия

Активация на акаунт